Ретроспективната документална изложба „Оперното и балетното изкуство в Русе - традиции и бъдеще“, организирана от Русенската опера и „Европейски център за култура“, е подредена в зала „Филхармония“. Тя е финансирана по Програма „Култура“ на Община Русе.
Експозицията представя богатството на сценичното наследство на Русенската опера чрез фотографии, афиши, плакати, сценографски и костюмни проекти от художествения архив на институцията. Подбраните материали правят изненадващи и любопитни паралели между оперни, оперетни и балетни постановки на едни и същи заглавия, реализирани в различни периоди.
Биляна Драгулова от Европейски център за култура разговаря за изложбата с д-р Веселина Антонова, архивист в Държавна опера-Русе.

- Как възникна идеята за тази документална изложба и какво ви вдъхнови да я реализирате?
- Юбилейният творчески сезон  2024/2025 г. стартирахме с впечатляваща експозиция в залите на Художествената галерия - за първи път показахме уникалната колекция от скици на декори и костюми от Художествения архив на Операта. Тук са творили талантливи сценографи и костюмографи със собствен стил и уникален почерк като Ани Хаджимишева, Цвятко Войнов, Петър Попов, Асен Попов, Мариана Попова, Иван Икономов, художниците от Букурещката опера - Лидия Йованеску и Роланд Лауб и др. И логично беше да закрием юбилейния сезон с ретроспекцията „Оперното и балетното изкуство в Русе - традиции и бъдеще“. И ако в изложбата, открита през октомври 2024 г., представихме оригиналните художествени решения, претворени от сръчните ръце на техническите групи и ателиетата, които играят ключова роля в създаването на спектаклите, то с последната документална изложба, открита също през октомври година по-късно, представяме възможностите на дигитализирания художествен архив.
За първи път на почитателите на оперното изкуство вече можем да покажем в пълнота творческия процес за всеки оперен спектакъл
(нещо като досие на премиерния спектакъл) със снимки, афиши, програми, скици на декори и костюми, т.е. целия екип от артисти, режисьори, диригенти, художници, драматурзи, костюмографи, специалистите от ателиетата. Създаването на Художествения архив е започнал с основаването на Операта през 1949 г., поколения специалисти са събирали късчетата памет, наше задължение и отговорност е днес да съхраняваме и пазим безценните документи за история на Операта.
- Какво съдържат експонатите в изложбата - фотографии, афиши, сценографски и костюмни проекти - и какво разказват те за историята на Русенската опера?
- Изложбата проследява накратко 75-годишната  история на нашия оперен театър чрез емблематични спектакли от началото през 1949 г. до наши дни. Разказваме накратко за зараждащия се през 70-те г. на ХIХ век интерес в града към оперното изкуство чрез снимки на първите хорове, създадени през 90-те г. ХIХ в., покана за концерт в новопостроения Военен клуб на солисти на Виенската опера, протоколи и др. за създаваното през 1891 г. Театрално-музикално дружество „Лира“, снимки на ученически оркестри, афиши и снимки на първите оперни спектакли през 1919 и 1920 г. - „Камен и Цена“ и „Тахирбеговица“, на „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, поставена 1935 г., за неколкократните опити да се основе Русенска оперна дружба и симфоничен оркестър и пр., до юбилейния 75-ти творчески сезон, т.е. в широки хронологични граници, простиращи се през три века история.
Чрез богатия архив сме се опитали да доловим и невидимата динамика, начената в апостолското начало
на малкото почитатели на оперното изкуство в края на ХIХ в. и началото на ХХ в. до създаването на Оперния театър, когато разнородната публика, затаила дъх в салона, съпреживява вътрешната връзка и таланта на артистите в представленията „Травиата“, „Мадам Бътерфлай“, „Дон Паскуале“, „Продадена невеста“, „Бохеми“, „Куклената фея“, „Ловци на бисери“, „Риголето“, „Шехерезада“. Първите години са белязани с яркото творческо присъствие на младите талантливи диригенти, основатели на оркестъра, Константин Илиев и Добрин Петков, с мъдростта и опита на режисьора Драган Кърджиев и оперната прима Елисавета Йовович, с балетната педагожка Паци Богатинова, хореографите Ана Воробльова, Асен Манолов и Мерцедес Павелич, хоровите диригенти Борис Пинтев, Илия Илиев, Николай Николаев. През 50-те г. на ХХ в. за първи път на русенска сцена гостува постановъчен екип на Букурещката опера с режисьор Йон Рънзеску и създава спектаклите „Кармен“ и „Аида“. Важни за професионалното израстване на оперните артисти са и гостуванията на русенска сцена на световноизвестни творци - Елена Николай, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Дмитрий Шостакович.
Накратко експонираме и последните научни изследвания как Църковния салон, построен през 1934 г., е преобразен в оперен театър, където през 1956 г. е първият спектакъл „Евгений Онегин“. Историята е поучителна - как меломаните с настойчивост и постоянство умело използват конюнктурните политически нагласи за да бъде предоставен църковния имот за нуждите на Операта. Предстои следващата година да отбележим и 70-годишнината на емблематичната за града ни сграда.
- Изложбата прави сравнения между продукции на едни и същи заглавия през годините. Кои примери ви се сториха най-интересни или изненадващи?
- Отново акцентирам на възможностите на дигитализирания художествен архив! За първи път можем да експонираме не само „досие“ на цял спектакъл, но и да проследим как този спектакъл се е променял през годините, новите творчески решения на режисьори, сценографи, художници, кои са диригентите, солистите и пр. Например първата „Травиата“ от 1949 г. и последната „Травиата“ от 2024 г.; скици на декори, костюми, снимки от „Бохеми“ 1951 и 2023 г., „Турандот“ 1964 и 2023 г.; „Мадам Бътерфлай“ 1950 и 2025 г., балета „Лешникотрошачката“ 1962 и 2024 г., балета „Козият рог“ 1997, 2022 и пр. За мен проследявайки историята на всеки спектакъл беше едно вълнуващо пътуване във времето, докосване не само до творческата атмосфера в Операта през годините, но и съприкосновение с духовния живот в нашия град.
