Всички знаем от историята за швейцарските учители по физкултура, пристигнали в България в далечната 1894 година по покана на министъра на просвещението Георги Живков. При свое посещение в Лозана той присъства на гимнастически състезания и остава очарован от красотата на упражненията. По това време в България няма подготвени преподаватели по физическо възпитание и той прави официални постъпки пред швейцарското правителство с молба да изпратят такива в страната ни. Така 10-тима швейцарски учители, сред които е и Луи Айер, пристигат в България и са разпределени в различни региони. 
Луи Емил Айер е роден на 28 октоктомври 1865 година в китното градче Веве, кантон Во, кацнало на брега на Женевското езеро. Завършва индустриално училище в родния си град, а след това висши курсове по физическо възпитание в Лозана, Женева и Нюшател. Връща се в родния си град и започва да преподава.
Младият Айер обича спорта и най-вече гимнастиката, познат е като теоретик на физическото възпитание, организатор и участник в градски и национални гимнастически състезания, седемкратен носител на лавров венец в състезания по гимнастика.
Главатар е и на Гимнастическото дружество във Веве и е провъзгласен за негов почетен член
Тази си любов към спорта и гимнастиката Луи Айер пренася и в България, а заедно с това и идеята за гимнастическите дружества, намерили благодатна почва у нас. След пристигането си в страната ни Айер е разпределен в Педагогическото училище в град Лом, където започва работа на 17 май 1894 година. Там започва неговото запознанство с България, там пламва и любовта му към страната ни. Той с усърдие обучава младежите по бокс, футбол и гимнастика, а за да се запълни празнината от липсата на помагала, специалистът от Швейцария разработва и издава заедно със Стефан Табаков първото „Ръководство по гимнастика“. 
Луи Айер е основател на Ломското гимнастическо дружество „Юнак“ и негов пръв главатар. Като такъв е делегат и един от учредителите на Спортния съюз „Юнак“ през 1898 година. В следващите години Айер е делегат на всички конгреси и участник във всички събори, изнася доклад, в който се спира на възможностите за усъвършенстване дейността на организацията, на значението на физическото възпитание и спорта за младежите.
През 1903 година Айер се премества в Силистра, където продължава дейността си. И тук е избран за главатар на юнашкото дружество „Доростолски юнак“. Неговите заслуги за развитието на гимнастиката и на спорта като цяло са високо оценени, и на Петия  конгрес на Спортния съюз „Юнак“ той е избран за председател на техническата комисия и за съюзен главатар. Смята се, че Луи Айер има голям принос за развитието освен на гимнастиката и на българския футбол и бокс. Той разпространява игрите крокет и бадминтон, доставя от Швейцария първите футболни топки, тенис ракети и топки, боксови ръкавици, ролкови кънки за хокей и други спортни принадлежности.
От 1909 година Луи Айер свързва живота си с Русе
Тук е назначен за преподавател във Висшите педагогически курсове за учители. Заедно с това е преподавател в Мъжката гимназия „Княз Борис“ и главатар на Русенското дружество „Юнак“. Наред с преподавателската дейност Айер пише статии, посветени на проблемите на физическото възпитание и спорта. 
Луи Айер идва в България със семейството си, среща тук открити и трудолюбиви хора, жадни за знания, които той обиква и започва да се чувства българин, като тях. Той създава приятелства и опознава българския народ до такава степен, че нашите мечти, стават и негови. За голямата любов, която изпитва към България, станала негова втора родина говори фактът, че той, един швейцарец, чужд поданик, е обхванат от ентусиазма на българите и влиза в бой, за да защитава българската кауза и българските мечти. По време на Балканската война, заедно с М. Антонов е инициатор за сформиране на Юнашкия доброволчески легион, включен като 1-ва рота в състава 12 Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение на ген. Никола Генев, който се сражава храбро на първа бойна линия. Като ротен командир Айер участва в боевете при Булаир, Шаркьой, Султан тепе и др., участва в пленяването на Явер паша при Мерхамли.
За разведряване на обстановката между сраженията той организира самодейни концертни програми, гимнастически игри и юнашки срещи
успявайки да увлече всички войници. След катастрофалния крах на Балканската и Междусъюзническата война той, все още убеден в правотата на българската кауза и защитавайки българската национална и бойна чест, написва книгата „Про Булгариен“, издава я със собствени средства и я изпраща на европейските правителства и видни политици. Между войните Айер продължава преподавателската си дейност в Русе, но след започване на Първата световна война, макар и 50-годишен, отново е на първата фронтова линия, сражавайки се за България. Като командир на полурота от 33-ти пехотен свищовски полк той участва във всички боеве при Дойран и умира от дизентерия като български офицер при с. Чаушли, Дойранско на 2 септ. 1916 г. За проявената храброст във войните са му присъдени 2 ордена за храброст.  
Луи Айер възпитава любов към България и у своите деца. По време на войните
дъщеря му - Луиза Айер, която е завършила курсове за медицинска сестра помага на войниците във военните болници в Русе и София
или ги придружава при превозването им със санаторни влакове между болниците. За своята всеотдайност е удостоена с грамота от Българския червен кръст. След войната заболява, умира и е погребана в Русе. Невръстен син на Луи Айер, роден в България, умира и е погребан в Лом. Така трима членове на фамилията оставят костите си на българска земя. Единствен Марсел Айер, заедно с майка си се връща във Веве, отнасяйки със себе си шепи българска пръст от свидните гробове. А за голямата му любов към България говори фактът, че пред дома му в Швейцария се развява българското знаме. 
С благия си характер, пълната с обич и откровеност душа Луи Айер е бил любимец на юнаци и близки приятели. На всички срещи и излети той, със своето ведро настроение е създавал приятна атмосфера на общуванията. Неоспорими са заслугите му към България, не само като опитен педагог, основател на юнашката организация  и съюз и организатор на гимнастически и други състезания, а и като един убеден българофил, защитник на българската национална мечта и идея пред Европа. Спомените, които е оставил у своите съвременници са безспорни, но е важно и поколенията да знаят и помнят. Заслугите на всички приятели на България трябва достойно да се ценят и величаят за пример на младото поколение!     
„Целия си живот баща ми бе посветил на второто си отечество - моята родна земя България“, казва Марсел Айер.

Таня ВЕЛИКОВА
Държавен архив-Русе