От нещо малко може да се направи нещо голямо, когато се използва въображението, казва пред БТА Тодор Лазаров по повод участието си в премиерния спектакъл „Том Сойер и Хък Фин“ в Сатирата. Една хартийка може да не е хартийка, но ако артистът повярва в това, всички в залата ще повярват – това е магията на театъра и се радвам, че ние го правим, допълва актьорът в ролята на Том Сойер.
Това е вечната история, която всеки един от нас иска да си спомня – за своето детство. Много е важно, ние, възрастните, да не забравяме, че сме пораснали деца, и че копнем да си спомняме как сме тичали волни по поляните с ожулени колена, как сме газили в реките или сме се борили да намерим изгубено съкровище, което никой не подозира дали съществува, казва режисьорът на представлението – Анастасия Събева.
Според Калоян Желев, в ролята на Хък, светът, представен чрез едноименния роман на Марк Твен, не е много възможен днес. „Но се надяваме да се върне, затова е и този спектакъл“.
В „Том Сойер и Хък Фин“ сценичната адаптация е на Богдана Костуркова, драматург е Михаил Тазев. Сценографията е на Илина Грозева, музика – Христо Намлиев. Помощник-режисьор е Ива Станчева. В ролята на Том Сойер е Тодор Лазаров, Хък Фин – Калоян Желев, леля Поли – Ива Вълкова, Беки Тачър – Радина Радоева, Мъф Потър и ученик – Кирил Бояджиев, докторът и съдията Тачър – Николай Луканов, леля Петуния Дъглас, ученичка и Роджър – Снежана Тачкова, индианецът Джо – Станислав Кондов, учител и адвокат – Теодор Елмазов, Бен Роджърс и испанец – Еди Балтов.
Режисьорката Анастасия Събева и актьорите Тодор Лазаров и Калоян Желев пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за изгубените съкровища и романтичната носталгия към детството, за възможността да се направи повратен прочит на историята, за актьорската, сценографска и музикална динамика, за дебюта в Сатиричния театър.
С какво Ви е близка историята за Том Сойер и Хъкълбери Фин?
Калоян Желев: Близко е до мен с това, че Хъкълбери е приключенец. Аз обичам приключения и там са ни пресечните точки...
Тодор Лазаров: Близка ми е с глупостите, които моят герой прави (Смее се – бел. а.), с това, че от нещо малко може да се направи нещо голямо, когато се използва въображението. И че една хартийка може да не е хартийка, и ако артистът повярва в това, че не е хартийка, всички в залата вярват, че не е хартийка. Това е магията на театъра и се радвам, че го правим.
Анастасия Събева: За мен историята за Том Сойер и Хъкълбери Фин е вечната история, която всеки един от нас иска да си спомня – за своето детство. И за мен е много важно, ние, възрастните, да не забравяме, че сме големи пораснали деца, и че всъщност копнем да си спомняме как сме тичали волни по поляните с ожулени колена, как сме газили в реките или сме се борили да намерим изгубено съкровище, което никой не подозира дали съществува.
За мен най-важното послание на нашия спектакъл е тази ужасно романтична носталгия към детството ми и тази история, която всеки възрастен би искал да разкаже на детето си – за детството.
След това, което казвате, възможно ли е такъв спектакъл да има някакъв повратен режисьорски прочит?
Анастасия Събева: Аз не съм се фокусирала върху това дали прочитът може да е повратен и, егоцентрично казано, дали има нещо, с което мога да блесна като режисура. Смятам, че интересното и важното на „Том Сойер“ е с каква изобретателност може да се направи. Защото в историята за Том Сойер има много различни сцени – гробища, къщи, съкровища и така нататък, които позволяват изобретателността на актьорското и режисьорското въображение да се развихри. За мен това е интересно в историята – как сме успели да постигнем тази приказност и мащабност на театралната сцена. 
В този смисъл, динамиката в представлението, което се играе на камерна сцена, само игрова ли е или и визуална – сценографски? 
Анастасия Събева: Смятам, че е силно игрова. Но пък мисля, че и визуално постигнахме няколко образа, за които сме работили и сме се старали да впечатлим аудиторията. След първото въртене имаше отзиви, че на места става много страшно, на други места – много драматично, че понякога става екшън. Което сме целели, защото, в крайна сметка, „Том Сойер“ не е за най-малките зрители. Том Сойер е за една семейна аудитория. Децата, особено, когато започват да порастват, обичат страшните истории, обичат екшена, обичат непредвидимостта, обичат лошите герои...
Как избрахте Хък и Том сред актьорския състав на Сатирата?
Анастасия Събева: Нескромно мога да кажа, че съм изключително доволна от разпределението и от състава на Сатирата. Изобщо, целият екип на театъра страшно много се грижи и обича това представление. И сме усещали тази любов и грижа по време на целия ни процес. Винаги, когато ни питаха как вървят нещата, аз казвах, че всъщност е страхотно да правиш „Том Сойер“, че всеки би трябвало да мечтае да прави „Том Сойер“... 
Тодор Лазаров, който играе Том, е млад артист. Идва от Русенския театър, но вече е в Сатирата. Калоян Желев също отскоро е тук. Двамата са много талантливи и смея да твърдя, че изградиха чудесно партньорство помежду си, което е симпатично. През цялото време те са на сцената и държат спектакъла в техните млади ръце. 
Тодор Лазаров: Това е първото ми представление в Сатиричния театър. Благодаря за гостоприемството и топлите обятия, с които ме посрещнаха. Играя Том Сойер с огромна доза енергия, въображение и желание за приключения.
Калоян Желев: Аз във всеки спектакъл откривам нещо ново за себе си. В този открих, че мога наистина да си вярвам и да се зарибявам по неща, които малките деца правят и знаят.
Светът, представен в спектакъла, възможен ли е и днес?
Калоян Желев: По-скоро – не, но се надяваме да се върне, затова е и този спектакъл...
Тодор Лазаров: Възможен е във всеки един момент, на всяка една улица, във всеки един квартал. Стига децата да са навън, да си играят, да си развиват въображението, като оставят настрана телефоните и компютрите.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева