Дългогодишният журналист и изследовател на история на та Русе и България в края на ХIХ и първата половина на ХХ век Боян Драганов, ревностен и добросъвестен до последната запетайка при проучване на фактите и автор на безценни публикации в печата и книги за живота във възкръсналата ни родина навърши скромно, достойно и без шум 80 години. И за пореден път доказа, че да си журналист и писател не е професия, а любов и съдба за цял живот. Специално за читателите на „Утро“ Боян Драганов предостави една малка поредица.

Сред плеядата прославени русенски спортисти ярко блести името на Цанко Чернаев, оставил незабравима диря в летописа на родното колоездене.
Роден е на 6 февруари 1895 година в Трявна. Има по-голям брат Георги и по-малка сестра Гинка. През 1900 година семейството му се преселва в Русе и се настанява в къща на улица „Доростол“ 84. Твърде малък Цанко тръгва по пътя на баща си - техник в Захарната фабрика. По това време все по-трайно място в ежедневието на русенци заемат велосипедите. Цанко е един от пионерите, които възхваляват и популяризират това превозно средство. Снабдил се с колело, в душата му се събужда страстта към колоездачния спорт. И засятите семена дават богата реколта - през тези години Русе е водещ център в това отношение.
Ентусиаастът тренира упорито, като
почти ежедневно след работа върти педали от Русе до моста на Колю Фичето край Бяла
През лятото на 1911 година 16-годишният Цанко става юношески шампион на колоездачния събор в Сливен. На 11 септември 1911 година при шосейното надбягване по шосето за Тутракан на 24 км и обратно е победител.
На българския колоездачен небосклон изгрява нова звезда.
До 1915 година Цанко е неизменен победител и знаменосец на русенското колоездачно дружество. Участва във войната като шофьор. Брат му Георги е един от първите автомеханици в Русе и по негови думи в Македония в неговия автомобил е пътувал младият княз Борис, който останал възхитен от умението му да управлява колата по опасните планински пътища.
След войната Цанко продължава да спортува.
На събора във Варна на 18 юли 1920 година след много тежка борба разделя победата със силния варненски състезател Никола Койчев-Катърчето. На 22 май 1921 година в Русе се провежда национално надбягване със съперници от цялата страна на разстояние 50 километра по часовник - от бирарията „Хаберман“ („Дунавия“) до село Тръстеник и обратно.
Най-сериозен противник му е Катърчето. Жребият отрежда Цанко да тръгне последен. Въпреки това по пътя настига и надминава няколко от състезателите. Малко преди да стигне Гюр чешме (контролният пункт в Тръстеник) вилката на предното му колело се счупва и той пада.
Цанко скача, грабва колелото на рамо и побягва
към Русе. Но един от последните състезатели проявява благороден жест и му предоставя своето колело. С огромна воля и невероятно усилие Цанко наваксва загубеното време и спечелва състезанието. Когато русенци виждат, че техният любимец се задава първи по шосето спонтанно започват да го аплодират с възторжени възгласи: „Цанко иде, Цанко иде, първият бегач“. На финала край бирарията е строена и военната духова музика под диригентството на маестро Атанасов. Бележитият музикант бил толкова силно впечатлен от спортния подвиг на Цанко, че веднага след като се прибрал в казармата написал текста и музиката на марша като за основен мотив използвал крилатите думи на русенци. Новият марш-галоп бързо станал популярен и се превърнал в марш на българските колоездачи. 
Същата година Цанко се жени за началната учителка Атанаска Николова
която му ражда три деца - Людмила, Атанаска и Иван, който умира като невръстно дете.
Следва още един подвиг.
На 19 юни тръгва с колелото си и към обед е в Габрово, където се провежда юбилейния юнашки събор. Русенското дружество е начело в основните дисциплини, но няма бегач в дисциплината 2400 метра гладко бягане. Погледите на всички се отправят към Цанко, който след дълги молби и увещания застава на стартовата линия. Набитата му и ниска фигура е в рязък контраст със стройните слаби тела на бегачите. След първите 1000 метра Цанко рязко полита напред и стига първи на финала, като със скръстени ръце очаква съперниците си. Стадионът е възпламенен от ликуващите зрители. Наградата от това забележително бягане „пешкирник“ се съхранява в музея „Ялта“.
Цанко започва търговия с велосипеди и шевни машини. В Русе има два магазина - под „Гирдап“ и до прочутата кръчма на Алито (на мястото на днешната община) и филиал в Бяла. Но тъй като продължава активно да спортува, оставя управлението на търговията в ръцете на свои приятели, които злоупотребяват с неговата доброта и доверчивост и го докарват до фалит. Цанко
доставя един френски автомобил „Мориц“ и започва работа като таксиметров шофьор
След време притежава още две коли „Неш“ и „Форд“. Основава кооперация „Автокоп“, която търгува с бензин, масла и авточасти.
През 1924 година най-силният български колоездач  прекъсва активната си състезателна кариера, но продължава да е в центъра на колоездачния живот в Русе. По време на управлението на Народния блок, под давление на своя приятел - видния русенски адвокат Васил Янакиев, приема да стане околийски началник на град Балбунар (Кубрат). По време на своето управление се проявява като добър администратор. През 1932 година се случва едно събитие, което след време ще му донесе трагични последствия. Един млад ремсист, обущар по професия, успява да влезе в управлението и хвърля позиви в канцелариите. Той е заловен и от Русе нареждат да бъде изпратен на лагер в Южна България. Майката на младежа със сълзи на очи моли Цанко да пусне сина й, защото иначе щяла да умре. Той 
изпълнява майчината молба и ремсистът е пуснат на свобода
През 1934 година Цанко Чернаев става директор на АД „Нафтранспорт“-Русе с главен акционер Аврам Чиприт. Фирмата притежава кораба „Васил Левски“ и четири танкери, с които превозвали нефтопродукти от Гюргево до Русе. На връх Рождество Христово през 1943 година танкерите, натоварени с бензин и асфалт, потъват в реката в участъка под днешния хотел „Рига“ заради неправилно разтоварване. Продуктите са предназначени за немските военни, които смятат инцидента за саботаж от страна на еврейската фирма. И тъй като Аврам Чипрут е зад граница, Цанко Чернаев е арестуван и изпратен в лагер на остров Атия край Бургас. Посреща 9 септември 1944 година като затворник. Завръща се в Русе, но още същия ден е арестуван и след няколко дена е изпратен в Кубрат, където партийният апарат се ръководи от ремсиста, който Цанко е спасил от лагер.
Чернаев е 
хвърлен в мазето на управлението и подложен на издевателства
Но майката научава за постъпката на своя син и успява да освободи Цанко. В Русе той отваря малка работилница за ремонт на велосипеди, но скоро разрешителното му е отнето. Единствен източник за прехрана на семейството му остава скромната учителска заплата на съпругата му. Но след няколко години бившият ремсист от Кубрат пристига в Русе и става важен фактор в просветното дело на града. Образцовата учителка Атанаска Чернаева е лишена завинаги от правото да упражнява най-хуманната човешка професия. Тя почива на 1 декември 1963 година, а прославеният русенски колоездач затваря очи завинаги на 10 януари 1966 година.

Боян ДРАГАНОВ