Дългогодишният журналист и изследовател на история на та Русе и България в края на ХIХ и първата половина на ХХ век Боян Драганов, ревностен и добросъвестен до последната запетайка при проучване на фактите и автор на безценни публикации в печата и книги за живота във възкръсналата ни родина навърши скромно, достойно и без шум 80 години. И за пореден път доказа, че да си журналист и писател не е професия, а любов и съдба за цял живот. Специално за читателите на „Утро“ Боян Драганов предостави една малка поредица.

Денят е 7 юни 1930 година, събота. Привечер из целия град се разнася трагичната вест: „Баща закла децата си!“. Драмата се разиграва на ул. „Неофит Рилски“ 96, в дома на 50-годишния пенсионер Антон поп Антонов. Убиецът е неговият син - Крум Антонов, 27-годишен, дребен чиновник в русенския клон на Популярна банка.
През 1925 година Крум започва да учи икономика в Свищов. Запознават го с 18-годишната Иванка, дъщеря на заможен земевладелец. Залюбоват се и Иванка забременява. Крум пристига в Русе и заявява на баща си, че ще се жени, но той се противопоставя, защото не е завършил учението си. Крум започва да работи в тухларската фабрика. Пише на Иванка да направи аборт, но тя отказва. Нейните родители също са против тази връзка, но не знаят, че е бременна. Тъй като тя се страхува, че Крум не ще се ожени за нея, пристига в Русе и подава заявление в градоначалничеството, че е бременна. Набързо се женят и отиват да живеят в Свищов. Иванка му дава 6000 лева, за да си ушие прилични дрехи.
Близо 18 месеца Крум само се излежава и търси начини да изпроси пари от тъста си
Избухват скандали и бащата на Иванка му намира чиновническа работа в мини Перник. Подлага съпругата си на тормоз, обвинява я в изневяра и я нарича неморална жена.
Скандалите и побоите омръзват на всички и управата на мината го премества в Бобов дол, но и това не променя нещата... Семейството се прибира в Русе. Иванка е вече майка на две деца - братче и сестриче. През 1927 година тя заболява тежко от „кучешки живот и мизерия“ и извършва аборт. Спасявайки децата си от глад, Иванка ги отвежда в Свищов. Крум безделничи на гърба на баща си и три пъти му нанася побой. Пиянства и реди един след друг любовни романи с жени с екзотични имена - Кичка, Хриска, Люси и т.н. Няколко пъти Иванка се завръща и се опитва да запали огъня в семейното огнище, но всичко е напразно. За къшей хляб работи като слугиня.
Крум си намира работа като банков чиновник. Като служител е немарлив и се отличава не с трудолюбие и акуратност, а с сприхавост, свадливост и неуравновесеност.
През януари 1930 година между съпрузите настъпва поредния разрив. Иванка заминава за Свищов и по-късно отново се завръща, но Крум отказва да ги приеме в квартирата си. Баща му прибира в дома си съпругата му и двете си внучета. На 3 юни 1930 година
в банката откриват, че 3000 лева от касата са останали „по погрешка“ в джоба му
В четвъртък, 5 юни, той отива в къщата на баща си и вдига скандал, защото е дал подслон на семейството му и го заплашва, че ще го убие. Баща му се оплаква и Крум е посъветван в полицията да не върши такива безумия. В събота (7 юни) отново е повикан в участъка. Обръсва се, облича празничните си дрехи и се явява в полицията. Началникът Никола Танев пристига към 18 часа и му казва повече да не стъпва в бащината си къща. Крум обещава и подписва предупредителен протокол.
Към 18,45 часа е забелязан в района около бащината му къща от полицейския агент Чокоев, който го спира и го съветва да не тормози семейството си. Крум отвръща: „Бъди спокоен, аз не мисля да убивам!“. 
Петнадесет минути по-късно той прекрачва входа на бащината си къща. Семейството вечеря в трапезарията. Съпругата му изплашена бяга от стаята. Момченцето Жорко е седнало в десния край на масата и Крум го вика: „Жора, хайде ела при мене!“. „Не искам, искам мама и дядо“, отвръща детето.
Тогава Крум взема от масата кухненския нож (габровски тип с остър връх), превърта го два пъти в ръцете си, после замахва и го забива дълбоко в корема на детето. След това промушва момиченцето Надка в областта на сърцето и то умира почти веднага. Адът се е отворил над къщата...
Всичко става за за 2-3 минути и никой не успява да реагира. Иванка излиза на двора и вика: „Мъжът ми закла децата!“. Идват съседи. Момченцето кърви силно и стене от болка. Стича се целият квартал.
Пристига и полицейският агент Чокоев, който с изваден пистолет подкарва Крум към участъка
Починалото момиченце Надка (3 години) и Жорко (4 години) са откарани с файтон в болницата. При вида им няколко сестри припадат. Цяла нощ Иванка ридае под болничните прозорци. В 3 часа след полунощ Жорко издъхва в страшни мъки. Аутопсията показва, че ножът е  разрязал диафрагмата му, минал е през стомаха, пробил го е от двете страни и е засегнал червата. На момиченцето било наранено сърцето, горната страна на стомаха и червата.
***
При обиска в джобовете на Крум откриват един алуминиев лев и писмо с пикантно съдържание до някаква госпожица от Вършец.
При разпита той описва случилото се безучастно, без скръб, без сълзи
Твърди, че жена му му изневерявала. Обяснява, че отишъл в бащината си къща да вземе децата и да ги „премахне от света“.
Пред съда защитата му се опитва да го изкара луд, като изтъква, че по майчина линия прадядо му, дядо му и леля му са били луди. Брат му Тодор Антонов и сестра му Еленка Антонова (жена с леко поведение) твърдят, че е сомнамбул. Когато му връчват обвинителния акт, той спокойно го скъсва.
Крум Антонов е осъден на доживотен затвор. Ножът, с който е извършено двойното убийство, е конфискуван в полза на фонда „подобрение затворното дело в България“.

Боян ДРАГАНОВ