В периода около 18 ноември в цяла Европа се провеждат инициативи, посветени на информираността за разумната употреба на антибиотици и борбата с антимикробната резистентност – проблем, който все по-често наричаме „тихата пандемия“.
Антибиотичната резистентност възниква, когато бактерии и други микроорганизми спрат да реагират на лечение с лекарства, предназначени да ги унищожат. Това води до инфекции, които стават все по-трудни за лечение и създават сериозен риск за общественото здраве.
Като лечебно заведение с ключова роля в региона, УМБАЛ „Канев“ – Русе активно работи за разумното използване на антимикробните средства и за ограничаване на разпространението на резистентните микроорганизми.
Затова разговаряме с д-р Елина Стоянова – лекар специалист по клинична микробиология в Микробиологичната лаборатория на Университетска болница „Канев“, за да обясним защо този проблем засяга всеки един от нас и как можем да допринесем за неговото овладяване.

- Д-р Стоянова, защо се отделя толкова голямо внимание на антимикробната резистентност през последните години? Какво я превръща в „тиха пандемия“?
- Антимикробната резистентност представлява способността на бактериите (както и на някои гъбички, вируси и паразити) да спрат да реагират на лекарствата, предназначени да ги унищожават. Това означава, че инфекции, които днес лекуваме лесно, в бъдеще може да се окажат трудни или дори невъзможни за лечение. Резистентността се увеличава бързо в световен мащаб и засяга както развитите, така и развиващите се страни. Така заболявания като скарлатина, еризипел, салмонелози и пневмококови инфекции, които в момента се лекуват успешно, може отново да станат животозастрашаващи. Затова специалистите наричат антимикробната резистентност „тиха пандемия“. Тя се развива незабелязано, но прогнозите на СЗО са тревожни: до 2050 г. смъртните случаи, причинени от резистентни бактерии, могат да достигнат 10 милиона годишно —
повече, отколкото от онкологични заболявания, пътнотранспортни произшествия и сърдечно-съдови заболявания
- Кои са най-честите причинители на инфекции от резистентни микроорганизми – както в България, така и в болнични условия?
Най-често срещаните причинители на инфекции и антимикробна резистентност в световен мащаб и в България са бактерии като Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Acinetobacter baumannii, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae.
Тези микроорганизми притежават способността бързо да придобиват генетични механизми на резистентност от други бактерии или от околната среда. Например при E. coli обменът на генетична информация може да се случи за по-малко от 30 минути, което прави контролирането им изключително трудно.
- Какви са глобалните прогнози, ако не се вземат мерки? Какви мерки трябва да бъдат предприети според вас?
- СЗО определя някои бактериални причинители като „критични“ поради тежките инфекции, които предизвикват, и липсата на ефективно лечение срещу тях. Ако резистентността продължи да нараства със сегашните темпове,
рискуваме да се върнем в епоха преди антибиотиците, когато дори леки инфекции са завършвали фатално
Разработването на нови антибиотици е бавно и ограничено, дори и с помощта на съвременни технологии като изкуствения интелект. Затова е необходимо строго ограничаване на ненужната употреба на антибиотици, както и контролиране на тяхното използване в болници, обществото и животновъдството — за да запазим ефективността на лекарствата, с които разполагаме днес.
- Кои са основните причини за развитие на антибиотична резистентност?
- Основните фактори за развитие на антибиотична резистентност са пряко свързани с неправилната и прекомерна употреба на антибиотици. Самолечението, приемът на широкоспектърни антибиотици „за всеки случай“, неправилната дозировка или преждевременното прекъсване на терапията дават възможност на бактериите да оцелеят и да развият защитни механизми срещу лечението.
Към това се добавя и широкото използване на антибиотици в животновъдството, което води до навлизането им в хранителната верига и околната среда. Така се създава благоприятна среда за селектиране и разпространение на устойчиви бактерии не само в болнични условия, но и сред общата популация.
Колкото по-често антибиотикът се използва неправилно, толкова по-бързо бактериите „се научават“ да го заобикалят и
това превръща резистентността в едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина
- Доскоро в България антибиотици се продаваха свободно в аптеките. Сега това е променено. Смятате ли, че тази мярка ни води в правилната посока?
- Да. Въвеждането на електронни рецепти и контролирания достъп до антибиотиците вече води до забележимо намаляване на тяхната употреба в България. За да има дългосрочен ефект, тази тенденция трябва да бъде трайно поддържана.
- Кога антибиотикът е необходим и кога може да бъде опасен?
