Какво е Рождество? 
Празникът, на който се е родил Исус Христос, казва третокласничката Михаела. И уточнява: „Това е голям празник за човечеството“. Оттогава започва християнското летоброене - додава Антон от четвърти Б клас. 
Къде е станало това? Къде се е родил Христос? 
Михаела е готова с отговора: „В една ясла“. А какво е ясла? - не спирам да питам аз, като имам предвид, че разговарям с деца, за които няма тайни в модерните телефони и в интернет, но ми се струва, че едва ли са виждали ясла, още по-малко знаят за какво служи. Но те ме опровергават. Това е там, където са спяли животните, не спира Михаела. 
„А Христос се е родил като едно бебенце и животните са го топлели с дъха си“ - Радост от трети А успява все пак да вземе думата от очевидно готовата с всички отговори Михаела.
Момичетата продължават една през друга
„И тогава Бог показва на мъдреците как да стигнат до яслата, а като стигнали дотам и като отворили кошарата, видели Исус Христос“, разказва Радост. Михаела се възползва от паузата в края на изречението и подхваща: „Имало един цар, на него му били казали, че ще се роди човек, който ще завладее света, и той се уплашил, защото той искал да владее света....“. 
Коя ли е майката на Исус Христос? 
„Майка му се казвала Дева Мария“ - Радост е изпреварила не само Мишето, но и всички останали от групата в кабинета по религия. 
Но тук веднага се намесва Ивана от четвърти А: „Дават я по рекламата!“.
По рекламата ли? - озадачавам се аз. 
Ева, също от четвърти А, внася яснота: „Това не е Исус Христос! Една реклама има по телевизията с камиона за кока кола, ама там понеже докато хората чакат в снежната буря, се ражда едно бебе - и малко напомня на Рождество...“. 
Постепенно стигаме и до въпроса за бащата на Христос. 
Михаела отново е готова: „Всъщност Бог му е баща, а Дева Мария му е майка, а пък Йосиф е бащата, който го е отгледал“. 
„Йосиф е дърводелец“, уточнява Мая от четвърти Б. 
„И това, че се е родил Исус Христос, е доста важно“, убедена е Радост. Защото е дошъл Спасител, разсъждава Михаела. „Защото започва нова ера“, авторитетно добавя Антон. 
Няколко дни преди рождественските празници 
разговаряме с децата от една от петте групи, които учат религия в основно училище „Олимпи Панов“
Когато преди няколко години новата директорка Вергилия Грънчарова се запознава с преподавателите в училището, установява, че има учителка по религия.
Това е Цветомира Великова, тя е начален учител с английски език, но има и другата квалификация, което силно ме заинтригува и й предложих да опитаме да сформираме група по религия като свободноизбираем предмет, разказва директорката. „Започнахме с една група от няколко деца, скоро те станаха 12, а от следващата година интересът се разрасна и броят на групите започна да се множи. И ето, тази година за първи път имаме деца в прогимназиалния курс, които учат религия. Това са онези наши ученици, които бяха започнали да навлизат в тази важна тема от първи клас. На децата им е интересно, а ние сме убедени, че това е важно - докосването до изконни истини и традиции и до добродетелите, които определят поведението в бъдеще. Вярно е, че възпитанието на добродетели започва от семейството, но в днешно време много често тази линия в семействата липсва. Много от семействата са несъвършени - често родителите работят далече и децата са лишени от възможността за пълноценно общуване. Тук се намесваме ние - с уюта, който семейството по една или друга причина не може да даде. А часовете по религия, в които атмосферата е по-свободна от обичайните, в които се пишат оценки, дават много на учениците. Да си призная, най-много ме докосват моментите, когато виждам как
деца от други етноси питат госпожа Великова: „Може ли и мен да ме вземете?“
Тя винаги приема - и ако след като посети един-два такива часа детето продължава да проявява интерес, тя разговаря с родителите да получи тяхното съгласие. Истината е, че там на децата им харесва: освен че се запознават с най-важното от християнството, разговорите са много свободни, децата заедно отбелязват християнските празници, научават много за традициите, черпят се с характерни за различните поводи лакомства. И така постепенно започват да се усещат като една общност, в която не само научават нови неща, но и се подкрепят, когато е нужно“, разказва Грънчарова. 
