Тези дни се очаква парламентът да разгледа на първо четене промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Въпросът е важен, защото засяга хиляди служители и работници на закъсали фирми - вече влезли в процедура по несъстоятелност или бъдещи кандидати за нея.
Промените предвиждат увеличаване на срока и размера на обезщетенията, които получават работниците и служителите на фалирали предприятия от специален фонд. И вече предизвикват нееднозначни коментари в средите на бизнеса, а и на юристите, които ще трябва да прилагат новите норми.
Измененията обещават повече пари за повече време
Предвижда се измененията в закона да влязат в сила от 1 октомври. С две думи, предложенията увеличават броя на заплатите, които фондът ще изплаща на работниците, от 3 на 6, както и максимално допустимият размер от 1000 на 1200 лева. Отделно, като вид превенция на опитите да се източат пари от фонда чрез умишлени „бързи“ фалити, се предлага удължаване на срока, в който фирмата трябва да е работила, преди да се докара до фалит - от 6 на 12 месеца.
Според вносителите идеята е да се повиши степента на социална закрила на работниците и служителите при неплатежоспособност на техния работодател. А от друга страна, да се предпазват хората от възможността от работници да се превръщат в обекти на социалното подпомагане.
Предложенията обаче будят немалко опасения
По време на дискусията в парламентарната социална комисия се очертаха и основните опасения срещу тези предложения.
От финансовото министерство например са притеснени, че предложената промяна би довела до значително разширяване на достъпа до ресурса на фонда, т.е. повече хора ще получат право на помощ от него. Това пък водело до риск от увеличаване на финансовите злоупотреби от страна на некоректни работодатели и работници, както и до демотивация на работниците и служителите за обратно включване в пазара на труда.
От НОИ също не са във възторг - според тях предвижданото увеличение на максималния размер на гарантираните вземания ще доведе до допълнителни разходи за института с 0,5 милиона лева за тази година, а за следващата - до двойно повече харчове по това перо. Становището им е обяснимо, като се знае какъв е халът на бюджета на НОИ.
Мненията на синдикатите също не са еднозначни: от КТ „Подкрепа“ не харесват тази част от законопроекта, според която хората ще могат да се ползват от правата си по този закон при условие, че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 /вместо 6/ месеца преди началната дата на неплатежоспособността. Според тях това право на обезщетение не би трябвало изобщо да се обвързва с това дали фирмата е работила и в какъв период, преди да фалира.
Бизнесът също вижда проблеми от своята камбанария. Така например Асоциацията на индустриалния капитал в България счита за правилни точно тези промени, срещу които рипат синдикатите, но не харесва предложението за увеличаване на размера на гарантираните вземания от 3 на 6 неизплатени месечни заплати. Според тях шест месеца е твърде дълъг период, а освен това в Кодекса на труда имало възможност за работника да напусне без предизвестие, ако не му бъдат изплатени заплатите за два месеца, и да съди фирмата по исков ред. Другата работодателска организация на едрия капитал - КРИБ, също е срещу направените предложения за увеличаване на размера на гарантираните вземания, защото това щяло да бъде стимул за некоректни работодатели и ще създаде предпоставки за злоупотреби със средства от фонда, както и възможности за източването му чрез контролирани умишлени фалити, без да са правени вноски.
Остава да се чуе какво ще решат депутатите.
Над 200 милиона лева във фонда, но нови вноски не постъпват
Обезщетенията за работниците във фалирали предприятия се дават от специален фонд, който се управлява от НОИ. Във фонда има натрупани около 200 млн. лева, но постъпленията към него секнаха през 2012 година, когато фирмите бяха освободени от задължението да правят отчисления към него върху всяка заплата, която дават.
С направеното предложение за изменение в закона всъщност се засяга само разходът на тези пари, но не и приходът към фонда. Няма предложение да се върне задължението на работодателите да правят отчисления към него. А това логично поставя въпроса дали след като се изчерпят натрупаните вече средства, гарантираните със закон от държавата вземания на работниците няма да се прехвърлят към държавния бюджет - нещо, което все още никой не коментира.
Законът гарантира вземанията на работниците и служителите, на които са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, като в тях не влизат средствата за работно, униформено и представително облекло и така наречените „социални разходи“. Изплащат се също и паричните обезщетения, дължими от работодателя по силата на Кодекса на труда, както и паричните обезщетения за болничните, които са за сметка на работодателя.
Законът за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя съществува у нас от 2004 г., но хората, които са получили обезщетения благодарение на него, се броят на пръсти въпреки огромното число фалирали фирми в годините на кризата.
