Структурата на администрацията трябва да бъде съобразена с потребностите на населението и бизнеса, които обслужва. Когато става дума за местната власт в България обаче, разликите в средния брой на населението, за които отговаря по един работещ в общината са в порядъка на 10 пъти - сигурен знак, че има нужда от реформа и прекрояване на административната карта, посочва в свой анализ Института за пазарна икономика. 
Данните на Министерството на финансите за финансовите показатели на общините показват числеността на населението средно на един общински служител през четвъртото тримесечие на 2024 г. Индикаторът описва ролята на общинската администрация в местната икономика, както и дава груба представа по колко души „обслужва“ един общински служител.
В големите общини този показател надхвърля 1:350. Община Русе не прави изключение - един общински служител обслужва 465 души. В малките общини от областта обаче картината е коренно различна. В община Борово на един работещ в общината се падат 77 души, Ценово - 101, Иваново - 107, Ветово - 109, Сливо поле - 125, Две могили - 130, Бяла - 194 души на служител.
През последните пет години съотношението общински служители спрямо население се влошава почти навсякъде. Развитието се дължи най-вече на това, че числеността на общинската администрация не може да падне под определен „санитарен минимум“, необходим за изпълнение на основните й функции. В крайни случаи самата община е най-големият работодател. Оттук следват и други последици - липсата на значим местен бизнес и икономическа активност силно ограничава възможностите на общините за собствени приходи и ги прави почти изцяло зависими от трансферите от централния бюджет.