Дългогодишният журналист и изследовател на историята на Русе и България в края на ХIХ и първата половина на ХХ век Боян Драганов, ревностен и добросъвестен до последната запетайка при проучване на фактите и автор на безценни публикации в печата и книги за живота във възкръсналата ни родина навърши скромно, достойно и без шум 80 години. И за пореден път доказа, че да си журналист и писател не е професия, а любов и съдба за цял живот. Специално за читателите на „Утро“ Боян Драганов предостави една малка поредица.

През 1927 година 17-годишният ученик от Техническото училище Стоян Моев Пелтеков, родом от Ново село, се запознава с красивата русенка Здравка Караиванова. Тя е 21-годишна, завършила е Стопанското училище и е домакиня. Нейният баща - Владимир Караиванов, е архивар на Водния синдикат.
Стоян и Здравка се харесват и започват да дружат. В дългите приятни разходки край Дунава те си разменят горещи думи за любов и вярност. В мечтите си влюбените се виждат женени. Но родителите на Здравка не дават и дума да се промълви за Стоян. Той е крайно беден, още ученик, а майка му - обикновена селска женица, останала вдовица от няколко години.
През лятото на 1928 година Здравка гостува на свои роднини в Ново село. Тук двамата имат възможност да се разхождат спокойно, да ходят заедно на седенки и вечеринки. Тук си разменят и първите по-волни целувки. Завърнала се в Русе, Здравка изпраща на Стоян илюстрована картичка, изобразяваща една влюбена двойка, която сияе от радост. На гърба е написала: 

„Мило дете! Колко са щастливи те! Ще можем ли и ние да постигнем това щастие? Уви! Едва ли някога!“

През есента Стоян е изключен от училището заради отсъствия. Не посещавал учебните занятия, защото „не му оставало време да се люби със Здравка“. Стоян започва упорито да убеждава Здравка двамата тайно да се оженят. Снабдява се с револвер и на 2 октомври я заплашва, че ще я убие, ако тя не стори това. За да докаже своята решителност, стреля два пъти в земята. Но в спокойна обстановка,  обсъждайки своята връзка, те единодушно стигат до извода, че тя е без бъдеще и без перспектива. Изпаднали в мрачно отчаяние, те решават да се самоубият.
На 6 октомври (петък) към 15 часа Здравка напуска дома си. Казва, че отива при свои роднини, които живеели около пощата. След 18,30 часа баща й започва да я търси по всички роднини и познати. В събота към 19 часа вечерта русенската полиция получава съобщение, че недалеч от Ново село е намерен трупът на момиче с револвер близо до нея. Към мястото на трагедията (лозята,  на два километра от селото) заминава следователят Николов, който разследва случая цяла нощ. Уточнява се, че Здравка е била застреляна с три куршума в гърдите, единият от които улучил сърцето й. Смъртта е настъпила мигновено.

Лекарският преглед установява, че момичето е девствено.

Събраните улики водят към Стоян, който в петък е бил в Русе, а в събота към 9 часа сутринта е видян в селото, след което следите му се губят. Погребението на Здравка е на 9 октомври 1928 година в Русе.
***
Във фаталния петъчен ден Стоян чака Здравка край дома й. Към 17 часа двамата пристигат в Образцов чифлик и потъват в околната гора. Тук написват собственоръчно две прощални писма с химически молив. Писмата са лаконични, без упреци и обиди към близките им.

Стоян пише: „Обичайте своята невидима снаха!“, а Здравка: „Обичайте своя невидим зет!“ и добавя, че си отива чиста и неопетнена

и заръчва на майка си да даде на най-добрата й приятелка Митка нейните бродирани дрехи, приготвени за сватбен дар. Влюбените не се самоубиват в Чифлишката гора, защото преценяват, че тук може да не им открият телата. Решават да отидат в лозята на Ново село. Тук Стоян  стреля в тялото на любимата си, но не я убива. Според него Здравка казала: „Стреляй още един път! Не си ме убил!“. Стоян стреля още два пъти. Гърдите на Здравка се обагрят. Той захвърля оръжието, взема прощалните писма и побягва. Пред съда твърди, че се бил уплашил от кръвта. Това е тезата на защитата, тази теза приема и съдът.
Стоян пристига в Русе и отива в квартирата на приятелите си Велчо Колчев и Боню Бонев, на които разказва всичко. Те го укоряват, че е сбъркал като е вземал със себе си револвера и писмото на Здравка. Решават Стоян да забегне из България, а те веднага да отидат в Ново село и да оставят револвера и писмото до тялото на Здравка.
Стоян взема влака за Варна, но на гара Синдел слиза и се качва на обратния за Русе.

На 11 октомври сам се предава на полицията

Стоян Монев е осъден на две години строг тъмничен затвор. Като съучастници в престъплението са осъдени и приятелите му Велчо Колчев и Боню Бончев.
***
Дълго време кървавата любовна драма в малкото русенско село е основна тема на тогавашните български вестници. Случаят е включен и в книгата на Стефан Керезов „В килиите на централния затвор“, която през 1929 година предизвиква сензация. Всички писания изобилстват от помпозни измислици, романтични украшения и несъстояли се сърцераздирателни любовни сцени. Единствено вярно в тях са имената на Стоян и Здравка.

Боян ДРАГАНОВ