Рубриката „Психология за всеки“ е предназначена да разяснява и прави достъпни различни теми от психологията за широката аудитория. В нея ще откривате статии, които разглеждат важни въпроси за личното развитие, подобряването на взаимоотношенията и методи за справяне с ежедневните предизвикателства. Тази рубрика има за цел да предложи подкрепа и насоки на всички, които искат да разберат по-добре себе си и хората около тях. Темите ще бъдат поднасяни на разбираем и практически насочен език, за да бъде психологията достъпна за всеки, който иска да обогати живота си и да се чувства по-свързан и устойчив.
„Вярвам, че психологическото познание е мощен инструмент за позитивна промяна“, казва Диана Балканджиева. Тя е магистър психолог и семеен терапевт. 
Базов психотерапевт по позитивна психотерапия и член на Дружеството на психолозите в Република България.
Преминала е обучения и специализации в областта на арт-терапията; семейни и бизнес констелации; консултиране при хранителни нарушения и емоционално хранене; НЛП (невролингвистично програмиране); работа с метафорични карти и коучинг за родители. 
За информация и контакт: телефон 0897 286 671 и https://dianabalkandjieva-psychologist.com/

Има дни в годината, които не искат от нас решения. Не искат планове. Не искат усилие.
Има дни, които просто искат да бъдем.
Точно такива са дните около Зимното слънцестоене - най-тихият, най-фин и най-дълбокият праг на годината. Моментът, в който тъмнината достига своя връх, не за да ни уплаши, а за да ни подготви за завръщането на светлината. И може би затова толкова хора точно сега се чувстват странно - не тъжни, не радостни, а притихнали.
Сякаш нещо вътре в тях е натиснало пауза. Психологията има обяснение. Духовността също.
Зимното слънцестоене - не край, а поврат
От древни времена хората са знаели, че Зимното слънцестоене не е „най-лошият“ момент в годината, а най-важният. Това е денят, в който нощта е най-дълга, но и денят, в който светлината започва да се връща. Не изведнъж, не шумно, а незабележимо, с минути, със секунди, с обещание. В народната мъдрост това е било време за огън, за тишина, за събиране, за вътрешно  подреждане. Не за празнуване, а за чакане. Защото празникът идва след това. И тук психологията среща духовното по най-естествения начин.
Защо точно сега се чувстваме по-тихи
Много хора споделят, че в дните преди Коледа не изпитват еуфория, а по-скоро умора, нужда от усамотение, леко отдръпване от шума. Това често се тълкува погрешно - като „нещо не ми е наред“, „трябва да съм по-щастлив“, „всички се радват, а аз не“.
Истината е друга. Психологически това е момент на естествено затваряне на цикъл.
Умът и нервната система са натрупали достатъчно преживявания, емоции, напрежения и уроци през годината. И точно сега те искат не още стимули, а интеграция. Тишината не е празнота. Тя е обработка. Както тялото има нужда от сън, за да се възстанови, така и психиката има нужда от тези тихи дни, за да подреди себе си.
Тишината не е мрак - тя е утроба
В духовен смисъл дните около Зимното слънцестоене са сравнявани с утроба - място, в което нещо ново се подготвя. Нищо още не се вижда, нищо не е ясно оформено, но животът вече се случва.
Затова в този период:
много хора усещат нужда да се откажат от нещо;
други внезапно разбират какво вече не искат;
трети чувстват, че „нещо ще се промени“, но още не знаят какво.
Това не е объркване. Това е преход.
Светлината първо се събира отвътре
Миналата седмица говорихме за декември като месец на магията и чудесата.
Тази седмица е важно да кажем нещо също толкова истинско:
Магията не идва в шум. Тя идва в тишина.
Преди всяко чудо има момент, в който нищо не се случва външно.
Но вътре - всичко се пренарежда. Затова светлината на Коледа не започва с лампичките, а с онова вътрешно омекване, което усещаме, когато спрем да се борим и си позволим да бъдем просто хора.
Примери от живота - когато „нищо не се случва“, а всъщност се случва най-важното
Жената, която тези дни не иска да говори много, но усеща, че нещо старо си отива.
Мъжът, който е свикнал да взема решения, но за първи път не се насилва да бъде силен.
Човекът, който не е тъжен, но и не е весел - просто е тих и наблюдаващ.
