Една камерна като брой произведения, но глобална като послание живописна изложба ще бъде открита в 18 часа днес в Дом Канети на бул. „Славянски“ 12 в Русе. Автор на картините и идеята за изложбата е д-р Георги Георгиев. Той е от Русе, преди да завърши медицина е завършил МГ „Маба Тонка“. От седем години е лекар нефролог в Университетска болница „Канев“. Виждал е страшни неща в медицинската си практика, но не е виждал нищо по-страшно от войната. Затова изложбата му е с благотворителна кауза - да събере средства за подпомагане на 60-та отделна механизирана бригада - една от бойните части, които защитават Украйна и народа й от руската агресия.

- Защо правите тази изложба, д-р Георгиев, защо помагате на Украйна?
- Защото ми се стори твърде несправедливо това, което се случва с тази война. Месеци преди тя да започне се знаеше, че ще има война, но много от хората бяха скептични и не вярваха в това. Включително и самите украинци, въпреки всички доказателства, които имаше, че ще започне масивна война. А тя започна и рядко в историята може да бъде така ясно разграничено, кой е лошият в нея и кой - добрият. Просто е твърде несправедливо това, което се случва - и то през 21-ви век и в Европа. Тези хора изглеждат като нас, говорят като нас и имат обичаи, подобни на нашите, но просто са подложени на едно избиване и унищожение. Опитват се да заличат тяхната идентичност. 
- Но как, Путин казва, че те са нацисти и това се повтаря включително и от български политици?
- Винаги трябва да има някакво оправдание, за да бъде започната една война. 
- На вас изглежда ли ви тази ситуация като в едно семейство, в което след развода съпругът казва: „Щом не си моя, няма да си ничия!“?
- Може и така да е, обаче май излиза, че съпругът е имал доста бивши жени, защото доста държави са се борили за същото. Може би само мащабът е различен - например още с разпадането на Съветския съюз първата държава, която пострада по същия този начин, беше Молдова. В нея бяха откъснати 20 % от земята под претекст, че там са рускоговорящи и етнически руснаци. Този конфликт си е замразен и до ден днешен. Става дума за Приднестровието. След това гледахме войните в Чечня, Грузия и войната в Украйна през 2014 година. Сега на един диктатор и агресор, когато му се предостави картбланш, след като безнаказано анексира територии, той решава, че може да анексира и цялата държава. Апетитът му се увеличава.
Ние с ужас гледахме сцените от началото на войната - ракети директно по жилищните сгради и колони от танкове
- Тази картина ли ви трогна?
- Трогна ме човешкото страдание, защото все пак изпитвам емпатия - и на нас може да се случи подобно нещо. Колоните от коли, които тръгнаха да бягат... Украинците никога няма да забравят първите дни на войната, за тях те са най-страшните дни -  несигурността и страхът какво ще се случи. Тогава много по-трудно е било да избягат и да напуснат държавата, отнемало е няколко дни да се придвижат до границата. 
- Вие казвате, че и на нас може да се случи - тоест гледате Украйна и мислите за България, така ли?
- Да, ние сме една по-малка държава, която няма такава добра защита и може да стане апетит на други, по-силни държави. 
- Не мислите ли, че нашето участие в политически и воевви съюзи, в ЕС и НАТО, ни защитава? Имате или нямате доверие на тази защита?
- След като Тръмп стана президент, нямам доверие в това вече. Световният ред се пренарежда и той ясно си каза, че Съединените щати няма да си поемат ангажимента към НАТО и отбраната на Европа. Така че ние оставаме на собствените си сили. 
- Този разказ навява чувство на обреченост, което според мен се нагнетява съвсем умишлено: че Европа е безпомощна, загубена и че е едва ли не пред разпад и гибел. Така ли е наистина?
- Нищо подобно! Аз мисля, че това сега е шанс Европа да се събуди, да се обедини и да стане по-силна от всякога. 
- Това означава, че поддържате изказването на американския посланик в НАТО преди няколко дни, който заяви, че на Европа е нужен електрошок, който да я събуди.
- За съжаление нещата стават много бавно, защото кога трябва да си събуден? Над Полша летят десетки дронове, над Молдова преминават ракетите, над Румъния летят дронове, в нашето море попадат дронове? Да не говорим за всички други прояви на хибридна война - заглушаване на джипиеси, дестабилизация на правителства в Европа и т.н.
- Как влязохте във връзка с Украйна за даренията, с кого кореспондирате там?
- Аз ще ви кажа как изобщо ми дойде идеята да помагам по този начин - с изобразително изкуство. Беше лятото на 2022 година и бях на море, на плажа в Обзор.
