Той обича Андреа Бочели. Когато слепият италианец пее любимата му песен Con te partiro, той притваря очи и поклаща глава в такт. Казва се Чикърс, по прякор Пешо. И е... врабец! Само дето не е много ясно дали самият той знае със сигурност, че е птица, а не човек. 
Работата е там, че откакто е отворил очи, Чикърс живее с хора и вижда само хора. „Намерих го преди година и нещо на една улица в квартал „Дружба“, изведнъж нещо тупна пред краката ми, наведох се и го взех - малка сивкава топчица, с яркожълта устица. Беше краят на март, студ - как да го оставя такова безпомощно...“. Това разказва Галя. Тя е организатор в Русенската опера и постоянно е в движение, подготвя посещения на спектакли. У дома сложила невръстното пиле в кутийка. На другия ден питала във ветеринарни лечебници как се отглежда такова мъничко пиленце. „Странно, навсякъде ми обясняваха, че врабчето е вредител“, спомня си Галя.
Както е известно, неволята учи. „То беше толкова дребно, че нищо от „помощните средства“ не вършеше работа. И след като никой не ми каза нищо смислено,
реших да го отглеждам като бебе
и купих бебешка каша. Забърквах я, вземах на върха на клечка за зъби и внимателно му слагах в човчицата. Капкомерът беше чудовищен за размерите му, затова взех спринцовка с най-тъничката игла и с нея му давах водичка... Не мислех, че ще оживее. А ето че той стана равноправен член на семейството“, смее се Галя.
Докато тя разказва, Чикърс-Пешо е кацнал на клавиатурата на лаптопа /покрит с прозрачно полиетиленово фолио/ и много внимателно наблюдава. Галя прави кафе и сяда с нас, за да покаже, че в дома им са влезли приятели. Все пак, минават двайсет минути, докато Чикърс се успокои и приеме чуждото присъствие.
Колкото и да звучи невероятно, истината е такава: врабецът живее в градския апартамент и дори не помисля да го напуска. Спалнята му представлява просторна /за размерите на обитателя/ кутийка, в която е постлана бяла хартиена кърпичка. „Постоянно му сменям чаршафчето - ако е нацапано /все пак, птичка е!/ и съм пропуснала да го сменя, той не си ляга, докато не се поправя. Върти се, тича из кухнята, цвърчи -
кара се, докато се сетя и сменя спалното бельо
Един път даже се беше ядосал и беше направил кърпичката на топка. Обича чистичко. Като се прибере в спалнята си, не заспива, докато не види, че всички ние - и аз, и синът ми Давид, и приятелят ми Вальо, сме си облекли пижамите. Тогава вече е спокоен и може да заспи. Сутрин се събужда в седем без петнайсет и ни гледа - чака да се събудим и ние. Започва да чирика, едва след като станем“, разказва Галя.
Впрочем, чирикането на Чикърс винаги е с определени интонации. Когато се кара, звучи нервно и накъсано, ако е щастлив, „говорът“ му е спокоен и напевен, а има и случаи, когато в речитатива му се долавя ненормативна лексика. Като е превъзбуден и ядосан, веднага ще разчетеш в неговото „ти-ка-ти-ка-тики-тики-тик!“ ругатня от най-експресивните. А ако слуша не Бочели, а някой друг, припява заедно с певеца.
„Постоянно ни изненадва с нещо. Дълго време не летеше - ходеше пеша из апартамента, може би защото не беше виждал никого от семейството да прелита и не е знаел, че той може нещо, което ние не можем. Оттам дойде и прякорът му Пешо - Давид реши, че много му приляга, щом ходи пеша и се щура като куче в краката ни. После започна да се учи да лети.
Първия път цопна право в салатата
Сега лети, но предпочита да върви“, казва Галя.
Едно от любимите занимания на врабеца е да се къпе. „Известно време забелязвахме, че като влезе някой от нас в банята, той ни наблюдава през вратата. Това продължи около две седмици, а след това един ден, докато миех чинии, той пристигна на мивката, взе да обикаля бързо-бързо и нещо да приказва. Не му обърнах внимание. И ето че по едно време той скочи в тенджерата, която миех, и взе да се къпе!“, смее се Галя. След като си взел вана, застанал до кухненската печка и се изсушил. Сега вече къпането е редовно занимание, а особено харесва, когато „мама“ напълни в шепи вода от мивката и той си прави баня направо в дланите й. Наскоро пък, когато Галя включила фурната, за да готви, той решил, че щом сешоарът му работи, значи е време за къпане - и застанал под крана на мивката.
