На 29 октомври, сряда, от 19 часа в зала „Филхармония“ за русенската публика предстои вълнуваща симфонична вечер под диригентската палка на един от най-обещаващите млади диригенти на своето поколение - младият американец с индийски корени Укки Сачедина.

Солист в концерта ще бъде изключителната българска цигуларка Зорница Иларионова – музикант с впечатляваща международна кариера и отличителен артистичен почерк. Тя завършва НМУ “Любомир Пипков” в класа по цигулка на своята майка Благородна Танева. Продължава образованието си при знаменития цигулков педагог проф. Захар Брон в престижното висше училище за музика “Кралица София” – Мадрид, също така в Нов български университет в класа по цигулка на проф. Марио Хосен, както и в музикалната академия “Санта Чечилия” – Бергамо при проф. Павел Верников. Същевременно получава ценни творчески съвети в майсторски класове и от други изключителни музиканти и педагози като проф. Огюстен Дюме, проф. Михаела Мартин, проф. Дора Шварцберг, Мидори, Юлиан Рахлин, легендарния цигулар Иври Гитлис и др.

С младата цигуларка разговаря ПР-ът на Русенска опера Диана Димитрова. 

- Зорница, вие сте музикант с впечатляваща международна кариера и отличителен артистичен почерк. Всъщност майка ви е първият ви преподавател. Предопределено ли беше да свирите именно на цигулка или имахте и други желания в детството си?

- Истината е, че цигулката дойде при мен много естествено. Бях само на четири, когато започнах да свиря. Да, майка ми е първият ми учител и най-важният – не само в музиката, а и в отношението към труда, сцената, изкуството. Никога не съм мислила за друг инструмент. Цигулката беше моята игра, моят свят, моят начин да изразя всичко, което не се побира в думи.

- Освен много талантлива, сте и много красива жена. Това повече ви помага на сцената или напротив?

- Благодаря! Смятам, че визията е съществена част от образа на един артист – но тя има смисъл само тогава, когато подчертава естественото излъчване и е в хармония с вътрешното съдържание. Красотата в изкуството не бива да натрапва себе си, нито да се превръща в маска. Тя трябва да носи послание, да бъде автентична, фина и въздействаща по своя си начин. На сцената всичко говори – дрехите, жестовете, светлината, погледът. И когато всички тези елементи са в синхрон с музиката, тогава се ражда цялостно преживяване.

- Преподавали са ви изключителни цигулари и педагози. Какво е ключовото и обединяващо в това, което научихте от тях?

- От всеки един от тях нося нещо в сърцето си. Общото между големите педагози е, че никога не поставят граница между техниката и свободата на духа. Те търсят смисъла зад звука, посланието зад една интерпретация. Научих, че цигулката не е цел, а средство за нещо по-висше. И все пак талантът за мен - това е да съумееш да преработиш всичко научено, но да го поднесеш със собствения си почерк и усещане за смисъл. 

- По колко часа на ден прекарвате с цигулката и случва ли се да ѝ говорите като на приятел?

- С цигулката сме почти неразделни – тя е почти винаги с мен. Когато пътувам, когато преподавам на учениците си, а понякога дори я нося със себе си и когато съм навън с приятели, ако вкъщи няма на кого да я оставя. Времето, което отделям за упражнения и репетиции, варира – има интензивни периоди, когато се подготвят няколко програми едновременно, и тогава часовете с нея естествено се увеличават. Но това, което никога не бих искала да ми се случва, е да възникне рутина. Общуването с инструмента трябва винаги да носи живот, смисъл и вдъхновение. 

- Предвид Божествената същност на класическата музика, вие самата вярващ човек ли сте?

- Да, вярвам. Не в рамки или догми, а в светлината, която ни води. Вярвам, че когато свириш от дълбината на душата си, дори и без да го осъзнаваш, се превръщаш в проводник на нещо по-голямо. Музиката е форма на молитва – мълчалива, но съкровена. Забелязала съм, че винаги, когато най-силно съм искала нещо в живота си, съм свирила за него. Музиката отваря енергиен поток, който е изключително мощен, когато човек прави нещо с цялото си присъствие и сърце. Тогава не просто “изпълняваш”, а се свързваш с нещо по-висше, и сякаш то откликва.

- Кои световни имена в цигулковото изкуство ви вдъхновяват по пътя на концертиращ музикант?

- Вдъхновявали са ме както големи цигулари, така и големи личности от други изкуства и сфери. Сред музикантите силен отпечатък в мен оставиха Давид Ойстрах, Яша Хайфец, Гидон Кремер, а от по-съвременните – Анне-Софи Мутер, Жанин Янсен, Юлия Фишер. Но трябва да призная, че вдъхновението не идва само от цигулката – често най-силният творчески импулс идва от хора, които излизат отвъд пределите на собствената си дисциплина. Големите спортисти, например – футболисти, тенисисти, гимнастички – ме вдъхновяват изключително много със своята отдаденост, дисциплина и начинът по който изграждат характерите си. Интересно е от психологическа гледна точка да се наблюдава, как един млад състезател реагира и се справя в най-сложни и възлови моменти. У дома всички сме привърженици на ФК Барселона – може би най-добрият отбор в света, с толкова изключителни млади играчи в момента - като Ямал, Педри, Гави. Това през което преминава един млад спортист и един музикант е много сходно, дори привидно да изглеждат като две напълно различни сфери. Също така съм безкрайно впечатлена от художествената гимнастика – естетика, контрол, свобода в едно. С някои от нашите “златни момичета” поддържаме връзка и често обсъждаме тези въпроси. Много съм се учила и от големи актьори – въздействието, което постигат чрез говор и интонация, ние, музикантите, трябва да постигнем чрез звука си. Това е изразност отвъд техниката – това е душа.

- Работили ли сте досега с маестро Сачедина? Той също е много млад творец като вас. Това променя ли в някаква степен подхода ви към музиката?

- Това ще бъде нашият първи съвместен проект и се радвам на тази среща. Има нещо много свежо и искрено, когато си партнираш с човек от своето поколение. Тогава обменът не е просто между солист и диригент, а между двама артисти, които горят в една и съща музикална реалност.

- Ще изпълните концерт за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус. Защо избрахте точно него и къде стои той в личната Ви класация на цигулкови концерти?

- Концертът на Сибелиус е като северно сияние – суров, вълшебен, необяснимо красив. Той не се поддава лесно, но когато влезеш в неговия свят, усещаш как нещо се отваря в теб. За мен той е един от най-интензивните емоционално цигулкови концерти и го поставям на особено място – не само заради трудността, а заради въздействието, което има върху мен всеки път, когато го изпълнявам.