Преди седмица футболна България се раздели с бившия централен защитник на „Левски“ и на националния отбор Добромир Жечев-Бобата. Той е единственият наш футболист, участвал на 4 световни първенства, но малцина вече се сещат, а младите въобще не подозират, че малка част от треньорската му кариера мина в Русе.
Беше в средата на есента през 1996 година. Жечев пое щафетата от Аспарух Никодимов, който отведе „Дунав“ за втори път в елита, но отборът тръгна зле в първенството на „А“ група. Спонсор на клуба по онова време беше строителният предприемач Димитър Барбуков.
В края на сезона несъществуващият вече вестник „Русенски новини“ направи анкета за футболист на годината. В призовата тройка беше поставен вратарят на „Дунав“ Мирослав Златански, а награждаването трябваше да се състои в бившия ресторант „Будапеща“ /сега сладкарница „Неделя“/.
Много се говори сега за принципите и последователността на Жечев, когато става дума за дисциплина. Златански, един наистина добър вратар, беше влязъл във фокуса на ураганния му нрав. Какво точно се бе случило между тях, така и не стана ясно, но Жечев прие „коронясването“ на футболиста с ледено мълчание и със силно сключени вежди. Вече в разговор тет-а-тет с него, каза на пишещия тези редове: „Той знае най-добре защо съм резервиран“.
Същите принципи - да отстоява честта и достойнството си, независимо срещу кого играе, бяха потвърдени в мач срещу... „Левски“! Неговият „Левски“, където игра дълги години, а после даде път като треньор на Наско Сираков, Емил Велев, Красимир Коев, Божидар Искренов.
„Дунав“-“Левски“ през декември 1996 година в Русе - двубой за тогаващната Купа на лигата! На силно заснежен и заледен терен в Русе дунавци елиминираха софийския гранд със старши треньор Георги Василев-Гочето - 2:0. Двата гола бяха реализирани от украинеца Игор Кислов. 
Та такъв помня Добромир Жечев - голям мъж, който не прави компромиси. Отделно беше човек, с когото винаги можеш да поговориш спокойно и дълго по оста треньор-репортер. За разлика от един друг наставник-пришълец с две години служба, който горделиво и надменно подминаваше медиите, но не стигна далеч и с години стои без работа. 
Поклон пред паметта на Добромир Жечев!