- Антибиотиците се прилагат само при доказани бактериални инфекции или такива с клинична симптоматика.  
При вирусни заболявания  като сезонните инфекции, които предстоят — те нямат ефект и могат да навредят, особено при пациенти с придружаващи заболявания и при лекарствени взаимодействия.
Освен липсата на полза, неподходящият прием може да доведе до:
алергични реакции, токсичност, ускоряване развитието на резистентност
Ето защо решението за антибиотик трябва винаги да бъде взето от лекар.
- Какви симптоми не трябва да подтикват човек веднага да търси антибиотик?
- Повишената температура, хремата и кашлицата в началото на заболяването много често са резултат от вирусна инфекция и не изискват антибиотично лечение. Затова не трябва автоматично да се прибягва до антибиотик при подобни начални симптоми.
Ако лекуващият лекар назначи микробиологично изследване и се докаже бактериален причинител, тогава антибиотичната терапия трябва да започне възможно най-скоро, за да бъде ефективна.
Чревните вируси, които причиняват диария, повръщане и температура, също не се лекуват с антибиотици. В тези случаи приемът на антибиотици може допълнително да увреди чревната микрофлора и да влоши състоянието.
При вирусни инфекции лечението включва най-вече: покой, прием на течности и симптоматична терапия. Антибиотик се назначава само от лекар, и то при доказана бактериална инфекция или такава с клинична симптоматика.
- Какви видове микробиологични изследвания извършва Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“ по отношение на антимикробната резистентност? Може ли да обясните какво представлява антибиограмата и защо е ключова за правилното лечение?
- Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“ използва стандартизирани методи за доказване на бактериални причинители и за определяне на тяхната антибиотична резистентност. Един от най-важните инструменти в този процес е антибиограмата.
Антибиограмата представлява
тест, при който изолираната бактерия се изследва срещу различни антибиотици
за да се определи кои от тях действат ефективно (т.е. бактерията е чувствителна) или не действат (т.е. бактерията е резистентна). Резултатите са индивидуални за всеки пациент, защото една и съща бактерия може да бъде чувствителна при един човек и резистентна при друг — в зависимост от множество фактори, включително предходно лечение.
Затова правилното лечение трябва винаги да се назначава на база антибиограма, когато това е възможно. По този начин се гарантира най-ефективната терапия и се ограничава по-нататъшното развитие на резистентност.
- Прилагате ли специфични техники или стандарти за определяне на резистентността? Има ли възможност за откриване на мултирезистентни щамове като MRSA, ESBL, VRE?
- Да. В Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“
работим по европейски стандарт за интерпретация на антибиотичната чувствителност
Това ни позволява точно и надеждно да определяме степента на резистентност на бактериалните изолати.
Благодарение на използваните методи можем да откриваме мултирезистентни патогени, включително: MRSA – метицилин-резистентен Staphylococcus aureus; ESBL -  продуциращи грам-отрицателни бактерии; VRE - ванкомицин-резистентни Enterococcus и други бактерии с висока клинична значимост. Тези резултати са от съществено значение както за индивидуалното лечение на пациента, така и за контрола на вътреболничните инфекции.
- Д-р Стоянова, защо се отделя толкова голямо внимание на антимикробната резистентност през последните години? Какво я превръща в „тиха пандемия“?
- Антимикробната резистентност представлява способността на бактериите (както и на някои гъбички, вируси и паразити) да спрат да реагират на лекарствата, предназначени да ги унищожават. Това означава, че инфекции, които днес лекуваме лесно, в бъдеще може да се окажат трудни или дори невъзможни за лечение. Резистентността се увеличава бързо в световен мащаб и засяга както развитите, така и развиващите се страни. Така заболявания като скарлатина, еризипел, салмонелози и пневмококови инфекции, които в момента се лекуват успешно, може отново да станат животозастрашаващи. Затова специалистите наричат антимикробната резистентност „тиха пандемия“. Тя се развива незабелязано, но прогнозите на СЗО са тревожни: до 2050 г. смъртните случаи, причинени от резистентни бактерии, могат да достигнат 10 милиона годишно —
повече, отколкото от онкологични заболявания, пътнотранспортни произшествия и сърдечно-съдови заболявания
- Кои са най-честите причинители на инфекции от резистентни микроорганизми – както в България, така и в болнични условия?
Най-често срещаните причинители на инфекции и антимикробна резистентност в световен мащаб и в България са бактерии като Escherichia coli, Klebsiella pneumoniae, Acinetobacter baumannii, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus и Streptococcus pneumoniae.
