България днес е по-богата от всякога в историята си,  не всичко е както ни се иска, много трески има
за дялане, но животът не е черно-бял, казва бившият депутат във ВНС и министър в две правителства„

Първият председател на Съюза на демократичните сили в Русе доц. Марко Тодоров, депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991 г.), бивш министър на образованието в правителствата на Любен Беров (1993-1994 г.) и Ренета Инджова (1994-1995 г.) и ректор на Русенския университет, отбеляза вчера 36-ата годишнина от създаването на организацията с разказ за учредяването в личния си профил във Фейсбук. Това е текстът без редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

На днешната дата (21.12.) през 1989 година в Русе се основа СДС-Русе. Връщам се назад във времето, защото тогава политическата ситуация беше силно изострена. И тогава бяха времена на много протести и противопоставяне. Но имаше ясна цел - да се прекъсне едноличната власт на една партия и България да тръгне по пътя на демокрацията, да намери своето място сред демократичните европейски държави. 
СДС-Русе беше основан през 1989 г. от 5 организации. Подписването на учредителната декларация стана в Клуба на културните дейци на ул. „Иречек“. На следващия ден се избра временно ръководство и СДС-Русе пое пътя към изпълнение на своята мисия. Само за 2-3 месеца съставът на СДС-Русе почти се утрои. Нямахме медии, нямахме помещения, нямахме финансиране! Срещу нас беше БКП - с огромни финансови ресурси, медии, помещения, опитни хора, транспортни средства. Много по-късно се появи в-к „Демокрация“, получихме помещение на ул. „Петко Д. Петков“, много доброволци се включиха с коли и дарения, за да можем поне отчасти да се справим с предизборната кампания за Велико народно събрание. 
Правя сравнение на работата на Координационния съвет (КС) на СДС, включващ партии с различна политическа ориентация - земеделци, социалдемократи, радикалдемократи, демократи, безпартийни, християнски и синдикални организации със сегашните разговори между партиите в Народното събрание. Тогава трябваше да вземаме много трудни решения. Като виждам днес, че партии със сходна политическа ориентация се гледат като котка и мишка и не могат да водят диалог помежду си, се чудя как тогава успявахме да вземаме общи решения, да тушираме разногласията и да се представим много добре на изборите за ВНС - от 6 мажоритарни места за региона на Русе СДС спечели 5 (загубихме едно място заради един „парашутист“, който ни беше изпратен от София). 
Знам, че сега маса хора ще обвиняват учредителите на СДС в какви ли не грехове. Но въпросът е как щяха да се развият събитията, ако не бяха клубовете на СДС - София, Русе и др. градове и населени места. Лесно е сега някои „демократи“ да живеят с убеждението, че те са щели по-добре да се справят с проблемите, пред които бяхме изправени. Да, ама ги нямаше на терен, нямаше кой друг да свърши тази черна работа!! Имаше тогава някои „поборници“ (няма да цитирам имена), които в първите месеци на 1990 г. не смееха да доближат офиса ни, а по-късно се наредиха колкото може по-напред в редиците на СДС. За някои хора историята започва от тях!
Разказвайки това, се сещам, че в началото на януари 1990 г. правителството на БКП изненадващо реши да пусне учениците във ваканция. Мотив - студена зима. На заседание на КС се повдигна въпросът, че това се прави, за да се извърши погром върху структурите на СДС и да се арестуват лидерите на движението. Обсъдихме проблема и решихме, че и да има такъв замисъл, няма смисъл да вземаме някакви мерки, защото властта беше достатъчно силна, за да ни намери и арестува, където и да се скрием. Два дни след това ми се обади съпругата на един участник в КС и разтревожена ми каза, че мъжът й е изчезнал, няма вест от него и попита дали се е случило нещо на последното заседание на КС. Успокоих я, че нищо особено не се е случило и той не е споделял нищо с нас. Е, мъжът й се завърна жив и здрав, покрил се бил временно при роднини в едно село и въпросът беше приключен. Сигурно сега ви звучи смешно, но тогава не ни беше до смях! Да го знаете!!
Като първи председател на СДС-Русе искам да благодаря на всички хора, както от тогавашния КС на СДС Русе, така и на всички, с които в онези трудни времена  бяхме рамо до рамо, загърбихме различията и работехме за една по-добра БЪЛГАРИЯ. България днес е по-богата от всякога в историята си, магазините са пълни със стока, свободно се пътува в света, който иска да работи и учи има добри шансове както у нас, така и в чужбина. Да, не всичко е както ни се иска, много трески има за дялане, но животът не е черно-бял. Аз не си слагам черно-бели очила - радвам се на целия цветен и пъстър живот и, доколкото мога, се боря с недъзите, които виждам.
Знам, че много от съратниците от онези времена се разочароваха, някои от тях се разграничиха, някои се върнаха към „120-годишната Партия“ от която бяха тръгнали, други се присъединиха към нововъзникнали партии. Нормално! Важното е, че сме свободни да си подредим живота както искаме и сме свободни да протестираме, ако се чувстваме онеправдани. Но би било добре да знаем КАКВО ИСКАМЕ! Колкото и някои политици да се опитват да рушат държавността, аз съм оптимист за България! 
Поздрави от един поостарял СЕДЕСАР!