Това не са хора в криза. Това са хора в преход. И ако ги оставим на мира - без да ги пришпорваме, без да ги „вдигаме“, без да ги караме да се усмихват насила - те ще излязат от този период по-цялостни, по-ясни и по-светли.
Защо точно преди Коледа не трябва да решаваме нищо важно
Психологията е категорична: периодите на силна вътрешна промяна не са подходящи за прибързани решения. А дните около Зимното слънцестоене са точно такива.
Това не е момент за:
крайни решения;
категорични „никога повече“;
нови битки;
големи обещания.
Това е момент за доверие. Да се доверим, че яснота ще дойде. Да се доверим, че не всичко трябва да се решава сега. Да се доверим, че светлината вече се е обърнала към нас, дори още да не я виждаме.
Чудото не е външно събитие, а вътрешна промяна
Истинското чудо на този период не е в подаръците, не е в празничната маса и не е в календара. То е в онзи фин момент, в който човек спира да се насилва да бъде нещо друго, освен това, което е.
Когато:
спрем да се сравняваме;
спрем да се обвиняваме;
спрем да бързаме;
спрем да доказваме.
Тогава се случва най-важното - вътрешното помирение. А от него започва всяка истинска промяна.
Коледа като продължение, не като начало
Коледа не започва магията. Тя я показва. Магията започва по-рано - в дните на тишина, в притихването около Зимното слънцестоене, в момента, в който светлината започва своя бавен, сигурен път обратно. И ако тези дни се чувстваш по-тих, по-вглъбен, по-малко шумен от очакванията - знай, че с теб всичко е наред. Ти не губиш светлината си. Ти я събираш.
Доверие вместо натиск
В това време на годината най-големият подарък, който можем да си дадем, не е още едно усилие, а покой. Не е още една цел, а доверие.
Не е още една роля, а истинност. Зимното слънцестоене ни напомня нещо много просто и много мъдро: Светлината винаги се връща. Не защото я гоним, а защото й позволяваме. И точно това е психологията на този момент - да спрем за малко, да останем в тишината и да позволим на чудото да ни намери. 
И ако в тези дни се чувстваш по-тих, по-бавен, по-вглъбен - не се поправяй.
Не се насилвай.
Не бързай.
Ти не си в застой.
Ти си в ритъм.
Както са били хората преди нас.
Както природата винаги е била.
Светлината не идва с шум. 
Тя идва тихо.
И остава.
Няколко тихи ритуала и психологически практики за 21 декември
Зимното слънцестоене от древни времена се е възприемало като силен енергиен и символен портал - момент, в който нещо приключва и нещо ново започва, макар още да не се вижда.
Не са нужни сложни ритуали. Най-силни са простите, осъзнати действия.
1. Ритуал на светлината
На 21 декември запалете свещ - бяла или жълта.
Седнете в тишина и си задайте само един въпрос, без да бързате с отговора: „Какво искам да оставя в тъмното, за да вървя по-леко?“.
Не е нужно да говорите на глас.
Достатъчно е да го признаете пред себе си.
2. Практика „Пускане“
Напишете на лист:
нещо, което ви е тежало през годината;
страх;
вина;
отношение или мисъл, която вече не ви служи.
Скъсайте листа или го изгорете безопасно.
Това е символичен, но психологически много мощен акт на затваряне на цикъл.
3. Практика на тишината
Подарете си поне  няколко часа пълна тишина в този ден:
без телефон,
без музика,
без разговор.
Това не е празнота.
Това е пространство, в което интуицията говори най-ясно.
4. Въпросът за новата светлина
Вечерта на 21 декември си задайте: „Каква светлина искам да внеса в живота си през идващата година?“.
Не мислете само за цели.
Мислете за качества: спокойствие, честност, мекота, смелост, радост, здраве.
5. Ритуал на благодарността
Преди сън назовете (наум или на глас) поне 5 неща, за които сте благодарни от изминалата година - дори да е била трудна.
Благодарността е психологическият мост между миналото и бъдещето.
6. Малък огън, голям смисъл
Ако имате възможност - запалете огън, камина или просто свещ и си кажете: „Приемам тъмното, което ме научи. Отварям място за светлината, която идва“.

Диана БАЛКАНДЖИЕВА