Защо се получава така?
Кой има право на обезщетение
Първо, защото правото да получат обезщетение по сега действащия закон работниците придобиват от наличието на трудов договор с фирмата. Гражданските договори, така любими на работодателите, не дават такава защита.
Кръгът на лицата с право на обезщетение е определен в чл. 4 от закона. Съгласно него право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
Другото важно условие обаче е това правоотношение да не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност или да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението.
Като се има предвид колко години може да трае едно дело за обявяване в несъстоятелност, преди да се стигне до каквото и да било решение, това условие означава, че от тези съвременни стоици се очаква да работят с месеци без заплати, докато чакат съдът да приключи. Като накрая ще получат максимум 3 заплати обезщетение, защото за останалите ще трябва да се борят и да чакат на опашката след банките или държавата. Поне такъв беше досегашният ред. А за този препъни-камък за работниците не се предвижда промяна.
Освен това законът в сегашния му вид поставя и още едно условие: работодателят трябва да е осъществявал дейност най-малко 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. А ако фирмата далдиса буквално месец-два, след като е тръгнала да работи, право на обезщетение няма. Сегашното предложение за 12-месечен период на дейност е още по-рестриктивно за работниците, които попаднат в нововъзникнали и бързо фалирали фирми. Но пък така законодателите явно се надяват да попречат на източването на фонда чрез създаване на кухи дружества, които за няколко месеца да натрупат множество задължения и веднага да изпадат във свръхзадлъжнялост. 
Законът категорично изключва за определен кръг лица правото да получат обезщетения от този фонд. Това са съдружниците в търговското дружество, членове на органите за управление и контрол и съпрузи и роднини по права линия на търговеца или неговите управленски органи.
Кога се придобива правото на гарантирано вземане от фонда
В чл. 6 от закона е казано, че правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение на Окръжния съд, с което се открива производство по несъстоятелност или се обявява дружеството в несъстоятелност. За обявяването на това решение работниците трябва да следят сами. И то много внимателно, защото законът им дава едва 30-дневен срок след това вписване, за да подадат молба и да ползват правата си.
Гарантираното вземане се отпуска въз основа на молба-декларация по образец към закона. Тя се подава от работника или служителя в НОИ по седалище на работодателя. Ако 30-дневният срок от вписването на съдебното решение за откриване на процедурата по фалита на дружеството не бъде спазен, работникът губи правото на обезщетение.
Освен молбата се изискват и още няколко документа, които следва да се представят в НОИ. Например изготвена от работодателя справка за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения. Проблемът възниква, когато работодателят междувременно изчезне, без да издаде нужните документи. Тогава за работниците следва истинско ходене по мъките, съчетано от почти 100-процентова загуба на правото за обезщетение.
Производството по отпускане на обезщетението започва с молбата на лицето, което има право да го получи. Териториалното поделение на НОИ изготвя разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на молбата. Следва процедура по одобрение от директора на фонда, който всъщност издава разпореждането, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане. Ако се получи разпореждането, териториалните поделения на НОИ изплащат гарантираните вземания по банкова сметка на работника в 7-дневен срок. Едновременно с изплащането на обезщетенията се изплащат и дължимите осигуровки върху тях, като се удържа и частта, която следва да се поеме от работника.
Размерът на обезщетението зависи от стажа във фирмата
Размерът на гарантираните вземания се урежда в чл. 22 и 23 от закона. Законодателят е определил периода, за който се получава обезщетение, в зависимост от продължителността на трудовото правоотношение и от това дали правоотношението е прекратено и кога.
Служителите са разделени в две групи: такива, чието трудово правоотношение не е прекратено към момента на подаване на молбата, и такива, които вече са бивши работници и служители, т.е. правоотношението им с работодателя е прекратено. В зависимост от това към коя група се числи един човек, такова е и обезщетението му. Като важи общото правило, че „бившите“ следва да са напуснали максимум 3 месеца преди датата на вписване на съдебното решение, с което се обявява датата на неплатежоспособността. Останалите, напуснали по-рано, просто нямат право на обезщетение.
Освен това служителите се делят и по още един критерий: според продължителността на правоотношението си с този работодател - т.е. в зависимост от това колко години са работили за него. Работник с до три месеца стаж получава една заплата, докато работник с по-голям стаж - 3. Сега се предлага максимумът да 6 заплати.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати. В случая са определени максимум до 1000 лева, като предложението е сумата да скочи до 1200.