Другото му забавление е... да краде пари, признава Галя: „Бяхме приготвили една вечер няколко банкноти и монети на кухненския плот. Ставам сутринта - парите ги няма. Питам Вальо: „Ти ли прибра парите?“. „Не си ли ги взела ти“, отговаря той. Звъннах на Давид на училище, и той не знаеше нищо. Ха сега де! Търсихме къде ли не - няма и няма! Накрая надникнах под печката - и банкнотите, и монетите забутани в най-далечния ъгъл... После сме правили експерименти - оставим някъде пари и го наблюдаваме: а той мигновено ги носи под печката“.
Докато ходел пеша, Галя му вързала миниатюрно звънче - да го чуват и да не го настъпят. Той обаче истерясал - въртял се, дърпал се, докато не развързал досадното звънче. Сега с него играе футбол. А клавиша F3 на клавиатурата на лаптопа определено мрази, смята Галя: „Той поначало обича да разглобява лаптопа и само да го свари непокрит с фолио, веднага почва да вади клавишите. Но специално F3 му е много омразен - него не просто го изважда, а го натиква под компютъра.
Мрази и цигари - току измъкне по някоя от кутията и я накъсва на парченца
Понякога дори се хвърля към някой от нас, който пуши, и с човката отсича огънчето“, казва Галя. 
Лакомствата на птицата са шунка, кашкавал и обикновени вафли. Ядките ги предпочита печени - към сурови не посяга. И въобще не проявява интерес към всичко онова, което е знайно, че птиците харесват. Като поотраснал малко, Галя пак обиколила магазините за домашни любимци да пита с какво да го храни. В един от тях провела следния разговор:
- Да ми препоръчате храна за малко пиле?
- За какво пиле? Папагалче? - с готовност реагирала продавачката.
- Ами... Малко пиленце... - уклончиво отвърнала Галя.
- Колко малко?
- Мъничко, съвсем мъничко.
- Значи, вълнисто папагалче! - отсякла продавачката.
- Не точно - взела да увърта Галя. Накрая с притеснение измърморила: - Врабче...
- Вълнисто? - не се предавала продавачката.
След още няколко реплики Галя излязла от магазина без покупка. Вече бях ходила да питам и за храна за гларуса, така че си знаех, че по-нататък разговорът няма да има смисъл, обяснява тя. И разказва как пак на улицата намерила гларус със счупен крак /това - след като Чикърс-Пешо вече е бил член на семейството/: „Прегърнах птицата с две ръце и като се качих до нас, звъннах на вратата. Давид отвори вратата и като ме видя, веднага затвори. Звъннах пак. Тогава той отвори с думите: „Нали помниш, че вече донесе едно...“. Все пак, гларусът бил приет, макар и с условности, само че бил настанен на съседски балкон, а когато крачето му заздравяло, отлетял. Преди това изял солидни количества риба и попара със сирене, които Галя приготвяла /след като научила от ветеринарни лечебници, че и гларусът е вредител/.
Всъщност, синът обича птиците също толкова, колкото и майката.
Първото „спасено“ от Давид създание било малко жълто пиленце
затиснато от другите пилци в кафез, изнесен на пазара в Сандрово. Давид бил още мъничък, примолил се на продавача да му даде полуживото пиле. Човекът явно бил сигурен, че то е дало фира и го дал на момченцето. То го занесло на баба си, която също приела невръстното пернато скептично. Пилето обаче скоро станало напета кокошка на име Лота, като кокошчицата на Емил от Льонеберя. Седем години живяла Лота в двора в Сандрово и се споминала, след като Давид и майка му заминали за Испания, където Галя работила известно време.
Сандрово е паметно и за Чикърс-Пешо. Точно там той решил за първи и последен път да пробва що е то живот сред природата. След като отишъл там с колата и със стопаните /по-точно, с роднините/, по някое време излетял от стаята навън. Стана ми мъчно, макар че все съм си мислела, че ще дойде момент, когато врабчето ще отлети, разказва Галя. Следобед тя по едно време чула разтревожено цвъртене. Скочила от леглото и видяла Чикърс - кацнал на перваза на стаята и не спирал да вика възбудено. Отворих прозореца, той влетя и се сгуши под брадичката ми, разказва жената. Цяла нощ не се отлепил от нея и от Вальо. „Оттогава не само че няма желание да излиза, но дори не се доближава и у дома до перваза. Навън по дърветата чуруликат сума врабци, но той изобщо не им обръща внимание“, казва Галя и се обръща към птицата: „Ела, Пеше!“. Скок-подскок - Пешо с готовност каца на рамото й и я целува с човчица. Обичаме се - и това си е! - засмива се „мама“. А той я гледа в очите - още малко и ще й продума.