Ректорът на Минно-геоложкия университет проф. д-р Ивайло Копрев и директорът на филиала на Техническия университет в Пловдив доц. д-р Никола Шакев представиха своя опит в партньорството между академичните среди и частния сектор по време на шестото издание на форума "Бизнесът и регионите: Ускорение", организиран от списание BGlobal в сътрудничество с Българската стопанска камара (БСК). Събитието се проведе в столичния хотел "Интерконтинентал". В панела, модериран от доц. Тодор Ялъмов, заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", участва и заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов.
"За да бъдем конкурентни на световния пазар, трябва да правим фундаментална наука", каза проф. Копрев, подчертавайки, че Минно-геоложкият университет балансира между приложната и фундаменталната наука. По думите му учебният процес в МГУ се провежда от понеделник до четвъртък, а петък, събота и неделя са посветени на практическо обучение на терен. Той изтъкна като предимство гъвкавостта на учебните планове и умението на университета да се адаптира към изискванията на времето, включително по линия на подготовката на кадри, свързани с Европейския зелен пакт.
 Доц. Никола Шакев представи примера на филиала на Техническия университет - Пловдив, който работи в тясно сътрудничество с "Тракия икономическа зона". "В Пловдив имаме едно голямо богатство – мощната Тракия икономическа зона. Създаването ѝ е резултат от партньорство между местната власт, институциите и университетите", посочи той. Според него филиалът е важен фактор при представянето на града пред чуждестранни инвеститори, които се интересуват от наличието на подготвени кадри и техните специалности. Шакев припомни, че филиалът е създаден преди 40 години, за да задоволи нуждите на военно-промишления комплекс от специалисти – традиция, която продължава и днес.
Проф. Георги Ангелов коментира, че подготовката на инженерни кадри за индустриите на бъдещето е постижима задача въпреки намаляващия интерес към тези специалности.  "Странното е, че индустриите, в които ще има най-голямо търсене през следващите десетилетия, страдат от най-малък интерес. Но не е нерешима задача", заяви той и добави, че в този процес трябва да се балансира между това да има много студенти и такива, които са подготвени. 
Той посочи, че България вече присъства на картата на основните европейски и световни тенденции, като приоритетните сфери включват микроелектрониката, полупроводниците, космическите технологии и военните иновации. Ангелов представи и възможностите за финансиране на проекти чрез Министерството на иновациите и растежа и програмите на Европейската космическа агенция.
В рамките на форума ръководители на водещи инвеститори, представители на академичната общност и кметове обсъдиха потенциала на новата индустриална политика на Европейския съюз и начините, по които България може да се възползва от нея за постигане на по-висок икономически растеж и технологично развитие.