Държавна агенция „Архиви“ и Международно дружество „Елиас Канети“ организират на 6 ноември кръгла маса и възпоменание „Народният съд - памет и рефлексии 80 години по-късно“. На следващия ден в 10,30 ч. ще бъде отслужен помен за убитите в началото на ноември 1944 г. русенци в местността Балюв дол между селата Щръклево и Нисово. За трета поредна година ще бъде почетена паметта на русенски интелектуалци, сред които са внучката на Баба Тонка - Тонка Обретенова-Просеничкова и съпругът й Нико Просеничков, директор на Мъжката гимназия в Русе. Защо е убит Нико Просеничков? За отмъщение. Проучване на д-р Веселина Антонова сочи, че педагогът и съпругата му са арестувани на 2 ноември по заповед на началника на русенската милиция Илия Ташев, бивш учител, когото Нико Просеничков връща на работа през 1926 година, след като е бил уволнен от предшественика му. По-късно става ясно, че наказанието на Ташев не е било случайно и се налага новият директор също да го санкционира.
На кого е служил Нико Просеничков? Единствено на просветата и на бъдещето на България. Още едно доказателство за това дава докладът на доц. Велислава Донева, който ще бъде изнесен на предстоящата кръгла маса. Публикуваме го със съкращения, заглавието е на редакцията.

Личната библиотека крие в себе си и белезите на времето, и интересите на притежателя си. Изданията в дома на Нико Просеничков очертават личността на един достоен учител и общественик, роден през 1876 г. в Лясковец, завършил философия, педагогика и пропедевтика в гр. Йена, Германия и свързал живота си с Русе.
През 1920 г. е назначен в Русе, жени се за Тонка Обретенова и тук остава до края на живота си. Директор е на Висшия педагогически курс, на девическата гимназия „Баба Тонка“ и най-дълго, до пенсионирането си през 1934 г. - на Мъжката гимназия „Княз Борис I“, преподава и философска пропедевтика, както и немски език в Държавното средно механо-електротехническо училище при Търговско-индустриалната камара. Публикува педагогически статии в периодичния печат и специализирани издания. Участва активно в дейността на Червения кръст и на женското дружество „Добродетел“, на което Димитра Обретенова е основател и пръв председател, а дъщеря й Тонка е дългогодишен касиер; в инициативите на Дома на изкуствата и печата; в русенския клон на Съюза за закрила на децата.
Съдбата отрежда най-продължителният период в живота на Просеничков, свързан с педагогическата му мисия, да е в Русе. Това са 14 години, от който 13 в Мъжката гимназия „Княз Борис I“. В Държавен архив-Русе се пазят 6 обемни описа, свързани с гимназията, които съдържат ценни сведения за дългогодишната му отговорна просветна и обществена деятелност - като учител (1922-1924) и като директор (1925-1934).  
Единственото дете на Никола и Димитра Обретенови е родената през 1886 г. дъщеря, която кръщават на легендарната й баба - Тонка. Учи във френския пансион и продължава образованието си в млекарско стопанско училище във Франция. Преди да се омъжи е учителка, а след това се занимава активно с благотворителна дейност, ръководи младежката секция към женското дружество, доброволка - медицинска сестра в русенската дивизионна болница.
Превратът на 9 септември 1944 г. и последвалите го събития прекършват живота в този дом. На 2 ноември Тонка и Нико Просеничкови са поканени за справка. На 24 декември 1945 г. русенският народен съд ги обявява за безследно изчезнали, „той на 2 ноември 1944 г., а тя на 5 ноември 1944 г., дати на предполагаемата им смърт“. Четири месеца след т. нар. „предполагаема смърт“, малката им дъщеря Милкана се разболява от менингит и умира на 2 февруари 1945 г. 
Това, което се знае за предисторията на Просеничковата колекция, не е много. Тя е открита в таванското помещение на сегашната къща музей „Баба Тонка“ (създаден през 1958 г.). Това всъщност е домът на Никола Обретенов, на чийто първи етаж живеят двете семейства - Димитра и Никола Обретенови и Тонка и Нико Просеничкови с двете си дъщери. Намерените книги са пренесени в кашони в музей „Захари Стоянов“, без да са заведени във фонда на експозицията.
