Като се каже Русе, веднага се знае, че тук винаги е имало джаз фестивал и то с международно участие. Това каза по време на представянето на октомврийския брой на списание ЛИК „България в джаза“ в пресклуба на БТА в Русе музикантът Теодосий Спасов, който е и програмен директор на 49-ото издание на Jazz Fest Ruse, което отново подари на приятелите на най-свободната музика много емоции и възхищение.
Началото на джаз фестивала в Русе е поставено в края на 70-те години на миналия век от доайена на българския джаз Петър Петров-Парчето, който отлетя към небесната сцена през януари 2013 г.
„Щастлив съм да съм в Русе с моите приятели и сродни души
които са в програмата на русенския джаз фестивал. Благодаря за подкрепата на Община Русе и на легендарното име, създателят на този фестивал Петър Петров-Парчето. Духът на джаза в Русе, който възпита поколения в джаз естетиката. Моите първи стъпки бяха в Пловдив около Веселин Николов. Те бяха съратници с Петьо. Първата голяма джаз сцена за мен, за моето развитие беше сцената на Джаз феста в Русе“, каза още Теодосий Спасов.
Той благодари и на директора на пловдивския джаз фестивал Мирослава Кацарова, която се е съгласила да бъде водещ на Jazz Fest Ruse.
Русе е град на музиката
каза Мариан Савов - директор на общинското предприятие „Русе Арт“ и на Jazz Fest Ruse 2025 - който е най-старият джаз фестивал в България.
„Теодосий Спасов има основна роля в организацията на фестивала. Той проучи възможностите и избра най-доброто от българската и световната джаз сцена, което тази вечер и утре вечер да се представи пред взискателната публика на град Русе. Изключително съм щастлив за поредното издание. Искам да кажа, че Русе наистина е град на музиката и да благодаря на всички наши гости и спомоществователи“, каза Савов.
По думите му фестивали се правят трудно, но пък трябва да имаш сърце, за да мечтаеш, за да ги направиш. 
„Мисля, че в лицето на нашия екип, като започнеш от ръководството на Общината и стигнеш до изпълнителите, които са тук, действаме в синхрон и се надяваме да имаме прекрасен фестивал“, каза Мариан Савов. 
Джаз фестивалът в Русе не е просто културно събитие - той е символ на духа, модерността и творческата енергия на нашия град
Русе за пореден път се превръща в сцена на едно от най-значимите музикални събития в страната, каза на свой ред заместник-кметът на Русе Златомира Стефанова. 
По думите й подобни инициативи имат реални ползи за Русе. Те привличат гости, подкрепят местната икономика, дават живот на туристическия сектор и създават силен положителен имидж. 
„Но още по-важното - те вдъхновяват нашите деца и млади таланти, развиват културната среда и показват, че Русе е град, който мисли и действа в посока култура, качество и бъдеще. Убедена съм, че тази година фестивалът не само ще надгради традициите си, но и ще донесе още повече престиж и повод за гордост за нашия град“, каза Стефанова.
„Джазът е импровизация и свобода, а Русе винаги е доказвал, че подкрепя таланта. Русенци ценим културата и винаги сме горди с нея“ - с тези думи при откриването на фестивала Златомира Стефанова връчи поздравителни адреси на Мариан Савов и на Теодосий Спасов при откриването на фестивала в Доходното здание.
Русенската публика е изключителна и се чувствам много щастлив пред нея, заяви Мариан Савов и благодари на колегите си от „Русе Арт“, както и на спонсорите „Дунарит“, „Ралица Милк“, „Дунав плаза“,  вестник „Утро“ и „Макс Клуб“. 
Един джаз фестивал се прави много трудно, а русенският е създал традиция и показва устойчивост с това, че е
най-старият действащ джаз фестивал в България
отбеляза водещата на Jazz Fest Ruse Мирослава Кацарова.
Тя припомни, че в миналото не е било лесно да се изпълнява джаз, но въпреки това музикантите са намирали своите собствени начини за изразяване. Кацарова припомни и историята за възникване на джаза именно и като форма на изразяване на гражданския глас на тъмнокожото население в САЩ. Тя препоръча новия брой на ЛИК като възможност да донесе на всеки допълнително знание за българския джаз и историята на фестивалите у нас.
