Русе постави началото на националния разговор за 150 години от Априлското въстание

Русе беше първият град, в който започна националният разговор за 150-годишнината от Априлското въстание. В Националния пресклуб на БТА в крайдунавския град се състоя конференция на тема „150 години от Априлското въстание - 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет“. Форумът постави началото на поредица от публични разговори, които Българската телеграфна агенция ще организира през 2026 г. в центровете на четирите революционни окръга - Велико Търново, Сливен, Враца и Панагюрище .
Събитието е част от съвместната инициатива на БНТ, БТА и БНР „14 века България в Европа“, която отбелязва ключови годишнини от българската история със значение за общоевропейското развитие в периода до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на Стара Велика България през 632 г. 
В рамките на инициативата участниците отдадоха почит на паметни места в Гюргево - където заседава Гюргевският революционен комитет и откъдето на 16 май 1876 г. Христо Ботев и четата му се качват на кораба „Радецки“, както и в Русе - в Пантеона на възрожденците и при гробницата на Захари Стоянов. Тези жестове подчертаха символичната ос между двата дунавски града, свързани пряко с подготовката и последиците от Априлското въстание.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев откри конференцията с акцент върху решението, взето през декември 1875 г. в Гюргево, което поставя началото на Априлското въстание. Той подчерта, че 150-годишнината е сред най-значимите дати в българската история със силно европейско измерение. По думите му примерът на Гюргевския революционен комитет дава пет важни урока и днес: способността на българите да вземат общи решения, да определят самостоятелно бъдещето си, да имат ясен план, да се доверяват на младите и да помнят, че историята не започва от настоящето поколение.
Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев открои Гюргевския революционен комитет като израз на енергията на младите хора, за които материалното добруване вече не е достатъчно. Той постави събитието в по-широкия балкански и европейски контекст на XIX век, когато българите закъсняват с политическата си заявка спрямо съседните народи. По думите му именно млади хора - повечето под 30 години - поемат риска да организират въстание, водени от стремежа България да се впише равноправно в европейския свят.
Историкът и музеограф от Гюргево Емил Пъунеску подчерта приноса на града към българското Възраждане - чрез училища, печатници и революционна преса. Той припомни, че именно в Гюргево са издавани български издания, включително вестник „Нова България“ на Христо Ботев, и че там е изработен планът за въстанието от 1876 г.
Зам.-кметът на Гюргево Йонел Мускалу допълни, че градът не е бил маргинално място, а внимателно наблюдавана точка в балканския конфликт. По думите му Гюргево функционира като зона на „контролирана толерантност“, в която българските революционери действат ефективно, въпреки присъствието на османски агенти и международен натиск.
Румъния е много тясно свързана с организирането на Априлското въстание и с по-нататъшното освобождение на България. До което би се стигнало много трудно без закрилата на румънския народ, който е дал убежище на най-светлите личности в българската история. Нашата благодарност към румънския народ за тази закрила трябва да бъде изключително висока, както нашата благодарност към румънския народ за жертвите, които дадоха при Плевен, Гривица, Видин и много други места, каза посланикът на България в Румъния Радко Влайков.
Кметът на Русе Пенчо Милков заяви, че 150-годишнината от Априлското въстание трябва да се усети във всички населени места като национално честване. Той подчерта ролята на Русе като мост към Европа още преди Освобождението и пое ангажимент инициативата да бъде мултиплицирана и извън града.
Областният управител Драгомир Драганов акцентира върху саможертвата на младите апостоли като пример, който трябва да бъде „заразен“ и за днешното поколение. Според него именно тази саможертва води до Освобождението на България.
Журналистът Бойко Василев определи разговора за Априлското въстание като необходим не само за самочувствието, но и за критичното осмисляне на българския път - между величието и провала. Проф. Николай Ненов обърна внимание на ролята на медиите в XIX век за формирането на общественото мнение и представи нови научни издания, посветени на героичното време.
Да се пренесем в онова героично и вдъхновяващо време на 1875 година. Героично, защото роди герои и вдъхновяващо, защото ни научиха на най-важния урок - свободата е всичко. Цената й е висока и както казва поп Минчо Кънчев след Старозагорското въстание - „тя нито се яде, нито се пие, а за нея кръв се пролива“, припомни кореспондентът на БНР в Русе Ася Пенчева.
Ръководителите на Русенския университет - ректорът доц. Десислава Атанасова и почетният ректор акад. Христо Белоев подчертаха значението на историята като основа за отговорен избор в настоящето и бъдещето.
С форума в Русе БТА даде старт на национална поредица от разговори за Априлското въстание - не като застинал разказ за миналото, а като жив дебат за свободата, отговорността и мястото на България в Европа.