Очаквам и посетителите на изложбата да усетят настроенията и духа на неотдавнашното минало
- Какви тенденции или промени в оперното и балетното изкуство на Русе могат да се проследят чрез тази ретроспекция?
- Богатият творчески потенциал на отделните състави - оркестър, хор, балет, солисти и дългогодишната съвместна работа с най-реномираните имена на българското и световно оперно изкуство превръщат Русенска опера в един от водещите и авангардни в репертоарно отношение оперни театри в България. Репертоарът на театъра има широк стилистичен и жанров диапазон. В него, през годините, освен традиционните творби от световната оперна и балетна класика присъстват голям брой съвременни български и чужди заглавия, поставени за пръв път в България.
- Как мислите, че изложбата ще вдъхнови бъдещите поколения творци на Русенската опера?
- Изложбата дава обща информация за цялостния репертоар, диригенти, режисьори, артисти, творили на русенска сцена през последните 75 години. Представя първите класически  оперни, оперетни и балетни постановки и проследява различните режисьорски решение за един и същи спектакъл през годините; произведения на български композитори - „Калоян“ от Панчо Владигеров,  „Момчил“ и „Янините девет братя“ от Любомир Пипков, „Ян Бибиян“ от Найден Геров, „Еленово царство“ от Константин Илиев и др.; световни премиери - балета „Калиопа“ на Емил Табаков, „Пожар“ по музика на Д. Шостакович, „Полихедрон“ от Нева Кръстева, „Омагьосаният принц“ от Димитър Тъпков; първият рок-балет в България „Репетицията. Вариации върху добре позната тема“ по музика на Бах и Габор Пресен и др. Полезното знание за постиженията на плеядата творци, както и широката палитра от заглавия на класически и съвременни произведения  са предизвикателство към бъдещите създатели на нов, различен художествен продукт, провокирани и от неограничените възможности на изкуствения интелект.  
- Какво значение има подкрепата на Община Русе и програмата „Култура“ за реализирането на подобни проекти?
- На този въпрос
ще отговоря с един поучителен пример от историята на Русенската община
Веднага след края на Втората световна война любителите на оперното изкуство възстановяват Оперната дружба; членовете на Музикално дружество „Лира“ се събират с желание да възстановяват Симфоничния оркестър, хористите подновяват репетициите си, сформирана е и балетна школа. На сцената на Църковния салон е възобновен и спектакълът „Гергана“ от маестро Георги Атанасов, игран с успех през 1935 г. Решаваща е и активната подкрепа на родените в Русе уважавани музикални дейци и преподаватели в Държавната консерватория -  виолончелиста проф. Константин Попов, композитора проф. Георги Златев-Черкин, диригента проф. Саша Попов, музиковеда проф. Стоян Брашованов, както и на композитора Петко Стайнов, проф. Панчо Владигеров и др. С професионалния си авторитет, с личното си присъствие в града, с участието си в концертни програми в Църковния салон и срещи с местните музикални дейци и ръководители, те безспорно оказват решаващо влияние за създаването на оперен театър в Русе. Кметът Александър Ковачев, един от най-ревностните радетели на идеята, прави решителна крачка - през лятото на 1947 призовава заможните граждани да дарят средства. За кратко са събрани 1 500 000 лв., само месеци преди обнародването на Закона за национализацията. С внесената по сметката на Общината сума е основан Общинският симфоничен оркестър. По предложение на кмета Ал. Ковачев Общинският съвет гласува през 1949 г. 69 бройки за симфоничния оркестър, 73 бройки за народна опера. Започва и преустройството на Църковния салон за оперен театър. И благодарение на настойчивостта на тогавашния кмет на града днес ние празнуваме 75 г. Държавна опера-Русе. Урок по история за далновидната политика на един бивш кмет!
- С какво лично впечатление или послание искате публиката да си тръгне след тази изложба?
- По-възрастните меломани ще разпознаят в снимките любимите си артисти, ще си спомнят вълнуващите спектакли, ще разказват спомени; очаквам и нотка носталгия у тези, които вече са слезли от сцената; надявам се младите да разглеждат с любопитство миналото на оперния театър.
Очаквам от всички посетители да съпреживеят емоцията на градивния, съзидателен, емоционален път на дръзкия дух на поколения неповторими и нестандартни личности
които с творчески рискове и неизбежните художествени спадове сътворяват незабравими спектакли в музикалната летопис на Държавна опера-Русе.
- Представяте 15 табла, в които са включени оперни, оперетни и балетни спектакли, както и редица симфонични концерти с ключови персонажи, изиграли важна роля за развитието на Държавна опера-Русе като културен институт. Предвиждате ли разширяване на експозицията? Какво смятате, че е от изключителна важност да присъства в подобна изложба?
- Богатият художествен архив дава възможност за различни тематични изложби, посветен на конкретно събитие - например догодина, 70 г. от откриването на оперната сграда е  повод да разкажем детайлно любопитната история на сградата, както и снимките от първият спектакъл „Евгений Онегин“; имаме възможност да представим творчеството на солисти, диригенти, режисьори по повод годишнини, портрети на любими артисти и пр. 
Когато завърши ремонтът на сградата, представям си фоайетата, стълбищните пространства да посрещат зрителите с умело експонирани моменти от историята на Операта.

Биляна ДРАГУЛОВА