Библиотеката е единственото материално наследство от семейство Просеничкови
Не е трудно да се предположи, че това всъщност са остатъци от една много по-богата сбирка. Не можем да не отчетем факта, че всъщност това е и семейна библиотека. Тонка Просеничкова е една от първите жени в България, следвала земеделски науки, с диплома от Париж. Тя е човек с разностранни интереси - учителства; активно се занимава с благотворителност; касиер е на женското дружество „Добродетел“, основано от майка й; грижи се за детските ясли и домакинско-майчинското училище в града. Сред книгите се открива една нейна тетрадка с надпис Орхание (където тя е била учителка) с кулинарни рецепти от френската кухня на френски и на български език. Вероятно 15-те заглавия на френски език в библиотеката са нейно притежание, но само няколко от тях са подписани от нея, каквато е практиката - книгите да носят подписите на собствениците си. Нейния подпис носи обемиста книга без корици и липсващи 4 страници в началото, следователно без библиографска информация, за бубарството, а е известно, че баба й Тонка Обретенова е отглеждала копринени буби в дома си.   
Факт е, че след убийството на Просеничкови няма запазени техни документи и архиви. Новата власт се е постарала да бъдат заличени, забравени, забранени. Изследователят на семейството на Баба Тонка д-р Веселина Антонова пише в книгата си „Портрет в сепия“: „За около един век семейство Обретенови създава уникална библиотека, съдържаща ръкописи и редки старопечатни издания. След Освобождението библиотеката е допълвана предимно с историческа литература с автографи от авторите. Но житейската съдба на потомците е много, много тъжна - историческата дата 9 септември 1944 г. е фатална за тях. Убити са внучката на Баба Тонка и нейният съпруг - Тонка и Нико Просеничкови. В дома им са настанени лица, които, според разказите на съседи, палели печките си с ръкописи и книги. Така изчезнал цял сандък, пълен с възрожденска периодика. Останалите след погрома над семейството книги се съхраняват в Историческия музей в Русе и ЦДА-София, обработени към личния фонд на Н. Обретенов. Това тъжно и страшно обстоятелство е неоспоримо доказателство, че и големият масив книги, както и техните притежатели, са погубени, унищожени без следа и памет. Фактът, че има оцелели издания на „вражеския“ немски език, означава, че „селекторите“ не са сметнали за опасна и пропагандна педагого-психологическата литература. 
През 1932 г. Просеничков прави голямо дарение на библиотеката на русенското читалище „Ангел Кънчев“ - около 20 тома от немската поредица „Майерс Лексикон“. Днес и тези книги липсват от библиотечните рафтове. За тях говори само протокол от архива на читалището от въпросната година. През 1940 г. Просеничков прави второ дарение на читалището. За това свидетелства писмо, предоставено ни от историка Ренета Рошкева.
Къде се намират тази книги, остава открит въпрос
Библиотекарите на читалището твърдят, че няма нищо налично от тези две дарения.
Библиотеката съдържа над 400 единици - собствени трудове и българска и преводна литература от немски, френски, руски, английски, италиански и чешки език. Жанрово в колекцията се откриват периодични издания, учебници, учебна, научна и художествена литература. От чуждите заглавия преобладават книгите на немски език - 59 броя. Разбираемо книгите на немски език са най-многобройни, тъй като Просеничков е немски възпитаник. 
Фактът, че тези книги са съхранявани от него, запазени в личната му колекция, е показателен преди всичко за професионалните му предпочитания и интереси.  Интересен е фактът, че посвещенията върху началните страници на някои от книгите са откъснати или от него, или от други хора, които не са искали имената им да стоят до неговото.
Нико Просеничков активно се включва в периодичния печат и в педагогически издания - сборници, брошури; има и своя педагогическа продукция. В Русе издава и редактира с колегите си Борис Тричков и Христо Стоянов обществено-педагогическото списание „Нов път“, пет години сам редактира и се грижи за издаването на списание „Нашето семейство“. Във фонда на РБ „Любен Каравелов“-Русе не се откриват броеве на „Нов път“. Оказва се, че един том от него се пази в Националната библиотека. Но пък във фондовете на русенската библиотека се пазят повечето броеве на „Нашето семейство“. В библиотеката на Просеничков сред 29-те периодични издания по педагогика и психология няма нито един брой от тези списания.
За съжаление тук не се откриват и по-важните лични трудове на Просеничков с изключение на брошурата му „Семейството и нравственото възпитание на нашите деца“, статията му „Педагогическите идеи на Л. Н. Толстой“. Книгата му „Съветник и ръководител на младите учители“ се намира в РБ „Любен Каравелов“. 
Тук се срещат учебници по общообразователни дисциплини. Много от тях са първи издания. Има книги, сборници, брошури, посветени на научно-възпитателните основания против алкохола и тютюнопушенето, полезни текстове за хигиената и социалната защита на децата, сексуалната грамотност в семейството и др.
