Проф. Христо Пимпирев идва в Русе на откриването на изложбата „Подводната вкаменена гора“ - проучване на феномена в Созополския залив
В сряда, 7 януари, от 14.00 ч. в Екомузей с аквариум ще бъде открита изложбата „Подводната вкаменена гора“. Тя представя мултидисциплинарно проучване на феномена „Подводна вкаменена гора“ в Созополския залив. Природната забележителност показва останки на някогашна гора от блатни кипариси, вкаменени през отминали геоложки епохи и запазени до днес на дъното на Черно море, на 18 м. дълбочина в района на град Созопол и островите „Св. Иван“ и „Св. Петър“. Според изследователите възрастта на вкаменената гора е около 20 милиона години. Днес тази среда е местообитание на множество морски организми – миди, ракообразни, риби. В изложбата са показани 3D модели на „Короната“ – фосилен дънер от вкаменената гора в мащаб 1:2, както и проба от фосилно дърво, взета за изследване по време на проектните проучвания. Според учените, Подводната вкаменена гора е изложена на негативните влияния на различни човешки дейности, като замърсяване на морските води, нерегламентиран водолазен туризъм, закотвяне на плавателни съдове, промишлен риболов. Изложбата е дело на учени от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Националния природонаучен музей при БАН. Проучването е проведено в рамките на проект „Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен “Подводна вкаменена гора” (КП-06-Н61/11 от 15.12.2022г.) от „Университетски подводен клуб“ на СУ, с ръководител доц. Любомир Кендеров.
Специални гости на откриването на изложбата ще са ръководителят на проучването доц. д-р Любомир Кендеров и проф. Христо Пимпирев, участник в подводната експедиция, довела до установяването на Подводната вкаменена гора. Проф. Пимпирев ще представи и книгата си „Антарктида – история, природа, българските полярници“ в съавторство с Иглика Трифонова. Изданието съдържа три части и предлага историческа информация от откриването на континента до най-новите сведения от експедициите през годините, които достигат до юли 2025 г. Представена е и българската база, учените и творците, които работят на Антарктида и са част от световната история в изследването на ледения континент.
Доц. Любомир Кендеров е хидробиолог, председател на „Университетски подводен клуб Южен залив“ към СУ „Св. Кл. Охридски и ръководител на проекта по проучване на природен феномен Подводна вкаменена гора – Созопол. Водолазен инструктор към Българска национална асоциация по подводна дейност. Участник в 4 български и една турска антарктически експедиции. В Антарктика осъществява подводни гмуркания и проучва морските организми от Южния океан. Заместник председател на Асоциация на младите полярни изследователи – клон България. Участник в над 30 научни проекта и автор на над 70 научни публикации, посветени на изследвания на водните екосистеми и тяхното опазване.
Проф. Христо Пимпирев е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33 български антарктически експедиции. Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на над 20 награди, сред които и „Ордена на Исабел Католическа“, присъдено му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф. Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло (Muelleria pimpireviana) носят неговото име.
Иглика Трифонова е участник в шест български експедиции до Антарктида. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии. Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени. През 2023 г. на нейно име е кръстен нос Трифонова на о. Ливингстън за приноса й в популяризирането на Антарктика.



Следете новините ни и в GoogleNews