В местността Бальов дол между селата Щръклево и Нисово в петък бе отслужена панихида в памет на русенските интелектуалци, избити без съд и присъда след 9 септември 1944 г. Богослужението извърши отец Стефан Стефанов от храм „Св. Николай Чудотворец“, а събитието се организира за трета поредна година от международното дружество „Елиас Канети“ и Държавна агенция „Архиви“.
На поклонението присъстваха граждани, общественици и представители на местната власт и държавната.
„Днес сме се събрали тук, за да сведем глави пред паметта на онези, които станаха жертви на тоталитарния режим - хора, които имаха смелостта да мислят различно и да вярват в свободата. В България беше извършено престъпление срещу собствения народ. Паметта за жертвите не е минало - тя е морална граница, която ни напомня кое е допустимо и кое никога не бива да се повтаря“, каза областният управител Драгомир Драганов.
„Всяка година се присъединяват все повече млади хора. Нашата мисия като историци е да пазим паметта такава, каквато е - без манипулации и идеологически украшения. Паметта е важна, за да можем да градим бъдещето си - иначе сме дърво без корен“, посочи историкът д-р Веселина Антонова, един от инициаторите на ежегодното възпоменание.
В словото си отец Стефан Стефанов припомни, че самото название „народен съд“ звучи нелепо и цинично.
„Тези хора са били докарани тук в тъмна доба, тайно, за да бъдат разстреляни. Ако съдът е народен, той се осъществява пред народа, не в гората. Това не е било съд, а разстрел без закон. Злобни и агресивни хора са облекли своето зло в политически одежди, за да се саморазправят с неудобните. И до днес виждаме език на омразата. Само молитвата и вярата могат да ни накарат да усетим нуждата от светлина и човещина“, подчерта свещеникът.
Бившият кмет на Русе, депутат и действащ общински съветник от СДС Елеонора Николова заяви, че случилото се в Бальов дол е престъпление срещу цялото общество.
„Това не е било съд, а саморазправа от злобни, отмъстителни хора. Прекършена е била нашата интелектуална, военна и икономическа мощ - затова и днес сме в такава безпътица“, каза Николова и добави, че дори паметна плоча дълго време е липсвала на мястото на трагедията.
Председателят на общинската организация на СДС в Русе Станимир Станчев, който е и регионален координатор на партията за Северен централен район, също се включи с думи на почит: „През последните години има промяна, но тя не е достатъчна. Длъжни сме да помним и да не допускаме омразата отново да разделя обществото. След 1 януари 2026 г. се надявам напрежението да намалее. Всеки от нас трябва да даде своя дан на хората, на които им е отнет животът заради нашата свобода“.
Дълбоко развълнуван бе и Боян Балкански - внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови, сред най-емблематичните жертви на режима.
„За първи път идвам тук. Жестоко е, знаех, че в този район се е случило това нещо. Трудно е, едвам се сдържам. Жестоко време е било и лоши хора са били. Не забравям жертвите, цял живот съм си носил това, че съм втора категория човек, не бях приеман за нормален човек до пенсионирането си, дотогава усещах лошият полъх на наследството. Човек трябва да е добър и да прощава, аз не мога лично да простя на убийците“, сподели Балкански.
На мястото вече е поставен паметен знак с QR код, чрез който посетителите могат да научат повече за събитията от есента на 1944 г. Надписът гласи: „В памет на невинно загиналите тук след 9 септември 1944 година. В тази местност без съд и присъда са убити Тонка Николова Обретенова - внучка на Баба Тонка, съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе, и други уважавани русенски граждани“.
След панихидата присъстващите получиха традиционни сладки с вишна и ореховки, приготвени по рецепта на Тонка Обретенова от 1912 г., като символичен жест към паметта на русенските интелектуалци, станали жертва на репресиите.