Там видях украински автобус и си помислих, какво ли им е сега на тези хора
Те са отдалеч и са дошли тук, дали са бежанци? Откъде идват и какво става с техния дом? Докато бях на плажа, реших да видя как творят украинците, какво правят и просто потърсих да видя какво е украинска музика, защото тя не е популярна в България. Много ми хареса, попаднах на млади и талантливи изпълнители. Езикът също ми беше интересен, той е много мелодичен. Така ми дойде идеята - защо да не използвам това, което умея, за да набирам пари в помощ на тези хора? Така беше посято семенцето. След това започнах да пиша писма до нашето консулство, до посолството и да предлагам идеи. В крайна сметка ми дойде идеята - ами защо не отида там, на място? На място и то точно при тези хора, на които слушах песните. Реално така се свързах с много известен изпълнител там - певицата Кристина Соловей. Първият път, когато отидох в тази държава, беше на неин концерт, с две мои картини под мишница. Предадох им тези картини и те са ги продали на търг, те това правят, набират средства за армията. Отначало видях, че правят благотворителни концерти - там имаше кутии и всичките постъпления от билети се събират за определена цел. Всъщност, когато започнах по-често да ходя до тази държава, отпаднаха и много бариери. Защото то е много страшно първият път! Отиваш там, където не ти е ясно как точно протича животът.
- С какво пътувахте, как стигнахте дотам?
- С личен автомобил - сядам самичък, преминавам моста и минавам през цялата Румъния. От консулството ми казаха: „Сега не е подходящо, опасно е там и на границата може да не ви пуснат, а проверките са много сериозни“. Така че аз тръгнах, без да знам дали изобщо ще ме пуснат, след като съм пътувал 12 часа дотам.
Наистина проверките са много сериозни, но като чуят с каква цел идвам, украинците ми отваряха вратите си, а и сърцата си
Така завързах приятелства там.
- Разкажете повече за предстоящата изложба.
- Идеята е картините да се изложат и да се съберат дарения в специално поставени кутии от всеки, посетил изложбата, който иска и има възможност да дари. Не искам да продавам самите картини, защото мисля - според това, доколко ще е успешен този формат за набиране на средства - да изнеса тази изложба в чужбина. Да я изнеса в Европейския съюз - там, където имам връзки, защото аз покрай тези пътувания и писане на писма завързах връзки. Изложбата ще бъде на 15 декември в Дом „Канети“ на бул. „Славянски“ 12, от 18 часа и ще включва 8 картини. Мисля да използвам и форма на модерно изкуство - тоест освен просто поставени картини, искам да има оформление и с музика - да бъдат добавени звук и светлина. Темата на картините е „Сцени от войната“ - на тях ще има войници, деца, възрастни хора и разрушения. 
- Това родено от вашето въображение ли е или претворена реалност?
- За съжаление съм гледал реални снимки, на реално случващи се неща. 
- А защо правите дарението точно на 60-та Военна механизирана бригада?
- Защото тези мои познати от Украйна имат пряка връзка с тези хора.
Аз ги помолих в началото да ме насочат към някаква кауза, която ще е подходяща за набиране на пари
и моите приятели там решиха, че точно на тази бригада ще е подходящо, защото се познават с тях. Сега това е и идеята, аз лично - не че някой ме задължава - на 18 декември заминавам  за Украйна, в столицата ще ме чака съпругата на бригадира на тази бригада. 
- От какво конкретно имат нужда?
- Имат нужда конкретно от военна помощ - оръжия, дронове и т.н. 
Войниците в тази бригада знаят за изложбата. Те са ми подготвили флаг, на който са оставили своите послания, той вече е в Русе и ще бъде показан на изложбата.
-Ще ни кажете ли някои от посланията?
- Това е изненада, която ще бъде част от  изложбата - голям флаг на тяхната бригада, а посланията ще видите на място. Командирът им също се е подписал там. Всеки от войниците е написал по нещо, каквото е искал да напише. 
- Има ли мрежа български доброволци, които правят това, което правите вие Ц събиране на дарения? Има ли други като вас, за които не сме чували и които организират такива кампании?
- Може и да има, но аз лично
предпочитам да комуникирам с украинците там, на място
- За да видите, че каузата ви е оправдана и отива точно за определената цел?
- Да, и защото е друго да си там на място и да видиш какво с очите си какво се случва. Да си говориш с тези хора и с близките им, с роднините и приятелите им.
- Преживявали ли сте атака, въздушна тревога там?
- О, да, това е ежедневие! Има си правила, по принцип има едно приложение на телефона и когато има въздушна тревога, се активира. То показва съответно и какъв е типът на заплахата - дали е дрон, ракета или излетял изтребител, показва дори откъде е излетял. Също показва колко е сериозна заплахата и колкото е по-сериозна тя, толкова по-силно започва да я известява. Има правила и когато има въздушна заплаха, трябва да се насочиш към най-близкото укритие. Ако си например в метрото или тролея, на следващата спирка слизаш и трябва да се насочиш към укритие. Да, в столицата се чуват експлозии, много често се чуват и гърмежи от противовъздушната отбрана. Постоянно местят системите, за да не са на едно място и да се сканират. Движат се предимно нощем, затова нощем има военен час.