В края на ноември в училище „Олимпи Панов“ бе открит кабинет по религия. Най-важните гости на тържеството по този повод бяха Главиницкият епископ Макарий и отец Светослав Георгиев, те отслужиха водосвет и благословиха учениците от първи до шести клас, които провеждат своите часове по духовност в тази специална класна стая. Беше много вълнуващо - и всички усетиха, че се отваря нова страница в 60-годишната летопис на нашето училище, още повече, че това въвеждане във вярата не е натрапено на децата, а е естественият им стремеж към познания и доброта, казва директорката. 
На стената в дъното на стаята са поставени две икони - на Исус Христос и на Девата с младенеца.
Всеки път, когато часът по религия приключва, децата се изправят с лице към иконите и произнасят молитва
Те много добре знаят как трябва да се прекръстят, знаят какво означават трите събрани пръста, с които християните извършват това.
Но сега най-вълнуващото, разбира се, е очакването на празниците. Те много добре знаят какви обичаи са свързани с Бъдни вечер и Коледа. На Коледа тръгват коледарите, това са няколко момчета, които обикалят къщите на хората да пожелаят на стопаните здраве и късмет, а домакините им дават питка, мед и парички, казва Ивана от четвърти А клас. И добавя: „Интересното е, че когато в една къща има девойка за женене, тя прави кравай и момчетата наддават за него“.
„Коледуването е български обичай, коледарите са облечени с ямурлуци, на главата са с калпаци, а в ръцете си носят геги, пеят за късмет и берекет, наричат здраве, а като им дадат гевречета, ги окачват на гегите“, казва Ева. „Коледарите се надпяват, едно време като са тръгвали да благославят, са започвали от къщите на чорбаджията, на кмета, на учителя и на попа в селото“, уточнява четвъртокласничката Йоана.  
„На Бъдни вечер храната е постна, ястията са 7, 9 или 11 и след като всички се нахранят, трапезата не се вдига, защото Дева Мария слиза и трябва и тя да си хапне“, добавя Михаела. „На Бъдни вечер се яде постно, а на Коледа се събира цялото семейство, при нас баба ми идва на гости“, разказва Мая. 
А кой носи подаръците? 
И този въпрос не сварва неподготвени децата от групата по религия. Според тях това може да бъде и Дядо Коледа, и Дядо Мраз. А Михаела припомня, че традицията за това е свързана със свети Николай, който помогнал на един беден човек да омъжи трите си дъщери, като щедро оставял пари на мъжа, за да задоми щерките си достойно. Затова се говори, че всъщност свети Николай е Дядо Коледа, заключава Михаела. А Антон пояснява, че най-големият коледен подарък е Статуята на свободата в Ню Йорк в Съединените щати, който те получили от французите през 1866 година... 
Децата със сигурност ще получат и своите коледни сюрпризи. Битува мнението, че съвременните хлапета са свикнали да получават какви ли не скъпи подаръци, но очакванията на моите малки събеседници ме изненадват. За Михаела най-големият подарък е здравето, за Ева - семейството. Йоана си е пожелала травмата на крака й да оздравее и тя отново да тръгне на тренировки по акробатика. Михаела освен здраве и късмет иска и „на кучето ми раните да зараснат“ и чанта за тренировките й по плуване. Мая може да бъде зарадвана с нещо за любимото й хоби - рисуването, Ева очаква и мечтаното коледно одеялце. Габи, Коцето, Антон и Радост твърдят, че 
„всичко си имат“, но вероятно няма да се разсърдят, ако все пак им се наложи да отворят някой шарен пакет
скрит под елхата. За всички тях обаче е по-важно да им е светло, топло и хубаво в празничните дни - независимо дали ще си бъдат у дома в Русе, или при баба и дядо в Копривец, при роднините в Попово или Мартен. 
„Всяка година като наближат коледните празници, с една от групите посещаваме храма „Св.Архангел Михаил“, украсяваме там коледното дръвче, тази година ще бъдат първокласниците“, казва преподавателката по религия Цветомира Великова. „Няма как да отидем всички, но групите се редуват, с други деца боядисваме яйца за Великден, всички се включват поред в различните дейности“, обяснява тя. За нея е важно, че часовете по религия са островче на духовност и хармония, където момичетата и момчетата се чувстват добре, не се притесняват да задават въпроси и да споделят свои мисли и съкровения. Те имат потребност от това и е важно да получат своите първи уроци по добродетелност и вяра още сега, за да покълва в душите им онова, което ще ги направи стойностни човеци.