Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

Фразеологизмът, поставен в заглавието на предложената бележка, означава основен начин, основна, водеща мисъл, която помага да се излезе от затруднено положение, да се реши труден въпрос. Той води началото си от гръцкия мит за Тезей и Ариадна. 
Според мита Ариадна (грц. Ἀριάδνη) била дъщеря на критския цар Минос и на Пасифая, внучка на Хелиос. Когато героят Тезей бил със своите спътници в лабиринта на остров Крит, където обитавал Минотавъра, Ариадна го спасила, като му дала кълбо от прежда. Тезей размотавал кълбото, докато влизал в лабиринта, а после с помощта на нишката намерил обратния път.
Ариадна избягала тайно с Тезей, който обещал да се ожени за нея. Тя се влюбила в него още по времето на игрите в памет на нейния брат, които били устроени от Минос.
Корабът, на който били Тезей и Ариадна, бил застигнат от буря и двамата слезли на остров Наксос. Тук бог Дионисий, влюбен в Ариадна, я похитил, а по-късно се оженил за нея на о-в Лемнос и след това я отвел на планината Олимп. Като сватбен подарък Дионисий ѝ дал златен венец, направен от Хефест. Този венец по-късно бил отнесен в небесата и бил превърнат в съзвездието Корона.
Според друг вариант на мита Ариадна била изоставена от Тезей, докато спяла, понеже той не искал да я отведе в Атина. Има различни обяснения за измяната на Тезей. Някои смятат, че Тезей обичал друга жена и затова изоставил Ариадна; според други това е станало по волята на Съдбата.
Митът за Ариадна е много популярен в античното изкуство. Открити са редица фрески, а също изображения върху вази и саркофази, които представят отделни случки от мита. От ренесансовата епоха насам този мит присъства в европейското изобразително изкуство, в опери и драми.
*
При написването на настоящата компилативна бележка съм ползвал сведения от следните справочници: 1. Мифы народов мира. Энциклопедия. Главный редактор С. А. Токарев. Т. I (А – К). М., Издательство „Советская энциклопедия“, 1980, с. 103; 2. Мифологический словарь. Главный редактор Е. М. Мелетинский. М., Научное издательство „Большая российская энциклопедия“, „Лада – Маком“, 1992, с. 59; 3. П. Гримал. Речник на гръцката и римската митология. Превод от френски К. Пеева. С., Издателство „Рива“, 2003, с. 47; 4. Г. Батаклиев. Антична митология. Справочник. С., ДИ „Д-р Петър Берон“, 1989, с. 27.

Иво БРАТАНОВ