Просеничков притежава първото издание на повестта на своя колега учителя Тодор Влайков „Дядовата Славчова унука“ от 1928 година. Асен Разцветников присъства в сбирката му като преводач от немски на Гьотевата поема „Херман и Доротея“ (1935 г.). 
Сборникът с разкази „Първи сняг“ на Дамян Калфов от 1938 г. е тук с първото, може би единствено свое издание
С първо издание на своя книга е и Ангел Каралийчев - сборникът с разкази „Лъжовен свят“ (1932 г.). В колекцията се открива книжката на Константин Величков с творби за деца „Тъги и радости“. Изданието е от 1911 г. В Речник на българската литература, т. 1, С. 1976 г., издание на БАН, в изброените съчинения на писателя на с. 210 е указано: „Тъги и радости. Избрани произведения за деца и юноши в един том, под редакцията на Г. Веселинов, 1957“. Този факт води до извода, че въпросната книжка от Просеничковата библиотека е уникален книжен екземпляр, щом този тираж не е известен на съставителите на академичното издание. 
Най-многобройни в библиотеката са книгите на немски език, чиято проблематика е свързана с философия, педагогика и психология, психическо здраве, детско развитие и разбира се - немски граматики. Издателствата им са главно в Лайпциг и Берлин. 16 от тях са се появили преди 1900 г.  
Находка за читателя и за изследователя е една бележка от Просеничков на заглавната страница на „Педагогически и психологически трудове“, редактирани от д-р Фил Макс Браун, Лайпциг, 1911 г.: „Изпратена ми е безплатно, понеже съм член на института за експериментална педагогика и психология в град Лайпциг“, подпис. Ето пример как библиотеката добавя нови щрихи към биографията на притежателя си.
Частта от библиотеката на френски език е по-малка и съдържа художествена литература, граматики, кулинарни книги и журнали за жената. Всичко сочи, че те са притежание на Тонка Обретенова-Просеничкова. Намиране нейния подпис върху някои от тях, както и върху книгата от III раздел „Световният ужас пред женската съвест“, Jenny (Жени Божилова-Патева), Бургас, 1919 г. Върху две от книгите, придобити докато е все още е студентка във Франция, се подписва с бащиното си име - „Т. Обретенова“. 
Личната библиотечна колекция на видния русенски учител и общественик Нико Просеничков е показателна за неговата личност - един ерудиран, честен, отговорен човек и учител. Човек, за когото нравствените императиви и възпитанието са най-важните маркери за един достоен живот. 
Учител, който през целия си живот не е спирал да търси, да се образова, за да може да предава своя опит и знания на следващите поколения
В книгата си „Съветник и ръководител на младите учители“ (1940 г.) Просеничков формулира възгледите си за мисията на училището: „...да се придобие преди всичко солидно умствено образование, висок дух и едно отзивчиво сърдце за страданията и болките на близките... Едно шаблонно преподаване, без душа, не дава никога добри резултати. В такова училище се учи, но не се възпитава. Ето защо днес има по-голяма нужда, отколкото по-преди, от такива учители, които да разберат нуждите на времето и да съзнават целта на своето назначение, да знаят как да насочат волята на ученика и как да го въодушевляват в неговите стремежи... да се предаде с цялата си душа на работата си, без да дири като някой надничар само пустата полза“.
Книгите са дом на принципите и позициите, които Нико Просеничков следва и прогласява. Русе не е негов роден град, но той заслужава да бъде и е едно от неговите лица. Нико Просеничков записва името си и в светлите, но и в черните страници в историята на обществения живот и образованието в Русе. Тук е последният му дом, на който отдава целия си живот, но за съжаление се среща с жестока несправедлива смърт. Личната му библиотечна колекция, която предстои да бъде експонирана в библиотека с каталог, е единственото останало притежание на Тонка и Нико Просеничкови след трагичната им смърт. Това са книгите им, с които са беседвала мислено, това са техните избори на автори и проблематика, които са били и техни житейски сподвижници. 
Онова, което ни впечатлява най-много при реконструкцията на личността на Просеничков, е не само повикът му за висока нравственост в обществения живот, но и чувството за дълг и будителска просветителност.  Библиотеката е задочно запознаване с личността и трайна нишка между минало и днес. Вярваме, че когато книгите на Просеничков застанат подредени по лавиците на библиотека в дома, където е живял до 2 ноември 1944 г. (където е мястото им), те ще продължават да разказват за притежателя си на онези, които са дошли да поговорят с него мълчаливо. Сама по себе си книгата от лавицата на музея остава музеен експонат. В ръцете на читателя тя ще заживее нов живот и така ще приближава хората и времената. Защото тя, книгата, е и човекът, и паметта за него.