Български историци, археолози и обществени дейци ще представят официално апел за тържествено отбелязване през 2032 г. на 1400 години от създаването на българската държава. Събитието ще се проведе на 3 декември в Националния пресклуб на БТА в рамките на националната инициатива „14 века България в Европа“ на БНТ, БТА, БНР и Българската академия на науките.
„Ние, долуподписаните български историци и обществени дейци, водени от дълга ни за съхраняване и укрепване на историческата памет на нашия народ, апелираме към българската общественост и българската държава за отбелязването по най-тържествен начин на една бележита годишнина – хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава. В това начинание се присъединяваме и към обявената съвместна инициатива на Българската национална телевизия (БНТ), Българската телеграфна агенция (БТА) и Българското национално радио (БНР) „14 века България в Европа“ с подкрепата на Българската академия ба науките (БАН) и заедно призовававаме българската общественост и българската държава за отбелязването по най-тържествен начин на една бележита годишнина – хиляда и четиристотин години от създаването на българската държава“, се казва в апела, адресиран до президента Румен Радев, председателя на народното събрание Рая Назарян, министър-председателя Росен Желязков, както и министрите на културата, туризма, външните работи и образованието и науката.
В писмото си те посочват, че през далечната 632 г. българските племена, водени от забележителния владетел Кубрат, се надигат срещу Степната империя и отхвърляйки всяка зависимост, полагат началото на своя собствена държавност. „Техният държавотворчески устрем, съчетал в себе си достиженията на традициите на големите империи на онова време и разширил ги със собствено български обичаи, породи значими във времето и историческото пространство на Европа резултати – няколко държави, една от които съществува и днес и подредила се, по думите на големия водач на българския народ от новото време – Васил Левски – редом с другите европейски народи“, се казва в апела.
Участниците в него казват, че пред 2032г. ще се навършат именно четиринадесет века от раждането на българската държавна традиция, което е един особено важен юбилей, изискващ подготовката и провеждането на съответстващите му тържества, научни конференции, кампании за съхраняване на културното наследство на българите у нас и по света.
„Отбелязването на този юбилей е наш синовен дълг, както към българите в днешните български предели, така и към онези милиони наши сънародници, живеещи по всички краища на света. Чрез това родолюбиво начинание, ние ще си припомним забележителното начало на нашата древна държавна история, но същевременно ще укрепим общностното ни чувство и ще засилим връзките помежду си във време на вътрешно разделение и противопоставяне. Обединени в желанието ни да почетем предците, ще работим за съхраняване на тяхното духовно и материално наследство в днешния XXI век, който не би бил и български без техните исторически постижения“, се отбелязва в писмото.
Апелът е подписан от Александър Николов, проф. д-р, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Андрей Аладжов, доц. д-р, Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките, Бони Петрунова, доц. д-р, Национален исторически музей, Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански научен институт, Георги Вълчев, проф. д-р, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Георги Георгиев, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Георги Димов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките, Георги Николов, проф. д-р, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Даниел Вачков, проф. д-р, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Димитър Гюдуров, доц. д-р, Нов български университет, Димитър Димитров, проф. д-р, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски научен център – Българска академия на науките, Живко Лефтеров, доц. д-р, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Кирил Маринов, доц. д-р, Uniwersytet Łódzki (Полша), Николай Кънев, проф. д-р, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов, Николай Хрисимов, доц. д-р, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Петър Николов-Зиков, доц. д-р, Нов български университет, Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките, Пламен Павлов, проф. д-р, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Румяна Прешленова, проф. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките, Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – Българска академия на науките, Стоян Николов, доц. д-р, доц. д-р, Военна академия „Георги С. Раковски“, Тодор Тодоров, доц. д-р, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Тодор Чобанов, доц. д-р, Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките“. 
В събитието ще участват Емил Кошлуков, генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ), Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио (БНР), Кирил Вълчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция (БТА), Евелина Славчева, чл. кор., председател на Българската академия на науките (БАН) и акад. Юлиан Ревалски, бивш председател на БАН.
/ВСР