Тези микроорганизми притежават способността бързо да придобиват генетични механизми на резистентност от други бактерии или от околната среда. Например при E. coli обменът на генетична информация може да се случи за по-малко от 30 минути, което прави контролирането им изключително трудно.
- Какви са глобалните прогнози, ако не се вземат мерки? Какви мерки трябва да бъдат предприети според вас?
- СЗО определя някои бактериални причинители като „критични“ поради тежките инфекции, които предизвикват, и липсата на ефективно лечение срещу тях. Ако резистентността продължи да нараства със сегашните темпове,
рискуваме да се върнем в епоха преди антибиотиците, когато дори леки инфекции са завършвали фатално
Разработването на нови антибиотици е бавно и ограничено, дори и с помощта на съвременни технологии като изкуствения интелект. Затова е необходимо строго ограничаване на ненужната употреба на антибиотици, както и контролиране на тяхното използване в болници, обществото и животновъдството — за да запазим ефективността на лекарствата, с които разполагаме днес.
- Кои са основните причини за развитие на антибиотична резистентност?
- Основните фактори за развитие на антибиотична резистентност са пряко свързани с неправилната и прекомерна употреба на антибиотици. Самолечението, приемът на широкоспектърни антибиотици „за всеки случай“, неправилната дозировка или преждевременното прекъсване на терапията дават възможност на бактериите да оцелеят и да развият защитни механизми срещу лечението.
Към това се добавя и широкото използване на антибиотици в животновъдството, което води до навлизането им в хранителната верига и околната среда. Така се създава благоприятна среда за селектиране и разпространение на устойчиви бактерии не само в болнични условия, но и сред общата популация.
Колкото по-често антибиотикът се използва неправилно, толкова по-бързо бактериите „се научават“ да го заобикалят и
това превръща резистентността в едно от най-големите предизвикателства пред съвременната медицина
- Доскоро в България антибиотици се продаваха свободно в аптеките. Сега това е променено. Смятате ли, че тази мярка ни води в правилната посока?
- Да. Въвеждането на електронни рецепти и контролирания достъп до антибиотиците вече води до забележимо намаляване на тяхната употреба в България. За да има дългосрочен ефект, тази тенденция трябва да бъде трайно поддържана.
- Кога антибиотикът е необходим и кога може да бъде опасен?
- Антибиотиците се прилагат само при доказани бактериални инфекции или такива с клинична симптоматика.  
При вирусни заболявания  като сезонните инфекции, които предстоят — те нямат ефект и могат да навредят, особено при пациенти с придружаващи заболявания и при лекарствени взаимодействия.
Освен липсата на полза, неподходящият прием може да доведе до:
алергични реакции, токсичност, ускоряване развитието на резистентност
Ето защо решението за антибиотик трябва винаги да бъде взето от лекар.
- Какви симптоми не трябва да подтикват човек веднага да търси антибиотик?
- Повишената температура, хремата и кашлицата в началото на заболяването много често са резултат от вирусна инфекция и не изискват антибиотично лечение. Затова не трябва автоматично да се прибягва до антибиотик при подобни начални симптоми.
Ако лекуващият лекар назначи микробиологично изследване и се докаже бактериален причинител, тогава антибиотичната терапия трябва да започне възможно най-скоро, за да бъде ефективна.
Чревните вируси, които причиняват диария, повръщане и температура, също не се лекуват с антибиотици. В тези случаи приемът на антибиотици може допълнително да увреди чревната микрофлора и да влоши състоянието.
При вирусни инфекции лечението включва най-вече: покой, прием на течности и симптоматична терапия. Антибиотик се назначава само от лекар, и то при доказана бактериална инфекция или такава с клинична симптоматика.
- Какви видове микробиологични изследвания извършва Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“ по отношение на антимикробната резистентност? Може ли да обясните какво представлява антибиограмата и защо е ключова за правилното лечение?
- Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“ използва стандартизирани методи за доказване на бактериални причинители и за определяне на тяхната антибиотична резистентност. Един от най-важните инструменти в този процес е антибиограмата.
Антибиограмата представлява
тест, при който изолираната бактерия се изследва срещу различни антибиотици
за да се определи кои от тях действат ефективно (т.е. бактерията е чувствителна) или не действат (т.е. бактерията е резистентна). Резултатите са индивидуални за всеки пациент, защото една и съща бактерия може да бъде чувствителна при един човек и резистентна при друг — в зависимост от множество фактори, включително предходно лечение.
