Иво Братанов е доцент по история на новобългарския книжовен език в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, доктор по български език. Той е индивидуален член на Съюза на учените в България. За читателите на в-к „Утро“ доц. И. Братанов изяснява произхода на думи, изрази и обичаи, чийто смисъл е известен на малцина от нашите съвременници.

В предходната езикова бележка разгледах съвсем накратко голямата и малката вокална хармония в турския език. Предложеното бележка ще даде допълнителни сведения за това фонетично явление в турския език.
Вокалната хармония е явление, на което се подчиняват също така и наставките в турския език. Ето и примери. 1. Отрицателната наставка има два варианта: -ma и -me. Първият се поставя след сричка, съдържаща някоя от гласните a, ı, o или u, а вторият – след сричка, която съдържа някоя от гласните е, i, ö или ü. Так се образуват отрицателните форми bakma „не гледай“ (от bak „гледам“), sıkım „не стискай“ (от sık „стискай“), orada olma „не бъди там“ (от orada ol „бъди там“), durma „не стой“ (от dur „стой“), gelme „не идвай“ (от gel „ела“), gitme „не отивай“ (от git „върви“), bölme „не дели“ (от böl „дели“), gülme „не се смей“ (от gül „смей се“). 2. Наставката за образуване на мн.ч. от съществителните имена е -lar- / -ler-. Кой от двата варианта ще се употреби, зависи от вида на гласните в предходните срички, вж. напр. çiçek „цвете‘ – çiçekler „цветя“; işçi „работник“ – işçiler „работници“; at „кон“ – atlar „коне“.
Изключенията от това правило са съвсем малко. Такива са наставката -yor-, с която се образува сегашното време на изявителното наклонение на глаголите; настaвката -daş-, с която се образуват съществителни имена на лица с еднакво положение и някои други. Тук ще посоча един пример. Съществителното име köy означава „село (или „селото“); köydaş „съселянин (или „съселянинът“), köydaşlar „съселяни“ (или „съселяните“), köydaşlarım „съселяните ми“, köydaşlarımız „съселяните ни“, köydaşlarımızın „на съселяните ни“, köydaşlarımızındır „на съселяните ни е“. В последната дума след корена следват 6 наставки и окончания (köy + daş + lar + ım + ız + ın + dır).
Ако изходната форма е от чужд произход (напр. арабски, персийски или от някой европейски език) и в нея се срещат твърди и меки гласни, следващите наставки и окончания се съобразяват с последната ѝ сричка., вж, напр. следните две думи от арабски произход: kalem „писалка, перо“ – kalemler „писалки, пера“; kitap „книга“ – kitaplar „книги“.
Промени са налице също така при звучните и беззвучните съгласни. Ако при формообразуването две съгласни се окажат в съседство, втората от тях се уподобява на първата по признака звучност – беззвучност. Например наставката, която означава вършител на някакво действие, има вариантите cı, cu, ci, cü, çı, çu, çi, çü. Вариантите със съгласната с се употребяват тогава, когато предходната съгласна е звучна, а с ç – ако предходната съгласна е беззвучна, напр. kömür „въглища“ – kömürcü „въглищар“; demir „желязо“– demirci „железар“; spor „спорт“ – sporcu „спортист“; balık „риба“ – balıkçı „рибар“; top „оръдие‘ – topçu „артилерист“.
Краткото представяне на хармонията на звуковете в турския език показва, че словообразуването и формообразуването в този език се различават твърде много от положението напр. в българския и в другите славянски езици. Причината за това различие е фактът, че българският и турският език принадлежат към различни езикови семейства.

*
Заб. При написването на езиковите бележки за хармонията на гласните в турския език съм ползвал сведения от следните издания: 1. Гълъб Д. Гълъбов. Граматика на турския език. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1957; 2. Проф. Б. Мавров, В. Христов, Тр. Попов. Учебник по турски език. С., Държавно военно издателство, 1954; 3. Н. Ванчев, Г. Гълъбов, Г. Класов, Тр. Попов, В. Шанов. Турско-български речник. С., ДИ „Наука и изкуство“, 1962; 4. Р. Беров, Е. Боев. Учебник по турски език. С., 1971.
(Край)

Иво БРАТАНОВ