Историческият музей в Попово издаде книга на краеведа Христо Райчевски, която разказва за живота на хората от село Садина. Изданието е озаглавено "Романтична повест. Когато бях малък и след като пораснах" и в него авторът споделя своите спомени за бита, поминъка и интересите на своите съселяни - представители на капанската етнографска група.  
Екипът на музея осъществява мечтата на Христо Райчевски, която той не успява да сбъдне приживе. "Решихме да направим малък жест към жителите и потомците на едно от най-колоритните поповски села, наследници на българщината и българския дух - капанците от село Садина", каза пред репортер на БТА директорът на културната институция Владимир Иванов. 
Историята на "Романтична повест" се развива в продължение на години – от написването й от Христо Райчев Христов, чийто творчески псевдоним е Райчевски, през предаването на ръкописа на кметицата на селото Хриска Тодорова, попадането му в музея в Попово по времето на бившия директор Пламен Събев, та до днес – с отпечатването й от Владимир Иванов. Книгата вижда бял свят, защото директорът е убеден, че в разказа на Христо Райчевски има спомени, личности, факти и събития, които няма откъде другаде да се прочетат. Отпечатването на книгата е финансирано със средства от бюджета за издръжката на музея. Между редовете днешните жители на Садина откриват свои предци като герои.  Не случайно подзаглавието е "Когато бях малък и след като пораснах".
За да види книгата бял свят, е издирен оригиналният ръкопис, а издателство "Онгъл" помагат с коректорската работа. Целта на екипа, заел се с проекта, е трудът на местния родолюбец Христо Райчевски най-сетне да стигне до садинчани, макар и пръснати в страната и в чужбина.  
"Това е страхотен жест на музея към автора и жителите на Садина. Изпълнили сме завета на нашия земляк", каза кметът на населеното място Тодорова. Тя допълни, че съвместно с музея ще организират представяне на изданието. Музеят ще дари екземпляри на родственици и на кметството, което ще има ангажимент да ги разпространи. При интерес имаме готовност да отпечатаме и второ издание, допълни Владимир Иванов.
За Христо Райчевски разказа пред репортер на БТА неговата сестра 92-годишната Димитра Райчева. "Той беше много добър и отстъпчив човек, който мразеше горделивите хора", каза тя. Христо е едно от трите деца в семейството на занаятчия. Завършва образованието си и започва работа във Варна. Работи първо в местното радио, а по-късно заема ръководна административна длъжност, спомня си баба Димитра. Но през целия си живот пише. Негови стихотворения и разкази са публикувани на страниците на регионални и национални издания. Христо се жени на по-зряла възраст и със съпругата му нямат деца. Затова след като се пенсионира и се завръща в родното село, по думите на сестра му - нейното семейство става и негово. "Много пъти съм посрещала приятелите му – все пишещи хора от различни краища на страната. Имаха сродни интереси, събираха се, коментираха и изливаха върху белия лист хрумките си", спомня си Димитра Райчева. Дори с усмивка разказа случай, в които часове е чакала брат си за обяд, а той седнал на сянка на селския мегдан, записвал, "за да не забрави" някоя идея, тъй като "вече е на възраст". 
"Пазя стихове и изрезки от вестници със статии на брат ми. Сега ще ми е много интересно да прочета книгата", добави сестрата на краеведа. 
Христо Радев е роден на 5 ноември 1930 г., умира на 87-годишна възраст в родното си село. Историческият музей издаде книгата "Романтична повест" и като дар към садинчани по повод Деня на народните будители.