„Пепеляшка“ е една от онези истории, които човек носи в себе си дълго — не заради магията, а заради надеждата, че добротата и търпението имат смисъл.”

Думи на главния диригент на Държавна опера - Русе Димитър Косев, който за пореден, четвърти път ще дирижира премиерна балетна постановка на сцената на Доходно здание в събота и неделя (6 и 7 декември).

След “Ромео и Жулиета” и “Полет към светлината”, “Пожар” и “Лешникотрошачката”, този път балетът “Пепеляшка” предстои да украси приказно предпразничните дни на русенци.

Ето какво разказва маестро Косев за работата си по предстоящата премиера и за емоциите, които го вълнуват, пред Диана Димитрова.

Маестро, за пореден път дирижирате балетен спектакъл, този път премиерата на „Пепеляшка“. Придобихте ли рутина в това нелеко предизвикателство?

Разбира се, с всеки следващ балетен спектакъл човек придобива повече увереност и усет към специфичната природа на балетната музика. Но думата „рутина“ не е съвсем точна — балетът не позволява рутина. Всяка нова постановка е жив организъм. Тя изисква непрекъснато внимание, диалог с хореографа, разбиране за движението на танцьорите и особено прецизна координация с оркестъра. „Пепеляшка“ е изключително комплексна партитура и дори при натрупан опит, подхождам към нея с огромно уважение и нова енергия.

Премиерата за България на „Пепеляшка“ е била именно в Русе. За вас този балет е дебют на диригентския пулт. А гледал ли сте го на живо преди?

Интересното е, че въпреки че познавам добре музиката, не бях гледал балета на живо преди да започна работа върху него. Това донякъде е предизвикателство, но и голяма свобода — влизам в процеса с чисто възприятие, без чужди интерпретации, които да ми влияят. Именно в Русе, където е била и българската премиера, аз мога да направя своя дебют с тази музика. Това е чест и отговорност, които усещам много силно.

Срещнахте ли някакви трудности този път по време на репетиционния процес?

Трудностите при Прокофиев не са изненадващи - музиката му е многопластова, ритмично капризна, емоционално контрастна. Предизвикателството беше да намерим общото дишане между оркестъра и балетната трупа, защото Прокофиев изисква много прецизни темпа, а същевременно трябва да запазим свобода за танца. 

Вие самият обичате ли приказки и помните ли кога се срещнахте с Пепеляшка в детството си?

Както повечето деца, и аз съм израснал с приказки. „Пепеляшка“ е една от онези истории, които човек носи в себе си дълго -  не заради магията, а заради надеждата, че добротата и търпението имат смисъл.