„Под небето на Изтока, където звездите примигват, сякаш издават древни тайни, а думите носят аромат на канела и дим, Шехеразада все още шепне истории, способни да спрат и върнат времето. 
В нейните приказки животът и смъртта, мъдростта и изкушението танцуват едни с други като пламък с вятъра.
Светът й е повече от сънища и чудеса. Това е 
пътешествие през човешката душа, където въображението спасява, а знанието освобождава
Тук светлината се ражда от мрака, а всяко чудо е награда за онзи, който има смелостта да потърси истината“. 
Това е анонсът, отпечатан върху програмата на новия спектакъл на русенския Куклен театър - „Аладин и вълшебната лампа“, двете премиерни представления на който отново препълниха салона на улица „Княжеска“. 
Магията на Ориента, вплетена в изящни танци и мъдри послания, които прозират през обичайни наглед житейски ситуации и вълнуващи перипетии, държи вниманието на зрителите през целия 90-минутен спектакъл, пренасящ публиката в причудливите светове на вълшебната разказвачка Шехеразада. Легендарната девойка, дъщеря на везира, преди векове е успяла за 1001 нощи да преведе по пътя на думите коравосърдечния Шахрияр и да разтопи ледовете в сърцето му - та той след като обрекъл на гибел 3000 невинни красавици, най-накрая се поддал на мъдрото очарование на приказните истории и не само пощадил везирската дъщеря, но открил, че самият той няма да може да живее без нея. Всъщност Шехеразада направила така, че докато всяка нощ разказвала поредната приказка, тя само приповдигала
безплътните воали на пълните с цветове и поуки истории
за да разпали любопитството и въображението на своята индивидуална публика в лицето на цар Шахрияр. 
Това усещане предаде и на многоликата и многоока своя публика русенският куклен театър - превеждайки я по пътеките на дивните източни легенди и притчи, потапяйки я в шумотевицата на пъстроцветните пазарища, спирайки дъха й пред раззинатата паст на страховитата пещера, в която се крият съкровища и чудовища. Следвайки простодушния и наивен млад Аладин в неговите пориви да избяга от несретната съдба и да постигне щастието и любовта, публиката е поканена да надникне в съкровените кътчета на източните тайни и загадки, където летящите килимчета, златото, изумрудите и сапфирите са част от обичайния пейзаж, а вълшебната лампа с вече доста отегчения от капризите на своя господар (който и да е той - на него единствен не му е предоставено правото на избор) е безалтернативният начин за разрешаване на купища проблеми. 
Режисьорът Тодор Вълов и актьорът Димитър Пишев са съавтори на драматизацията на познатия на поколения ценители на приказното изкуство оригинал. Те са избрали да следват сюжета му, като на сцената оживяват реални и символни образи на принцесата, султана, джина, на зловещия търговец-измамник, на всеотдайната майка, която се опитва да накара сина си Аладин да предпочете разума пред доверчивостта и безразсъдния кураж на младостта. Специални адмирации заслужават хореографските решения на Зорница Петрова, както прекрасните пластични изпълнения на тези художествени задачи от целия артистичен екип, с тях те осезаемо пренасят на сцената 
вълшебната атмосфера на онази изтънчена бавност и напевност в жестовете 
и в цялостния начин на живот и мислене, каквато обикновено си представяме да е характерна за източния свят. Три светещи луни добавят не просто очарование в развитието на сценичното действие, но по същество представляват своеобразна микроинтермедия, акцентираща върху отделни моменти от сюжета. Впрочем тези луни в зависимост от обратите в приказката се превръщат в люлка, в балдахин, в ятаган или в романтичен партньор за танц. 
Интересно решение за куклените еквиваленти на героите са намерили художниците Таня и Георги Пасеви и техните колеги от художественото ателие Линда Ангелова, Диляна Асенова, Петър Чекуров и Емил Неделчев. Издължените и дори леко заострени черти на куклите-герои в някаква степен контрастират с мекотата и създаващите усещане за овал и някак утешителна, оптимистична доброта, скрита в диплите на чудесните костюми на актьорите. Този контраст, макар и ненатраплив, а по-скоро разчитащ на сетивността на зрителите, съдържа кодовете на многоплановостта на приказката на Шехеразада. Добре знаем, че тя звучи по един начин за малките деца, които възприемат най-вече реалното действие и конкретните перипетии, както и поуките, които се съдържат в първия план на „Аладин и вълшебната лампа“. Но в различните възрасти след детството любознателният и мислещ читател (в случая зрител) може да разчете много повече пластове, въпроси и философски препратки. Вероятно това имат предвид и от екипа на Кукления театър, адресирайки новия си спектакъл-мюзикъл към различна по възраст и нагласи публика. Със сигурност той е добре разбираем и за най-малките, и за младите зрители, но и за по-зряла публика, която може да изгради своите асоциативни вериги, провокирани от русенската постановка. 
Разбира се, 
главните виновници с буйството на емоции, настроения, движения, цветове и безплътни аромати 
(справедливо е отбелязана в програмата канелата, тази симптоматична източна подправка, която Близкият Изток притуря във всяко солено и сладко изкушение) са актьорите. Чудесно импулсивен в своята непосредственост е Мартин Пашов като Аладин, със своята искреност и всеотдайност Майката на Ивета Маринова на моменти предизвиква публиката да скочи от креслата и да я подкрепи, истински зловещ и коварен е Магьосникът Кадар (този инак светъл и романтичен Димитър Пишев). Радинела Тотева в ролята на Принцеса Бодрулбодура съединява някогашната мистика на Изтока с характера на съвременните момичета, Султанът на Серджио Авакян блика от заразителна колоритна енергия, силно впечатляващ е Духът от лампата на Любен Русенски. Специални аплодисменти още по време на спектакъла предизвика Папагалът Азис (Папи) в разкошната интерпретация на Светлина Станчева. Тук е мястото да си призная, че на мен лично ми липсваха още малко такива моменти на фин и уместен хумор и, ако щете, своего рода дженк (между другото, макар и тази думичка да звучи като заемка от английски, тя е с корени в нашето далечно минало и означава „война, бой, сражение“, а днес означава семпатична шега). Поздравления за Христина Стоянова в знаковите роли на Летящото килимче и на Духа пазител, за Васил Маринов като Продавача на шалове и Духа фараон и за Гергана Либова като Продавачката на масла и Духа Джамира. Поздравления и за целия екип, осъществил постановката - във вечерта на втората премиера, с която 
Кукленият театър се вписа в Нощта на театрите
директорът Теменуга Хараланова извика всички на сцената, за да споделят празника на творческия успех.
Този успех се подготвя още от началото на лятото. Репетициите на „Аладин“ - може би най-голямата продукция в историята на театъра на куклите, започнаха още в края на миналия творчески сезон. Реализацията на мюзикъла е подкрепена финансово и от Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“ 2024. Без тази подкрепа подобен мащаб и размах на спектакъла не биха били възможни, уточняват от театъра на „Княжеска“. 
Двете премиери на „Аладин“ преминаха под знака на възторжени аплаузи, като билетите бяха изкупени много преди датите. Тази вечер удоволствието да съпреживеят магията на приказката на Шехеразада е за публиката в Стара Загора. Следващото представление на „Аладин“ на русенска сцена е предвидено за 27 ноември. За него, както и за първата и втората премиери, билетите са изкупени. Остава русенските почитатели на талантливия и щастливо ентусиазиран екип на куклениците да следят афиша и да очакват следващите дати.