Всеки човек може да направи нещо добро, трябва само желание, каза доброволецът Калоян Вълчев
Калоян Вълчев е на 34 години. В продължение на повече от 10 години той е живял и работил в чужбина – в Германия и Дания. През 2023 г. създава групата „Доброволци на Сливен“.
Първата кауза на групата е почистване на планината край града, дейността се разширява със залесявания с участието на деца и инициативата „Разходки за незрящи“. Вълчев посочи, че спомените му от детството, когато е участвал в залесяване с училището, са го провокирали години по-късно да се заеме с тази дейност.
„Най-щастлив се чувствам, когато съм с децата – когато ги уча да садят дръвчета. Вярвам, че това, което правим, посява семето на доброто в тях“, каза той. По думите му тези преживявания могат да оставят траен спомен и да насочат децата към по-осъзнато отношение към природата и към живота.
Вълчев разказва, че не е възпитаван целенасочено в духа на доброволчеството. „Сам съм се възпитал. Никой не ме е учил да правя такива неща“, каза той. Според него повратният момент настъпва около 20-годишна възраст. „Преди това правех много глупости. В един момент си казах: „Стига толкова“, като че ли знаех, че аз не съм това, че съм създаден за нещо друго. Тогава си казах, че трябва да спра и да правя нещо смислено“, допълни той.
Инициативата „Разходки за незрящи“ цели да подпомага хората със зрителни увреждания чрез съвместни разходки. В нея участва и Мирослав Стойнов, който губи зрението си в седми клас. Днес той възприема света по различен начин. „Сега виждам чрез енергиите на хората. Усещам тяхното присъствие.“, каза той. Стойнов посочи, че ако някога прогледне, най-много би искал да види сънищата си. „В сънищата е най-хубаво. Това е мястото, което бих искал да видя“, допълни той.
Калоян Вълчев и Мирослав Стойнов се разхождат заедно вече повече от две години. По думите на Вълчев идеята за инициативата е дошла от желанието светът на незрящите хора да стане по-достъпен. „Исках да направя нещо полезно за тях, а в същото време доброволците да се учат на съпричастност. Това е особено важно за младите хора“, отбеляза той.
В групата „Доброволци на Сливен“ са се записали над 100 души, но активно участват около 40. „Хората имат работа и ангажименти. Аз самият съм обикновен човек, работя на две, понякога и на три места, и никой не ми плаща за това да бъда доброволец. Трябва само малко време и желание“, каза Вълчев.
Сред основните трудности, с които се сблъсква, той посочи недоверието. „Много от роднините на незрящите хора трудно приемат, че помощта е безплатна и от сърце. Често питат колко ще струва. Най-трудното е да ги убедиш, че доброто е безплатно“, каза той.
В заключение Вълчев подчерта, че липсата на инициативност е сериозен проблем в българското общество. „Всички чакат някой друг да направи нещо. Ако всеки човек прави поне малко за средата около себе си, щяхме да живеем на съвсем различно място“, смята той.


Следете новините ни и в GoogleNews