Затова правилното лечение трябва винаги да се назначава на база антибиограма, когато това е възможно. По този начин се гарантира най-ефективната терапия и се ограничава по-нататъшното развитие на резистентност.
- Прилагате ли специфични техники или стандарти за определяне на резистентността? Има ли възможност за откриване на мултирезистентни щамове като MRSA, ESBL, VRE?
- Да. В Микробиологичната лаборатория на УМБАЛ „Канев“
работим по европейски стандарт за интерпретация на антибиотичната чувствителност
Това ни позволява точно и надеждно да определяме степента на резистентност на бактериалните изолати.
Благодарение на използваните методи можем да откриваме мултирезистентни патогени, включително: MRSA – метицилин-резистентен Staphylococcus aureus; ESBL -  продуциращи грам-отрицателни бактерии; VRE - ванкомицин-резистентни Enterococcus и други бактерии с висока клинична значимост. Тези резултати са от съществено значение както за индивидуалното лечение на пациента, така и за контрола на вътреболничните инфекции.
- Какви мерки прилагате за предотвратяване разпространението на резистентни микроорганизми в болничната среда?
- Предотвратяването на разпространението на резистентни микроорганизми е сред основните приоритети в болничната практика. В УМБАЛ „Канев“ този процес се осъществява под строг контрол от епидемиолози и микробиолози в тясно сътрудничество с медицинските екипи в отделенията.
При пациенти с доказани мултирезистентни патогени се прилага изолация
а при необходимост се извършва скрининг за откриване на носителство.
В болничната среда се спазват строги хигиенни и дезинфекционни протоколи за обработка на повърхности, оборудване и ръцете на персонала. Освен това в лечебното заведение е въведена антибиотична политика, която регулира и насърчава рационалната употреба на антибиотици. Тези съвместни усилия имат за цел да ограничат разпространението на опасни бактерии и да запазят ефективността на наличната антибактериална терапия. В България е разработен национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност, който трябва да бъде приет и прилаган във всички болнични и доболнични лечебни заведения.
- Какво бихте казали на пациентите – как те могат да помогнат в борбата с резистентността?
- Най-важната роля на пациентите е да се доверяват на своя лекар и да не започват антибиотично лечение по собствена преценка.     Самолечението, особено при вирусни инфекции, не само не помага, но и допринася за развитието на резистентност. Необходимо е да осъзнаем, че антибиотичната резистентност вече е сериозно глобално предизвикателство. Ако не променим навиците си още сега, рискуваме да оставим поколенията след нас без ефективни лекарства срещу инфекции, които днес лекуваме успешно.
Затова всеки от нас може да помогне, като приема антибиотици само при необходимост, по предписание на лекар и в точните дози и продължителност. Това е ключът към запазването на антибиотиците като средство за лечение и в бъдеще.
- Предотвратяването на разпространението на резистентни микроорганизми е сред основните приоритети в болничната практика. В УМБАЛ „Канев“ този процес се осъществява под строг контрол от епидемиолози и микробиолози в тясно сътрудничество с медицинските екипи в отделенията.
При пациенти с доказани мултирезистентни патогени се прилага изолация
а при необходимост се извършва скрининг за откриване на носителство.
В болничната среда се спазват строги хигиенни и дезинфекционни протоколи за обработка на повърхности, оборудване и ръцете на персонала. Освен това в лечебното заведение е въведена антибиотична политика, която регулира и насърчава рационалната употреба на антибиотици. Тези съвместни усилия имат за цел да ограничат разпространението на опасни бактерии и да запазят ефективността на наличната антибактериална терапия. В България е разработен национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност, който трябва да бъде приет и прилаган във всички болнични и доболнични лечебни заведения.
- Какво бихте казали на пациентите – как те могат да помогнат в борбата с резистентността?
- Най-важната роля на пациентите е да се доверяват на своя лекар и да не започват антибиотично лечение по собствена преценка.     Самолечението, особено при вирусни инфекции, не само не помага, но и допринася за развитието на резистентност. Необходимо е да осъзнаем, че антибиотичната резистентност вече е сериозно глобално предизвикателство. Ако не променим навиците си още сега, рискуваме да оставим поколенията след нас без ефективни лекарства срещу инфекции, които днес лекуваме успешно.
Затова всеки от нас може да помогне, като приема антибиотици само при необходимост, по предписание на лекар и в точните дози и продължителност. Това е ключът към запазването на антибиотиците като средство за лечение и в бъдеще.