Присъствието на медиите в различните периоди от историята е много важно. Кримската война е първата в света, отразена изцяло от медиите. След това е Руско-турската война. За това знаем толкова много за тях. В това пространство всъщност виждаме присъствието на тогавашните медии като изключително важно, защото то формира мнение, а не само отразява събитията. Това каза проф. Николай Ненов – директор на Регионалния исторически музей в Русе и председателстващ 47-ата сесия на Комитета за световно културно наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), по време на конференция в пресклуба на БТА в Русе на тема "150 години от Априлското въстание – 1876 г., и отбелязване на взетото през декември 1875 г. решение за обявяване на въстание от Гюргевския революционен комитет". Форумът е организиран от БТА.
Проф. Ненов даде пример с пътешествието на Ханс Кристиан Андерсен по река Дунав през 60-те години на 19-и век. "Той минава тук през Русе, но не спира, защото имало епидемия. Вижда силно блестящото кубе на Гюргевската кула с часовник. И най-важният момент в случая е, че когато спира във Видин, там местният управител му дал цял наръч с немски вестници и тогава разбрал какво се случва в България. Той е в България, в Османската империя, но разбира от немските вестници", каза проф. Ненов. 
Той припомни, че и композиторът Щраус има валс, който се нарича "Сутрешни вестници". "Това означава, че той реагира на онова течение в модата, изключително модерно е както вечер да си на бал с нова рокля, така и сутрин да четеш сутрешните вестници. Вестниците за онова време, медиите за онова време, са в топ тренда на събитията, както да речем днес социалните мрежи. И всичко, което се случва и знае светът, научава от вестниците", каза проф. Ненов. 
По време на конференцията той представи и две книги. "Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878)" е справочник, по който специалистите от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и от Русенския музей са работили четири години, за да бъде издаден", каза Ненов. "Всяко място, всяка паметна плоча, паметник, музей, чешма, свързана с героичното време, е отбелязана в този справочник", добави професорът. 
Другата книга е "100 артефакта от героичното време". "Имаме 100 предмета, които описват героичното време на България. Това е изключително важно, за да може чрез артефактите да разказваме истории. И тези артефакти, действително, разказват истории. Събрали сме ги от 33 български музея. Имаме изключителна сбирка от уникални предмети. И това, което е важно – всеки предмет е бил притежание, държан е от някой от нашите национални герои и е във връзка с него", каза още проф. Ненов.