„През живи очи. 10 русенци разказват живота си“ - така е озаглавен проектът, който добавя ярки свидетелства в колективната памет на Русе. Пред ь на продуцентска компания „Персей“ /лейбъл Арена медиа/ говорят 10 наши съграждани, свързали живота си с Русе. Това са русенци, които не само пазят спомени от последните 65-70 години, а и лично са участвали в обществените процеси през този период.  Героите по азбучен ред са: Върбан Христов, Димитър Липовански, Живодар Душков, Йордан Борисов, Марко Тодоров, Минко Цочев, Руденко Йорданов, Силвия Алексиева, отец Стефан Стефанов и Явор Димитров. 
Заключителните резултати от проекта ще бъдат представени на 21 ноември, петък, от 18 часа в зала „Батенберг“ на Регионалния исторически музей. На чаша вино са поканени всички, които имат интерес, а организаторите обещават: „Ще видите и чуете неподозирани неща“. Всеки интервюирани са потвърдили присъствието си.
Научен консултант на проектът на продуцентска компания „Персей“ е проф. д-р Николай Ненов. Партньори в него са Регионалният исторически музей и Регионална библиотека Любен „Каравелов“, а подкрепа оказва Програма „Култура“ на Община Русе.
За идеята и работата по проекта разговаряме с основателя, управител и творчески мотор на продуцентска компания „Персей“ Димитър Липовански.

- Какъв е фокусът на този проект?
- Да създадем и съхраним видеоразкази на русенци - наши съвременници. Цветна палитра от разкази на хора, участвали в обществените процеси в града ни в последните 50 години, с различни съдби, човешка и професионална реализация, пристрастия, но разказващи за Русе и живота си в Русе - техните мечти, надежди, разочарования... Видеоразкази от първо лице на русенци с активно присъствие в живота на града през ХХ и ХХI век. Разпространяваме тези видеоразкази като ги позиционираме в YouTube, за достъп до възможно най-широк спектър публика - от изследователи до млади хора, любопитни към близкото минало на града ни чрез практически неограничените възможности на интернет платформите. Работим и за достигане на тази дигитална памет до специфичните аудитории на Регионалния исторически музей и Регионална библиотека „Любен Каравелов“. Достигаме до четящата аудитория на вестник „Утро“ чрез текстови варианти на видеоразказите /чиито публикации предстоят - б.а./. Създаваме нови възможности за образование и обучение в култура на млади хора от Русе. 
- Защо решихте да направите тези интервюта?
- След безспорния успех на  идеята „Памет и съпричастност. Шест украински жени разказват“ - над 65 000 гледания в ютюб канала на Арена медиа, ние се обръщаме към нашия град и нашите съграждани, към събития от последните 65-70 години, на които сме живи свидетели.
Неоспоримо е, че живеем в нови, дигитални времена. Вече е нарицателна фразата, че ако за даден факт, история или събитие няма следа в интернет пространството, той не съществува или то не се е случвало. От друга страна съдържанието, публикувано в това интернет пространство става изключително лесно достъпно, лесно разпространяемо и остава практически завинаги запазено. 
Парадоксално е може би, но в нашето българско общество лавинообразното развитие на технологиите не поражда засилването на стремежа за запазване на паметта на поколенията преди нас
както и за систематично фиксиране на сегашното ни битие - за да остане то също като памет за идващите след нас. Що се отнася до събитията от съвсем близкото ни минало - последните  40-50 години - ние всекидневно губим нещо безценно: губим себе си като живи свидетели на това време, нашите разкази за нашия живот. Ние, които сме съвременници и съпреживяваме тези времена, сме длъжни да оставим памет за идващите поколения след нас в разкази от първо лице. Да запазваме паметта за времето през нашите „живи очи“, като живи свидетели е основната цел в този проект. Да го направим с инструментите на съвремието ни - дигиталните технологии и да го представим в „библиотеката без граници“ - интернет. Бихме искали също тази наша стъпка да предизвика процес, който да увлече и други наши съграждани.
