Открито обръщение към общинските съветници в Русе относно предложението за изменение и допълнение на Наредба 16 и нов модел за изчисляване на таксата за битови отпадъци /ТБО/ в община Русе, популярна като такса смет, отправи с писмо до „Утро“ гражданинът на Русе Алкин Фехим. 
За увеличаването на таксата от 2026 година кметът Пенчо Милков предупреди на октомврийската сесия на Общинския съвет. Парите, които Общината събира от таксата за битови отпадъци, са крайно недостатъчни - 15 милиона лева при 25 милиона разходи, обясни той и анонсира внасянено на проект за изчисляване на такса смет според принципа „замърсителят плаща“, както се изисква по закон. Изчисленията са стряскащи. Ако се въведе, това ще създаде напрежение точно в крайните квартали, в местата, където в момента се плаща ниска такса, а живеят много хора. Но работенето срещу приходите ще ни постави пред неразрешим проблем в дългосрочен план, каза Пенчо Милков пред общинските съветници.
 Публикуваме становището на Алкин Фехим като част от публичната дискусия по един важен за всички - и за гражданите, и за бизнеса - документ, като сме готови да дадум трибуна и на други мнения.

Като жител на община Русе изразявам категорично несъгласие с предложения модел за определяне на таксата за битови отпадъци и с начина, по който се представя пред гражданите.
В мотивите и предложението многократно се твърди, че се въвежда принципът „замърсителят плаща“, но реалният ефект е друг - запазване на старата философия „плащат тези, които не могат да избягат“, като тежестта се прехвърля върху домакинствата и коректните платци, без да е налице реална реформа в системата.
1. Принципът „замърсителят плаща“ е използван като лозунг, не като реалност
В мотивите общината сама признава, че:
- няма техническа и организационна възможност да измерва индивидуално генерирания отпадък по имоти;
- системата е изградена върху общи съдове, смесени потоци, липса на надеждни регистри и слаб контрол;
- няма капацитет да предотврати нерегламентирано изхвърляне и заобикаляне на системата.
Вместо да се представи ясен план за поетапно преминаване към реално измерване и по-справедлив модел, се казва по същество: „Не можем да приложим водещата законова основа, затова ще използваме други, по-удобни за администрацията“. Това не е реформа, а официализиране на статукво, облечено в европейска терминология.
2. Натоварване на гражданите чрез сложен модел и бюрократични декларации
Новият модел съчетава:
- за физическите лица в гр. Русе - такса по брой ползватели в имота (с коефициенти);
- за бизнеса и населените места - съдове х честота;
- за чистотата - разгъната застроена/незастроена площ.
На практика това означава:
- сложен механизъм, който обикновеният гражданин трудно може да изчисли и провери сам;
- множество декларации с крайни срокове (31 януари, 31 октомври), при чието изпускане автоматично се плаща повече;
- риск хора с формален постоянен адрес в Русе, но реално живеещи другаде, да бъдат натоварени, ако не подадат навреме документи.
Принципът „замърсителят плаща“ се превръща в „който не е следил наредбите и сроковете - плаща повече“. Това е не само социално несправедливо, но и опасно в община, в която доходите изостават сериозно от средните за страната, а голяма част от хората живеят на ръба на бедността.
И накрая изводът им е: понеже не сме си свършили работата, ще таксуваме по най-удобния за администрацията и изпълнителите начин - по глави, кофи и квадратни метри. Или иначе казано: „Ние не можем да управляваме модерна система, затова вие ще плащате за стария хаос“.
3. Липса на реална поемане на отговорност от страна на общината
В мотивите на практика се казва:
- системата за отпадъците от години работи така, че не позволява индивидуално измерване;
- няма изградена модерна инфраструктура;
- няма достатъчно контролен капацитет.
Никъде обаче не се поема отговорност за това състояние, нито се представя:
- график в години за преход към по-справедлив модел;
- поетапни стъпки за модернизиране на системата;
- конкретни ангажименти на администрацията и изпълнителите.
Всичко е прехвърлено върху гражданите и бизнеса: те да плащат повече и да попълват декларации, докато общината запазва същата структура на услуги, същите договори, същите дефицити.
4. Социална поносимост и реално състояние на града
В Русе:
- заплатите са по-ниски от средните за страната;
- значителна част от населението е в риск от бедност и социално изключване;
- състоянието на уличната и тротоарната мрежа е видимо лошо, а усещането на хората е, че качеството на услугите не отговаря на събраните досега средства.
В този контекст, да се въвежда модел, който може да доведе до осезаемо увеличение на ТБО за част от домакинствата, без паралелно да се гарантират:
- подобрено качество на услугите;
- по-добър контрол върху изпълнителите;
- ясни и измерими цели за подобрение на средата,
е неправилен сигнал към гражданите. Усещането не е за „справедливост“, а за още тежест върху и без това натоварени хора.
5. Липса на реален обществен дебат и достъпност на информацията
Предложението е обемно, натоварено с юридически и технически формулировки, които средностатистическият гражданин трудно разбира. Така:
- информацията формално е „публична“, но реално е недостъпна;
- липсва разбираемо представяне с конкретни примери: колко ще плаща едно домакинство преди/след; какво става с един човек в малък апартамент, с петчленно семейство в панел, с възрастни хора и т.н.;
- няма достатъчно време и условия за широк обществен дебат с ясни симулации и сценарии.
6. Конкретно искане
На основание горното настоявам:
- Общинският съвет да не приема предложените изменения в този им вид.
- Да се изиска от администрацията:
- да представи ясни, разбираеми за гражданите разчети с примери за различни типове домакинства и бизнес;
- да разработи и представи поетапен план за реално приближаване до принципа „замърсителят плаща“, включително технологично и организационно;
- да проведе широко обществено обсъждане с възможност за въпроси и предложения, а не само формално публикуване на документи.
Всякакви промени да бъдат съобразени с реалните доходи на хората в Русе и с факта, че голяма част от населението е в тежко социално положение.
Убедено считам, че настоящият модел, в комбинация с вече обсъжданите увеличения на други местни данъци и такси, задълбочава недоверието между общината и гражданите. Истинско прилагане на принципа „замърсителят плаща“ изисква модерна система, реално измерване, прозрачност и поемане на отговорност - не просто пренареждане на формули и коефициенти.

Алкин ФЕХИМ