Народното въодушевление е емоционално, приповдигнато и радостно чувство, произтичащо от споделена национална гордост, обща идея, кауза или цел. То е израз на колективната енергия на един народ да вярва и да действа заедно. Личното и общото се преплитат в едно и изграждат усещането и разбирането за принадлежност.
Истинската стойност на този ентусиазъм е в неговата спонтанна проява. А когато е подкрепен и с действия, може да промени съдбата на цял народ. Но той може и да загуби силата и достойнството си, когато бъде използван за внушение, за отвличане на вниманието или за политически цели. Само един осъзнат народ може да превърне този приповдигнат дух в истинска промяна - а не в кратка емоция, последвана от забрава.
Масовото колективно вдъхновение е сила, смелост и достойнство в стремежа към обществена промяна. Възраждането роди идеала за свобода като естествен порив за борба, вдъхновена от правото на избор на един дълго потискан народ. В съзнанието ни оживяват картини от комитетските завери, от улиците, изпълнени с възторжено население, от радостта по полъха на свободата - осъществена мечта, желана от векове.
Много скоро обаче войната от 1877-1878 година бе употребена за геополитика, за зони на влияние и за присъединяване на държави към трите големи европейски империи, диктуващи дневния ред. Свободна и етнически обединена - поне на хартия - България бе превърната в разменна територия.
Българският народ отново бе потърсен - този път да гласува, и то демократично, за свои представители, които да определят правилата за задвижване на държавната княжеска машина. Трудно се твори конституция.
Завършилите образование в Европа желаят двукамерен парламент, а народните водачи настояват за републиканско управление
Бурните идейни противопоставяния оформят двете основни политически групи и бъдещи партии - консерватори и либерали. Първите симпатизират на Русия и искат силна централна власт, а вторите се стремят към по-независима политика и демократични свободи. В Търново за първи път, само година след извоюваната свобода, се чува предупреждението, че Русия може да застраши независимостта на България.
В княжеството започва необуздана партизанщина за власт и служби. Народното въодушевление е загърбено. Очакванията за справедливост, благоденствие и национално обединение не се оправдават. Личните и партийни интереси надделяват над общонародните идеали. Мечтите са заменени с разпри, службогонство и безогледно харчене на народни пари.
Укротяването на тази надпревара за бързо забогатяване извършва народното съединително движение - акт, достоен за уважение и предаван от поколение на поколение. Мизия и голяма част от Тракия вече са едно цяло. Съединението, осъществено по волята на народа и без външна намеса, и защитено пак от народа в Сръбско-българската война, се превръща в национална гордост - и с право. Показахме на Европа, че можем сами да отвоюваме държавата и самостоятелността си. Това, разбира се, не се хареса на нашите балкански съседи, които отдавна не понасят силна България.
Техните имперски покровители подготвиха и осъществиха чрез вътрешна агентура политическия хаос в страната
Последваха преврати, контрапреврати, русофилски бунтове, убийства между някогашни съратници. Народното дело на устрем и героизъм отвори пътя на ожесточени партийни и лични борби за овладяване на министерства и държавни постове. Всяка партия се опитва да представи себе си като основен автор или защитник на Съединението. Личната изгода отново надделява. Вместо да доведе до трайно национално обединение и политическа зрялост, страната е разтърсвана от партийни борби, преврати и отмъщения.
Народното въодушевление отново избухва при провъзгласяването на независимостта - последен остатък от османското господство над земите ни. Събитието е посрещнато с искрен възторг. Търново е озарено от пламъка на националната гордост. Правителство, Народно събрание, армия и духовенство демонстрират единство без излишна показност. Народната подкрепа дава увереност на властите при преговорите с Османската империя и Великите сили за признаване на независимостта и уреждане на финансовите последици. Засилва се идеята за национално единение и готовността за бъдещи борби за освобождаване на всички българи в Македония и Тракия.
Истинско всенародно емоционално състояние на възторг залива улиците и площадите при обявяването на Балканската война.
Тази пламенност не е повторена в нито едно друго национално събитие и остава уникална в нашата история
Ентусиазмът да тръгнеш на война, за да докажеш, че освободеният български народ е готов отново да се сражава за свободата и независимостта си, е неповторим.