Ние сме от русенците, които имаме привилегията да пазим спомени от последните 65-70 години и да сме лично участващи в обществените процеси през този период: как сме живели живота си в Русе и пораствайки, сме се „срещнали“ с появата на телевизията, първите спътник и човек в космоса, първите хора, кацнали на Луната, цветните телевизори, аудиокасетата, компакдиска, персоналния компютър, мобилните телефони, интернет, смарт устройствата, мигновените връзки с любимите хора където и да са по земното кълбо, електричество от слънчева енергия и вятър, електромобили, изкуствен интелект, социализъм, комунизъм, падането на Берлинската стена, Обединена Европа, демократични промени, посрещането на новия век и новото хилядолетие, пътуване без граници... Надежди, провали, живот, любов... Всичко това в един живот! Тук в Русе! Това е забележително и идващите след нас трябва да има откъде да научат как сме живели тук на брега на великата европейска река.
- Кое ви кара да събирате тези свидетелства на времето?
- В последните двайсетина години нашият екип с помощта на приятели и съмишленици се опитваме да работим за запазването на паметта за Русе и за създаването на нова форма на представянето й, поискана безапелационно от времето, в което живеем. Бихме могли да я наречем „нова дигитална история“. Създаваме цифрово съдържание чрез съвременни аудиовизуални форми и използването на това съдържание в процеса образование чрез култура за всички възрасти.
Проектът документира разказите на интервюираните и ги „запечатва“ като уникален дигитален документ без редакторска намеса. Съхранява визията, гласа, индивидуалността, емоцията на разказвача, диалогът с интервюиращия. Този „суров“ материал се запазва като архив за бъдещи научни изследвания в дигиталния масив на Персей, а при желание и в дигиталните масиви на партньорите - библиотеката и музея.
Първоначално мислехме за публично ползване да представим редактирани версии на разказите, в които са премахнати технологичните моменти на процеса по интервюиране, както и откъси (ако има), които интервюираният категорично не желае да бъдат публикувани. След приключването на снимачния процес и по време на постпродукцията решихме, че ще се намесим минимално, премахвайки някои звукови дефекти - все пак всяко от интервютата е с продължителност около 2 часа.
- За стандартите на интернет, които са налагани главно от социалните мрежи, два часа са прекалено много.
- Противно на днешния мейнсрийм и мода в съвременния видеоразказ - къси форми, бързо разказани истории, ние решихме да публикуваме целите интервюта. Разказите носят своите лични преживявания, приключения, знаци за времето, в което всеки от нас е живял и трябва да ги представим такива, каквито са, практически без намеса. Нека времето и публиката решат кое е значимо. Интервютата са безценно свидетелство за живота, бита, обществото и политическите промени през последните 50 години, естествено разказани от първо лице.
- Къде могат да бъдат гледани тези 10 интервюта? Разкажете малко повече за тях.
- Видеата ще бъдат публикувани в ютюб канала на Арена медиа @ARENAMEDIABG в интернет, а при нашите партньори от Регионална библиотека „Л.Каравелов“ и Регионален исторически музей ще бъдат качени на компютърни конфигурации със специализиран софтуер и ще могат да бъдат гледани и слушани от посетителите на културните институти.   
Без претенции за изчерпателност, екипът на проекта положи усилия да събере на едно място имената на 47  души, живи свидетели на последните 65-70 години от почти двехилядната история на Русе. Защо от последните 70 години? Ами защото вече няма живи по-възрастни хора, свидетели и живели преди 1944 година. Изгубихме ги...
За краткото време на подготовка не бе възможно да разговаряме с всички лично, за да изложим идеята си и да получим тяхното одобрение или съгласие. 
След старта на дейностите се обърнахме към един кръг от 15-20 души. От тях приеха и успяхме да координираме във времето снимките с 10. Защо 10 души? Както вече споменах, броят на потенциалните участници по приложения списък е няколко десетки (47) но е невъзможно този обем работа да бъде реализиран с такъв бюджет. Ние приемаме, ако проектът бъде финансиран, ще реализираме издание „Живи очи 1“. И ще търсим финансиране,
за да продължим работата по съхраняване паметта на русенци - наши съвременници
в следващи издания. Тук е мястото да споделя, че „списъкът“ разбира се, е отворен за допълнение, тъй като има русенски личности, популярни в други аспекти с дейността си през изминалите години.
Попитахме тези 10 русенци, наши съграждани и съвременници за: социализъм, хлор, 10 ноември, периода на прехода, милениум, днес. За Русе през 50-те, 60-те, 70-те, 80-те години на ХХ век. Ще съхраним техните разкази от първо лице, през „живите им очи“. Сигурни сме, че техните разкази ще се превърнат в съдържание, предизвикващо дебати, дискусии и спорове. И дано - интереса на младите хора за живота на техните баби и дядовци. Как така са живели без интернет и мобилни телефони?! Как е било възможно?!