Гигантът на забравения Север. Това е заглавие на публикация в сайта „Букмейкър Рейтинги“ с автор Мартин Георгиев. Гигантът в доста обширния текст на Георгиев е футболният „Дунав“ и представянето на отбора в първенството дотук.
Историята започва с върната назад лента до 2017 година, когато тимът участва в евротурнирите с мачове срещу „Иртиш“. След тази ретроспекция се визира периодът от 2020/2021 година, когато започва да се гради отбор по „нов и модерен начин“. Без „бащица... с много, много труд, правилни решения и добър проект“. Този начин, според автора, е превърнал „Дунав“ 5 години по-късно „в самотен Гигант насред забравения от всички Север“.
Предлагаме ви със съкращения публикацията на Георгиев. Въпреки крайността на някои от оценките му тя дава представа как отстрани се гледа на футбола в Русе и на града въобще.

Момчетата на Георги Чиликов са с исторически добър старт във Втора лига - 14 победи от 16 мача, 2 равенства и само 4 допуснати гола. 34-те вкарани попадения пък правят „драконите“ най-резултатния тим в първенството. Съвсем обективно можем да кажем, че тимът е с класи над всички останали в групата, нали? А всичко това е може би с бюджет за около 10-то място. Дори руските пари на поредната еднодневка като „Фратрия“ не могат да се опрат на „Дунав“ от Русе по пътя към Първа лига - промоция, която смятам към този момент за неизбежна цел номер 1 пред тима.
Но... всичко хубаво си има едно „но“. Въпреки доминацията Градският стадион в Русе така и не се пълни достатъчно с хора. Дори когато тимът бе на 1 минута от това да отстрани елитния „Локомотив“ /Пловдив/ за купата, стадионът имаше доста празни места. Какво всъщност искат русенци? Ами, отговорът е много прост.
Както Северна България, така Русе е едно от най-забравените места от държавата. А местната власт през последните 5 години не само не успя да развие града, ами и няколко големи производствени компании вече напуснаха Русе, а други са на ръба на финансовия колапс. Намаляващо и застаряващо население, липсва на всякакъв социален живот извън работата и цялостна апатия е обзела някогашния Град на свободен дух.
Може би за всеки нормален европейски град, какъвто Русе е бил и винаги ще бъде /първият европейски български град, както и град на много първи неща/ „Дунав“ щеше да е абсолютна „табела“ /любимата дума на един хасковски специалист/ и гордост номер 1 на града. Но ситуацията е съвсем различна - „Дунав“ получи смешно финансиране от 75 хиляди лева от местната администрация, което не може да покрие и половината месечна заплата на бившия капитан на ЦСКА Лиам Купър, например.
В моментът, в който „бащицата“ /Кирил Домусчиев/ от „Хювефарма“ се оттегли от Разград, тимът отива обратно в областните лиги. В момента, в който кмет на община Враца е човек от друга политическа партия, симпатичният тим на „Ботев“ се връща отново в ниските дивизии. „Дунав“ е поел именно по този път - без „бащицата“, без силния политически гръб, без нужда от спасителни акции от феновете и по абсолютно честен и правилен начин иска да се изкачи по българската футболна пирамида и да застане там, където му е мястото - в елитната футболна лига на България.
Апатията, която е налегнала град Русе и цяла Северна България в политически, социален и икономически план, убива всякакъв прогрес у тази част от страната ни.
Затова моят призив е не само към хората от Русе, но и към бизнеса и политическия елит на града - застанете на раменете на Гиганта на Севера.
Ако не искате да помагате - поне не пречете. Но моля ви, не се снимайте в края на годината със златните медали и не ги канете на обяд в Общината за поредното селфи.
„Дунав“ от Русе заслужава повече, но дали Русе заслужава „Дунав“?