Първият антиправителствен протест в Русе на 1 декември, един от най-масовите от много години в града, беше и първата публична изява на новия председател на русенската организация на партия „Демократи за силна България“ Росен Симеонов, който, макар че не говори, направи впечатление като ново политическо лице. Той е икономист, живял е 20 години в чужбина, а след връщането си у нас се включва активно в политиката, на която гледа не като на професия, а като начин да работи за обществото.

- Представете се накратко, г-н Симеонов?
- Казвам се Росен Симеонов, роден съм през 1977 година в Русе. Израснах тук, като учих последователно в СУ „Васил Левски“ и Икономическия техникум, след което бях приет студент в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов. Там завърших степен бакалавър в специалност „Аграрна икономика“, а след това и магистратура в специалност „Финанси“. Никога не съм искал да живея в чужбина, но отидох на една студентска бригада в Англия, а през следващото лято - и на студентска бригада в САЩ за пет месеца. Хареса ми как човек може да промени мирогледа си, като живее на друго място и опознае различна култура и различни нрави. И както винаги, временните неща стават най-постоянни. Бях почти 20 години в чужбина - главно в Лондон. Тогава още не бяхме влезли в Европейския съюз, не признаваха никакви дипломи и беше трудно.
Започнах работа в един склад - отначало като работник, а после станах и негов управител. След това 12 години бях мениджър логистика
в офиса на най-голямата частна компания за строителни скелета в цяла Англия. Там отговарях за логистиката, като съм управлявал и бюджет, автопарк и шофьори. В Англия научих много неща и може би съжалявам, че толкова дълго съм стоял там. Никога обаче не съм съжалявал, че съм излязъл навън, защото там се научих на дисциплина. Научих се на правила, които една много голяма част от обществото спазва, а не се търси как да се направи нещо по втория начин. Завърших магистратура и в Англия - когато се преведоха дипломите ми и вече можех да кандидатствам, имаше си и изпити. Така станах магистър и в специалност „Бизнес администрация“ в престижен университет - Anglia Ruskin University, който е в световния Топ 350, а основният му кампус е базиран в Кеймбридж. Завърших с отличен, със същия успех защитих и дисертацията си (еквивалент на дипломната работа при завършване на магиструра у нас - б.а.). Винаги съм искал да се върна и винаги съм казвал, че един ден ще се върна в България. Но може би тласъкът бе, който ми даде семейството и раждането на децата. Това ни накара със съпругата ми - също българка - да се върнем по-бързо. Родителите ни остаряха и имаха нужда от помощ, нужда от помощ имахме и ние с децата, така че през 2022 година се върнахме в България. 
- При завръщането си от чужбина много българи избират не родните си места, не се ли изкушавахте да заживеете в по-голям град, например в София?
- Никога не сме обмисляли да отидем в София - колебаехме се по-скоро между Русе и Варна, където живее сестра ми. Но това колебание продължи съвсем кратко, защото
и двамата със съпругата ми си обичаме Русе, тя също е оттук
Искахме децата ни също да израснат в Русе, искахме и да сме близо до родителите си, така че много малко сме се колебали. Решихме да се върнем тук и ако можем, да помогнем за промяна към по-добро. 
- С какво се занимавате тук?
- Инвеститор съм на капиталовите пазари. Прилагам това, което съм учил - финанси и икономика. Предвиждам да стана лицензиран финансов консултант, за да помагам на хората за повишаване на тяхната финансова грамотност. Това ми е нещо като лична мисия, защото колкото по-ниска е финансовата грамотност на един човек, толкова по-зависим е той. В САЩ например 70-80% от хората инвестират на капиталовите пазари, а тук процентът е може би 5%. 
- Тук има голямо недоверие.
- Да, но с новите технологии вече е много лесно да не зависиш от никого и ако наистина имаш грамотността за това, да увеличаваш богатството си. 
- А кога стана срещата ви с политиката?