Войната разпалва националната енергия, таена от векове. Всички обществени слоеве изразяват готовност за подкрепа с искрена вяра, че България ще изпълни историческата си мисия за национално обединение. Вестниците възторжено съобщават, че „часът на свободата за Македония и Тракия е настъпил“.
Улиците на София, Пловдив, Варна и Русе са изпълнени с радостни и горди хора. Камбаните бият тържествено, свещениците благославят войската, а родители и близки изпращат своите синове с песни, икони и сълзи, в които се смесват гордост и тревога.
Патриотичният патос завладява умовете и сърцата на всички. Хиляди доброволци сами се явяват в казармите - готови да оставят нивите, занаятите, богатството и семействата си, за да хванат оръжие. 
Един от тези доброволци казва: „Това не е война, това е свято дело“
- така свидетелстват хрониките от онова време. Цялата страна диша в един ритъм.
Патриотичното въодушевление през 1912 година е истинско, искрено, неподправено. То не е просто политическа мобилизация, а всенародно пробуждане - народ и армия се сливат в едно. Войната е възприета не като пореден сблъсък на държави, а като изпитание на българската душевност, воля и вяра в ценностите на свободата и справедливостта.
Потръпвам, когато пиша за Балканската война! Наистина ли е било така възторжено всичко това? Било е - зная! Но си задавам този въпрос днес, след 113 години, с надеждата, че сме наследили най-добрите ценности на нашите предци.
Но тази самородна народна жар и порив на вдъхновение също е използвана за укрепване на личната царска власт и авторитета на монархията. Правителствата  се възползват от всеобщия подем, за да затвърдят доверието си и да оправдаят трудностите, свързани с воденето на войната. Настъпва разочарование, разединение, а партиите се обвиняват взаимно  за националната катастрофа и участието в Първата световна война.
След националните катастрофи, превратите, масовите убийства, стопанските кризи и царското самодържавие,
идва следващото всенародно въодушевление - с радост и сълзи на очи е посрещната новината за връщането на брутално заграбената от Румъния Южна Добруджа
Подписаната в Крайова спогодба през 1940 година е става факт с посредничеството на Германия и Италия.
Южна Добруджа е смятана за „кървавата рана“ на националното тяло. Най-силно е въодушевлението сред хилядите добруджанци, насилствено изселени след Балканските войни и Ньойския договор. За тях това е завръщане у дома и възстановяване на справедливостта. Цялата нация се обединява без политически разногласия. Въодушевлението е искрено, защото историческа неправда е поправена без война и жертви.
Превратът на 9 септември 1944 година отново разделя нацията. Част от народа го посреща ентусиазирано - мнозина виждат в идването на Отечествения фронт надежда за мир и социална справедливост. Но надеждата бързо се смесва със страх. Новата власт не закъснява да я употреби - премахва политическите си противници чрез т.нар. „народен съд“, забранява опозиционните партии, отнема собствеността в града и селото. Хиляди са арестувани, изселени или убити. Между комунисти и антикомунисти, бедни и заможни, поддръжници и противници на новия ред, се издълбава пропаст, която съществува и днес.
Ако говорим за 1989-а - годината на падането на комунистическия режим - всичко започна с дългоочакваната надежда за демократични промени. Масова радост, ентусиазъм, подем и колективна емоция изпълниха улиците. Но имаше и много противници.
Спомням си ехидните усмивки зад пердетата, които ни наблюдаваха и казваха: „Всичко е под контрол“
И до днес тази фраза важи. Последваха пропаганда, агентура, манипулиране на обществото, репресии срещу опозицията, дискриминация, страх. Постигнаха резултата, който те, а не народът, искаха: разочарование. Гражданското общество бе обезверено, държавната администрация - подчинена.
Народното въодушевление не може да бъде нагласено с пропаганда. То се ражда спонтанно - от нещо истинско, неподправено, справедливо, достойно, национално значимо: постигнати спортни и научни успехи, признат авторитет на държавата.
Не употребявайте този порив на свободните хора, за да подобрите репутацията си като управленци!
Защото е казано: „който се възвишава, ще се смири, а който се смирява, ще се възвиси“ (Матей 23:12).