Титан - масивният спътник на Сатурн, може да няма скрит под повърхността му обширен океан, както се предполагаше досега, предаде Асошиейтед прес, позовавайки се на изследване, публикувано в сп. "Нейчър".
Вместо това на сатурновата луна може да има дълбоки слоеве от лед и киша, подобни по-скоро на полярните морета на Земята, с джобове от разтопена вода, където животът би могъл да оцелее и дори да процъфтява, смятат авторите на изследването.
Екипът, ръководен от учени от Лабораторията за реактивно движение на НАСА, оспорва битуващата от десетилетие хипотеза за скрит глобален океан на Титан, след като е преразгледал наблюденията, направени около Сатурн преди години от космическия апарат "Касини" на НАСА.
Те показват, че никой не е открил признаци на живот на Титан - втората по големина луна в Слънчевата система с диаметър 5150 километра, чиято замръзнала повърхност е осеяна с езера от течен метан.
Най-новите открития обаче, насочващи към кална, почти топяща се среда, дават "солидно основание за оптимизъм относно потенциала за извънземен живот", казва Батист Журно от Университета на Вашингтон, един от авторите на изследването.
Колкото до това каква би могла да бъде тази форма на живот, вероятно строго микроскопична, "природата многократно е демонстрирала далече по-голяма изобретателност от учените с най-голямо въображение", отбелязва Журно.
Водещият автор на изследването Флавио Петрика от Лабораторията за реактивно движение казва, че океанът на Титан може да е замръзнал в миналото и сега да се топи, или неговата хидросфера може да еволюира към пълно замръзване.
Компютърни модели показват, че тези слоеве от лед, киша и вода се простират на дълбочина около 550 километра. Смята се, че външната ледена обвивка е приблизително 170 километра, покривайки слоеве от киша и водни басейни, които могат да се спуснат още 400 километра надолу. Тази вода може да е с температура до 20 градуса по Целзий.
Тъй като Титан е приливно заключен, една и съща негова страна е обърната към Сатурн през цялото време, точно както нашата Луна и Земята. Гравитационното притегляне на планетата е толкова силно, че деформира повърхността на спътника, създавайки изпъкналости с височина до 10 метра, когато двете тела са най-близо едно до друго.
Чрез подобрена обработка на данните Петрика и екипът му са успели да измерят времето между пика на гравитационното притегляне и издигането на повърхността на Титан. Ако луната съдържаше океан в течно състояние, ефектът щеше да е незабавен. Учените обаче са отчели разлика от 15 часа, която издава вътрешност от лед и киша с джобове от вода в течно състояние. 
Компютърното моделиране на ориентацията на Титан в пространството подкрепя тяхната теория.
Лучано Иес от университета "Сапиенца" в Рим, чиито предишни изследвания на базата на данни от "Касини" сочат наличието на скрит океан на Титан, не е убеден от най-новите открития.
"Макар че със сигурност са интригуващи и ще породят нова дискусия, наличните доказателства в момента не изглеждат достатъчни, за да изключат Титан от семейството на океанските светове", пише ученият в имейл. 
Планираната мисия "Дрегънфлай" (Dragonfly) на НАСА, която трябва да бъде изстреляна към Титан по-късно през това десетилетие, се очаква да даде повече яснота за вътрешността на сатурновата луна. Батист Журно е част от екипа на мисията.
Сатурн е начело в списъка на планетите в Слънчевата система с най-много луни - 274. Юпитеровият спътник Ганимед е малко по-голям от Титан и е с предполагаем океан под повърхността. Други потенциални водни светове са сатурновата луна Енцелад и юпитеровата луна Европа, за които се смята, че имат гейзери с вода, бликащи от замръзналите им кори.
Изстрелян през 1997 г., космическият апарат "Касини" достигна Сатурн през 2004 г., обикаляйки около планетата и прелитайки край нейните луни, докато умишлено не се "гмурна" в атмосферата й през 2017 г.