Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Известно е че през средните векове към имената на редица короновани особи (императори, крале, царе и др.) са прибавяни и епитети, които оценяват личността, поведението или политиката на съответния владетел. Ето няколко примери за такива прозвища: Болеслав I Храбри (пръв полски крал; пол. Bolesław I Chrobry), Йоана Лудата (исп. Juana la Loca), Джон I Безземни (англ.John Lackland, фр. Jean Sans-terre), Константин VII Багрянородни (грц. Κωνσταντίνος Ζ′ ὁ Πορφυρογέννητος), Константин IV Погонат (грц. Κωνσταντίνος Δ′ ὁ Πωγώνατος; буквално „Константин Брадати“), Филип IV Красиви (фр. Philippe IV le Bel). В нашата история това явление е рядко срещано; само някои владетели имат прозвища и тук ще спомена цар Симеон Велики и цар Борис III Обединител. Понякога прозвищата имат откровено подигравателен характер. Такова е например прозвището на император Константин V Копроним (епитетът „копроним“ буквално означава „Говноименит“ – от грц. κόπρος „лайно“ и ὄνομα „име“).
У нас прозвищата на владетелите най-често се превеждат. В някои случаи обаче са налице сериозни неточности именно при предаването на такива прозвища. Характерен пример е името на руския цар Иван IV Грозни, управлявал от 16 януари 1547 до смъртта си на 18 март 1584 г. Той е първият коронован цар на цяла Русия („Царь всея Руси“). Прилагателното име „грозный“, с което е характеризиран цар Иван IV, на руски означава „страшен“. На български език точното предаване на името на царя е Иван IV Страшни. 
У нас обаче този руски владетел обикновено се нарича Иван Грозни. Може би епитетът не е преведен с прилагателното „Страшни“, защото и в черковнославянския език прилагателното име грóзный означава „страшен, ужасен; вдъхващ страх“ и именно с това значение е разбирано и от нашите възрожденци. 
В съвременния българския език същото прилагателно има няколко значения и най-често срещаното от тях е „човек с лице или външност, неприятна на вид“. Нека да бъде посочено, че е запазено и остарялото му значение „страшен, ужасен“. Ето примери за това остаряло значение, извлечени от класически текстове на българската литература: 1. „На заранта всичкият метох знаеше, че тоя непознат Огнянов бил турски шпионин! Една от главните причини, а може би и единствената, задето Хаджи Ровоама пръсна такъв грозен слух за Огнянова, беше тая, че още не я почете с посещението си.“ (Ив. Вазов, Под игото, ч. I, Х гл. – „Женският метох“); 2. „Тъмна рат / войски настъпваше напреко в Каменград / настървена за кръв и грозна и зловеща.“ (П. П. Славейков. Събрани съчинения. Т. III – Кървава песен. С., 1958, с. 183); 3. „Ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Грозната вест се разнесе из уста в уста по цялото поле.(Елин Пелин. По жътва). 
Понеже значението „страшен“ е остаряло, епитетът в името Иван IV Грозни може да създаде на нашите съвременници погрешната представа, че този владетел е бил с грозно лице или с грозна външност.
* Заб. при написването на настоящата бележка съм ползвал сведения от Стефан Илчев. Из живота на думите. С., ДИ „Народна просвета“, 1975, с. 62.

Иво БРАТАНОВ