Концертната програма беше открита от 
квартета на Борислав Ясенов 
- Живко Братанов (пиано), Али Келов (бас китара) и Александър Каменов (ударни).
Още в първите тактове се усети тяхната специфична концепция: българският фолклор не просто присъстваше - той се вплиташе в джаза като нишка, която държи цялата музикална тъкан.
Мелодии, които напомняха далечни планински гласове, се смесваха с ритми, които звучаха модерно, градско, дори космополитно. Публиката реагираше с одобрителни кимвания, а аплодисментите след всяко парче ставаха постепенно все по-дълги. Имаше нещо много българско и едновременно много световно в този музикален диалог.
След кратка пауза сцената беше готова за едно от най-очакваните изпълнения.
И когато Теодосий Спасов и унгарският саксофонист Михай Борбей излязоха под прожекторите
залата ги посрещна с особена почит.
С тях бяха още Арон Талас (пиано), Балаш Хорват (бас китара) и Хонор Сабо (ударни).
Това, което последва, може да се опише като разговор, в който думите са заменени от звук.
Кавалът на Спасов се извисяваше с характерния си топъл глас, а саксофонът на Борбей му отговаряше с по-дълбокия си тембър. Музиката ту се преплиташе, ту се разминаваше, ту се надпреварваше - като две реки, които се срещат, разделят, пренаписват пътя една на друга.
В един от най-емоционалните моменти Теодосий Спасов изпълни специална мелодия, посветена на джаз легендите, сред които и Петър Петров-Парчето. 
Публиката замлъкна, после избухна в аплодисменти, които продължиха дълго след последния звук.
Втората вечер бе открита от
вдъхновената финландска формация „Peelа“
Тя е водена от китариста и композитор Йоханес Гранрод и включва още пианистката и вокал на групата Мая Манила, саксофониста Джими Алрос, Мико Антила (перкусии), Севери Сорьонен (ударни) и Оливър Картунен (бас китара). Стилът им, сплел в едно послание фънк, джаз, нео-соул и рок със съвременни грууви фънки ритми, предаде на публиката много енергия и предизвика силни аплодисменти, които извикаха групата на бис след края на изпълненията й. А младите скандинавци отговориха /на английски език/ с „Благодарим, България! Благодарим, Русе!“. 
Финалът в изключително умело градирана програма и на двата фестивални дни беше поверен на 
Биг Бенд Русе с диригент Димчо Рубчев, описан като законодателя на джаза в Русе
от водещата Мирослава Кацарова. Тя припомни и част от историята на тази музика в града, отчитайки заслугите и на Петър Петров-Парчето. А за традициите на тази музика говори, че първият джаз клуб в Русе е създаден през 1926 г., припомни още Кацарова. Димчо Рубчев добави, че наличието на пълна зала говори, че градът има нужда от джаз. Той също припомни, че за да го има този фестивал заслуга има както Петър Петров-Парчето, така и барабанистът Илко Петров, Боби Русев и още много музиканти. 
Програмата на Биг Бенд Русе включваше както класически и популярни суинг и джаз композиции, така и нови аранжименти, изпълнени от изключителните солисти Надя Тончева, Петър Салчев и Михаил Йосифов. А бисът за публиката беше със „Somethin‘ Stupid“ на Франк Синатра, в чието изпълнение се включиха и тримата солисти.
И двете вечери приключиха в „Макс Клуб“ където музикантите изнесоха традиционните незабравими джем сешъни. В клуба атмосферата беше различна  по-близка, по-непосредствена, по-“джазова“ в най-чистия смисъл. Публиката стоеше само на крачки от музикантите, а импровизациите създаваха усещане, че всеки присъстващ е част от музиката.
„Пак сме заедно и ще бъдем и догодина, но ще бъдем други, други“, каза при откриването на джаз феста Теодосий Спасов. А публиката отсега чака юбилейното му 50-о издание.