Изложбата „Прогонването“ - силен и рядко показван визуален архив на изселванията на български турци от страната през 1969, 1985 и 1989 година - ще бъде открита на 30 октомври в Художествената галерия на „Борисова“ 39. Кадрите са заснети от турските фотографи Сюлейман Акман и Бехич Гюналан, а куратори на проекта са Диана Иванова и Зейнеп Зафер. Експозицията ще остане в Русе до края на годината.
Това не е просто изложба, а акт на памет.
„Тази изложба е съпротива срещу забравата. Не архив, а връщане към пластове от миналото, които продължават да стоят затрупани под упоритото нежелание да почувстваме преживяното“, казва Еми Барух.
Снимките връщат зрителя към двете големи вълни на изселване - първата, по-малко видима, от 60-те години, и втората, унизителна и травматична, през лятото на 1989 г., станало известно под циничното име „Голямата екскурзия“. Те показват не колони от цифри, а лица - страх, достойнство, плач, продрани чанти и деца на праговете на влакове. Човешкият мащаб на държавното насилие.
В Русе и региона паметта е особено жива - много от изселените семейства са се завърнали след 1990 г.
„Те живеят сред нас. Те си спомнят“, казват кураторите.
Променени имена, прекъснати родове, къщи, които вече не са техни, граници, които пресичаш без да знаеш дали някога ще се върнеш - това не е далечна история. Това е биография на града и на хората му.
Сюлейман Акман е роден в България. Изгонен като дете, той сам носи белега на изгубения дом. През 1969 г. започва да снима първите вълни на напускане. Неговите кадри се показват за първи път у нас.
Бехич Гюналан е фоторепортер на в. „Хюриет“. Неговите снимки от 1989 г. - гари, автобуси, плачове по граници, Ц са един от най-ярките визуални документи за най-мащабното етническо прочистване в Европа след Втората световна война.
Изложбата е част от Визуалния архив на асимилацията - дългогодишен проект на Диана Иванова и Зейнеп Зафер, който събира свидетелства, фотографии и паметта на хора от трите вълни на принудително напускане.
Показвана за първи път на фестивала „Фотофабрика“ в София, тя предизвика огромен интерес, вълнение и разговор. В Русе срещата вероятно ще бъде още по-лична: мнозина може да разпознаят лица, роднини, себе си.
„Прогонването“ не иска да бъде забравено.
Това е изложба, която гледа човека, а не диагнозата на историята.