С Ден на отворените врати днес Окръжният съд отбелязва 85-ата годишнина от официалното откриване на Съдебната палата. Официалната програма започва в 15 часа с награждаване на участниците в конкурса за рисунка на тема „Правосъдието през детските очи“.
В 15.10 часа ще започне беседа на тема „Открито за съдебната власт - кой-кой е в съда?“, а 15.30 е началният час на беседата „Как се посещава съдебната палата?“. За 16 ч. е насрочена опознавателна обиколка на Съдебната палата, по време на която присъстващите ще могат да се запознаят отблизо с историческата изложба по случай годишнината от откриването й. Гражданите ще имат възможност да присъстват в съдебни заседания по насрочените за разглеждане дела.

Сградата е важна не само заради обогатяването и облагородяването на архитектурния отпечатък върху градския пейзаж, но и като символ на правосъдието като непреходна обществена ценност.
Зданието е дело на арх. Пенчо Койчев, проектирал множество обекти на правосъдието у нас и автор на знаковата Съдебна палата в София.
В следосвобожденските години органите на правосъдието в Русе използват различни сгради и се местят многократно, тъй като за тях не е имало отредено място. Едва в периода 1926-1930 г. с учредяването на  Фонд построяване на сгради за съдебни места в Царството става възможно изграждането на съдебна палата в града. Отрежда й се място на най-знаковия площад - „Свобода“, на мястото на някогашния рибен пазар. Така бъдещата сграда има нелеката задача да се мери с красотата на Доходното здание и всички представителни сгради по протежението на ул. „Александровска“.
Майсторството на архитектурното решение на сградата е видимо и до днес - тя е представител на един от множеството архитектурни пластове на Русе - в мирно съжителство с еклектичната фасада на театъра и представителния брутализъм на късния соц, въплътен в сградата на общината.
Работейки по може би най-мащабния проект на живота си - Съдебната палата в София, арх. Койчев изработва планове за съдилища в Трявна, Ботевград, Етрополе, Нови Пазар, Симеоновград, Харманли, Лъджене, Пещера и Първомай. Строителството на съдебната палата в Русе по неговия проект започва през 1929 г. строителството  и завършва десет години по-късно. Според книгата „140 години от рождението на архитект Пенчо Койчев“ е възможно тя да е проектирана дори преди тази в София, като първоначалният проект да е изготвен от арх. Никола Лазаров, а окончателният от арх. Койчев. Това би направило историята й доста сходна със софийската.
Разпределението на сградата е с монументален характер - почти напълно симетрично. Във височина палатата има подчертан централен обем, същия принцип, но по-дискретно, подчертава и входа й от изток. Триетажните редици от еднакви прозорци придават строга ритмичност и биват прекъснати в централния ризалит, където шест полуколони акцентират върху входа на сградата. Порталите намират своя отзвук по вертикала - над патинирания надпис „Съдебна палата“ откриваме постамент със скулптурна композиция.
Най-нежните детайли са скулпторите с автор проф. Любомир Далчев, завърващи входните врати и своеобразния фронтон на сградата. Автор на интериора на сградата е арх. Георги Папазов. Вложените материали допълват монументалния й характер - използвани са мраморни колони, гранитни плочи по пода, а по прозорците има стъклописи, автор на които е проф. Иван Пенков. Интериорът на съдебната палата също е издържан в духа на прехода между класика и модерност.
Днес (а може би и преди е било така) често прибягваме до това да категоризираме сградите на стилове и течения. Важно е да не забравяме, че големите архитекти не творят с идеята за стил, а с идеята за функционалност, здравина и устойчив външен вид. Това означава не да подражават на това което е модерно или това, което е познато, а да намерят решение за конкретния обект, конкретните ползватели и конкретното място, дори и да смесват елементи от различни течения. И не, това не е еклектика. Това е просто добра архитектура, пише арх. Георги Мърхов в специализирания сайт за архитектура stroiinfo.com.