Присъединяването към еврозоната е не само преобразуване на валута, а интегриране на България в единния европейски пазар – събитие, което е от изключителна важност за страната, финансовата система, капиталовия пазар и инвеститорите в него. Това посочи председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански по време на конференцията "БАУД NextGen: Бъдещето на инвестициите", която се състои днес в "Event Space 2020" в София. Организатор на форума е Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).
По време на форума Големански избори предизвикателствата пред ръководената от него институция, сред които бъдещото присъединяване на страната към евроозната от 1 януари 2026 година, регулацията на пазара на криптоактиви у нас, разширяване на инвестиционните възможности за капиталовия пазар у нас и възстановяване на диалога между регулатора и бизнеса.
По думите му първото голямо предизвикателство пред всички в страната е присъединяването към еврозоната.
"Това като събитие е много важно за страната ни, важно е за финансовата система, важно е за капиталовия пазар и инвеститорите в него, не само защото това е само едно преобразуване на валута – не, това всъщност е интегриране на България в единния европейския пазар, в единната европейска финансова система", каза Големански.
Той посочи, че еврозоната означава по-малки трансакционни разходи, по-голяма разпознаваемост на българските финансови продукти в целия Европейски съюз и преодоляване на препятствията, които срещат българските компании, които искат да листнат акциите си на чуждестранни капиталови пазари.
Големански подчерта, че на база информацията, която получават в КФН, небанковият финансови сектор е напълно готов за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година.
По думите му КФН също полага усилия този процес да приключи успешно, тъй като "на него е заложено доверието в нашия капиталов пазар и финансова система".
В контекста на европейската инициатива Съюз за спестявания и инвестиции (Savings and Investments Union – SIU), която цели да насърчи гражданите да инвестират спестяванията си на финансовите пазари, председателят на КФН посочи, че осигуряването на надеждно функциониране на капиталовия пазар, застрахователния сектор и пенсионноосигурителната система е от сериозно значение, тъй като всички тези сектори са пряко свързани с инвестициите.
Големански подчерта че от 1 януари 2026 година целият външен и вътрешен документооборот на КФН ще бъде изцяло електронен, което би било улеснение за бизнеса и намаляване на административната тежест.
Васил Големански заяви, че откакто е оглавил КФН, заедно с екипа си се опитва да промени някои процеси, като фокусът е насочен към възстановяването на диалога с бизнеса, така че КФН, освен регулатор, да бъде и в ролята на партньор, който да прилага практики, подпомагащи бизнеса.
По думите му институцията се опитва да промени надзорните си практики, така че да бъдат по-скоро подпомагащи бизнеса, отколкото наказващи.
Васил Големански посочи, че КФН работи по проекти, свързани с мултифондовата система, касаеща пенсионноосигурителните фондове, като според него това е и път за развиване на капиталовия пазар, тъй като ще дава възможност пенсионните фондове да инвестират на него.
Сред другите проекти, по които КФН работи, е създаване на възможност първоначалното емитиране на държавни ценни книжа да се случва през Българската фондова борса.
Големанов обърна внимание и на регулацията на криптоаквитите в България, тъй като в средата на тази година бе приет Законът за пазарите на криптоактиви, според който КФН е органът, регулиращ тези дейности у нас.
"Вярваме, че това е бъдещето на финансовата система", каза той, добавяйки, че в същото време оперативните дейности в процеса по регулацията на този сектор изискват много сериозна подготовка и не бива да се допускат грешки и компромиси.