- Първата ми среща с политиката не беше толкова пряка и стана, когато бях още тийнейджър - почти не съм изтървал митинг от първите митинги. Отначало ме водеше баща ми, а след това, в 7-8 клас, ходех на тях с приятели. Помня почти всички митинги тук и сините знамена на СДС, помня вдигнатите два пръста на хората, лъвчетата по якетата и големите мечти. Затова мога да кажа, че тогава беше първият ми непряк досег с политиката. След това
никога не съм изпускал от поглед нещата в България, въпреки че от дълго време живеех в чужбина
Гледах, доколкото мога от разстояние, да имам гражданска позиция по наболелите въпроси. Когато се върнах вече в България през 2022 година, почти веднага подадох заявление за членство в ДСБ и малко след това ме приеха. 
- Какви оставихте Русе и България, и какви ги намерихте 20 години по-късно?
- Мога да кажа смело, че тук и виждам голяма промяна, и виждам един застоял град - зависи в каква посока ще го погледнем. Много повече са възможностите сега. Вижда се, че хората са пътували много повече и в страната, и в чужбина. Мисленето им е променено - има много повече свобода в него и много повече смелост.  Хората много по-свободно могат да изкажат мнението си. Отделен е въпросът доколко го искат, защото много голяма част от обществото не е толкова граждански активно, колкото ми се иска. Но в някои отношения градът или не е мръднал, или даже е изостанал. По мое мнение сградите и архитектурата например са много по-зле в сравнение с 90-те години. Буквално има сгради, които сякаш ще паднат всеки момент. Има и хубави неща наистина и те не могат да се отрекат, но според мен няма приемственост в управлението. Въобще
развитието на града няма дългосрочна визия
според мен. Има едни обещания преди избори, които рядко се спазват след това. Икономически градът ни не се развива и неслучайно повечето производства са с нископлатени служители. Оттам идва вече и това, че хората не са граждански активни, защото са потиснати икономически и до някаква степен зависими. 
- С други думи, темповете на икономическо развитие не отговарят на потенциала на града, така ли?
- Да, а сме на ключово място и с богата история. 
- Но вероятно причината за това изоставане не е само в Русе?
- Една от причините е, че от години всичко се концентрира в София. Другата причина е, че както нямаме визия как да се развива градът, така нямаме визия как да се развива държавата. Няма да давам пример с конкретни партии, но ако кметът на един град е от една партия, а правителството е от друга, знаем колко трудно например се усвояват пари по проекти. Иска ми се хората да са по-независими финансово и оттам по-активни граждански, по-независими в мнението си и оттам по-критични към местна управа и правителство - да имат критично мислене за всяко нещо по принцип.
- В какво организационно състояние е партията, която оглавявате?
- Има много какво да се желае за развитието на ДСБ и аз се надявам да мога да променя нещо. Една от главните позиции, която заявих при избора ми, е че трябва да опитаме да привлечем млади членове, колкото и да е трудно това.
Имаме си твърдо ядро, но ми се иска да свалим средната възраст
Това не е лесна задача, но смятам, че може да се постигне донякъде и партията да стане малко по-модерна. Да си отстояваме принципите, които бяха валидни при основаването й, но да сме по-модерни. Да привлечем повече млади членове, да използваме повече силата на социалните мрежи включително, да имаме повече контакти с дясно мислещи хора и други партии, които имат сходни разбирания. 
- За кои принципи при основаването говорите, кои бяха те?
- Един от принципите е равенство пред закона. Другият принцип е всекиму според заслугите - дясното изповядва, че хората със своите лични усилия отреждат своето място в обществото и въобще в йерархията. Равенство, което е наложено отгоре от държавата, не е устойчиво, а уравниловка.
Трябва да има равенство пред закона, включително и държавата трябва пред закона да е равна с гражданите
Основно това е, което ни различава от другите партии.
- Първата ви публична изява като лидер на партия беше на първия голям протест в Русе на 1 декември, макар че не взехте думата тогава. Какво видяхте вие на този протест?
