Етичната комисия към Министерството на образованието и науката (МОН) може да бъде арбитражен орган само по въпроси, свързани с процедурите за развитие на академичния състав и плагиатство, но не и по всички въпроси. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на заседание на Комисията по образование и наука в Народното събрaние.
Вълчев отговаряше на въпрос на председателя на комисията Андрей Чорбанов от политическа партия "Има такъв народ" за жалби срещу решения на местни етични комисии във висшите училища. Чорбанов посочи, че често няма отговори от комисиите или отговорите са винаги в полза на съответната институция, която организира тези комисии. Той попита може ли етичната комисия към МОН да бъде арбитражен орган в такива случаи и да бъдат пренасочени жалбите към министерството.
"Ясно е, че тя може да бъде арбитражен орган, доколкото това е възложил законът за развитие на академичния състав. Тоест по отношение на процедурите и въпросите за плагиатство, но не по отношение на всички въпроси", отговори министър Вълчев. Той уточни, че ако се иска разширяване на арбитражните функции, това трябва да стане със закон.
Министърът изброи четирите точки, по които комисията може да се произнася: нарушения при провеждане на процедури, конфликт на интереси при формиране на съставите, наличие на плагиатство и недостатъчност на представените научни данни.
90% са за провеждане на процедурите за избор на академичен състав, посочи Вълчев. Министърът посочи, че МОН получава сериозни оплаквания, но местните етични комисии обикновено вземат страната на своите институции.
Министър Вълчев обясни, че в случаите на негативно становище от местна етична комисия жалбоподателите трябва да подават информацията към етичната комисия на МОН. Няма друга институция освен, разбира се, съдът, каза Вълчев.