- Видях една разнородна маса от хора, на които им е писнало.
Писнало им е да ги лъжат на местно и национално ниво. Писнало им е да няма прозрачност как се разходват публичните средства
Писнало им е да има неоправдани разходи, които всички ние с приходите от нашите данъци и такси акумулираме в хазната. Пред нас трябва да се отговаря точно за какво се изразходват парите. Видях в хората - защото не бях само на сцената, а и си говорих с тях - че не им харесва това противопоставяне. Голямата и раздута администрация не се харесва на тези, които наистина дават стойност: бизнесът и работещите хора. Функцията на администрацията е да разпределя тази стойност справедливо, но в обществото доминира усещане за несправедливо разпределение на ресурсите и приходите. Писнало им е на хората и от това арогантно и нагло държание на много от политиците и много от управниците. Писнало им е затова, че гласът на народа не се чува и те правят, каквото си искат. 
- Тази енергия докъде ще доведе?
- Енергията, надявам се, ще доведе до оставка на правителството /разговорът е проведен преди оставката на кабинета „Желязков“ - б.а./. Вече е ясно, че не става дума само за бюджета. Колкото и да се опитват да замажат нещата и да го променят, главната цел сега е оставка, а от хората после вече зависи накъде ще се поведе енергията. Ако няма промени в Изборния кодекс и в други важни неща, и
ако не се повиши гражданската активност по време на избори, промените може да са малки или временни
а не такива, каквито ни се искат на всички нас, които бяхме на площада.
- ДСБ е част от коалицията ПП-ДБ, как работи тази коалиция в Общинския съвет в Русе?
- Нашите общински съветници от коалицията са седем и смятам, че като цяло работим добре. Естествено, винаги има и какво още да се подобри. Според своите възможности те се опитват да правят доста неща, но при това разположение на силите в Общинския съвет често думата им не се чува, тя е заглушена. Аз гледам онлайн почти всяка сесия на Общинския съвет и виждам там това нагло и арогантно държание - както хората се заглушават, така и опозицията се заглушава. Даже и да излезе някое хубаво и смислено предложение, то не се приема само защото е на опозицията и само защото е дошло от неправилното място.
- Тук са правени много опити за единодействие вдясно - щекотлива тема не само за Русе с може би вече четвъртвековна история. Но тук са правени и конкретни стъпки за това, постигани са някакви резултати. Възможно ли е да се получи все пак?
- Според мен е възможно и
това беше едно от обещанията, които дадох, когато ме избраха за общински председател - че ще направя всичко възможно за сближаване вътре в самата коалиция
и за привличане на десни хора и организации, включително и граждански. Няма да изпадам в клишета като „Съединението прави силата!“, но е доказано, че само чрез обединение се постигат големите цели. Независимо дали те са граждански или държавни, в историята на България винаги най-доброто е ставало чрез обединение. Егото трябва да оставим на заден план, защото в политиката винаги има замесено голямо его. Но смятам, че аз и ръководството на ДСБ сме протегнали ръка към укрепване на коалицията и към нейното разширяване. 
- Мислите ли, че десният сектор трябва да се направи по-видим и по-разпознаваем и има ли някакви стъпки, които бихте предприели в тази посока? 
- Не само мисля, а това е наложително, наложително е! Трябва да се подобри комуникацията с хората, затова трябва да използваме всички канали - лични срещи, социалните мрежи, въпроси на общинските сесии. Трябва да отворим регулярни приемни и нашите съветници да се срещат с гражданите. Още нещо: трябва да се подобри комуникацията между националното ръководство на ДСБ с областното и общинското ръководства, с другите структури на ДСБ и естествено - с гражданите. Аз нямам толкова голям опит, но участвах дейно в два парламентарни избора. Бил съм и по селата, говорил съм с хората. Бил съм почти всеки ден на площада и съм се срещал с хората. Трябва да се върнем към основните принципи в политиката - сред хората, да отговаряме и на неудобните въпроси дори - това е начинът. Тежка задача, но постижима.