Д-р Фил Бъджел е завършил два от най-елитните университети във Великобритания - Университета в Дърам и Университета в Оксфорд. Бил е Главен инспектор за средните училища в Шефийлд. Сред преките му отговорности там са въвеждането на делегираните бюджети и формулата за финансиране и статистически анализ на представянето на учениците в средните училища.
През последните 20 години д-р Бъджел е независим образователен консултант с ангажименти към някои от най-авторитетните образователни институции във Великобритания.
Над 20 години работи с учителите по английски език в МГ „Баба Тонка“ и техните ученици по редица теми, публикува материали на образователна тема и в авторитетното професионално издание „Аз-Буки“.

На 2 октомври 2025 г. вестник „Утро“ публикува статия на Митко Кунчев(1), в която той остро критикува пректа за изменения в Закона за предучилищното и училищното образование(2). В статията той прави следните изводи: “трябва да се направят известни промени“:
1. реформа на мрежата от училища: обучението се организира в общински основни училища и гимназии;
2. решителни мерки за спиране на двусменното обучение;
3. премахване на съществуващите профили;
4. след десети клас всеки ученик би трябвало да може да избира предметите, които иска да изучава;
5. всеки, който иска да продължи образованието си в университет, трябва да положи, освен матурата по Български език и литература, още два изпита по предмети, избрани от самия ученик;  
6. за изучаването в университета на финанси, архитектура, инженерни специалности, право, медицина, естествени науки би трябвало да се изисква от студентите да са положили и изпит по математика.  
В допълнение към идеите, предложени от Митко Кунчев, в тази статия се доразвиват идеи от предишна статия на д-р Фил Бъджел.(3,4) Освен това, настоящият анализ се базира на структурата, разработена от Бъджел и Кунчев в „Обща теория на образованието“ (5).
ОБРАЗОВАНИЕ
В най-обща перспектива, ролята и функцията на образованието трябва да бъде да предлага на младите хора истински избор и възможност сами да градят своето бъдеще.  
ДЪРЖАВАТА
В изпълнение на своята роля за установяване на принципи и рамки за образование, държавата, вместо да командва и контролира, трябва да въведе: 
Зрелостни изпити за общообразователните училища за всички ученици в края на 10. клас;
Зрелостни изпити за втори гимназиален етап, които дa се полагат в края на 12. клас;  
Изпитът по математика, както е в момента, трябва да бъде разделен на два отделни изпита – математика и висша математика.  
УЧИЛИЩЕТО
За да могат да предложат по-широка и балансирана учебна програма, средните училища трябва да станат по-големи, т.е. да имат по 6 паралелки. За да се постигне това, всяка община трябва да е извършила пълен преглед на местата в училищата си: 
да се направи ясно разграничение между начални и средни училища;
излишните места да бъдат закрити;
по-малките училища да бъдат закрити; и
училищата на две смени да бъдат реорганизирани (6). 
УЧЕНАТА ПРОГРАМА
Първи гимназиален етап
8. клас
Интензивното обучение по английски език трябва да се премахне и да се замени с широка и балансирана учебна програма, включваща  Български език и литература (БЕЛ-6), Математика (Мат-6), Природни науки (На-6), Информационни технологии (ИТ-2), Информатика (Инф-2), Английски език (АЕ-6), Творчески и сценични изкуства (ТСИ-3) и спорт/физическо възпитание (ФВС-3). 
9.и 10. клас
В 9. и 10. клас се въвеждат първите елементи на избор:  рамката на учебната програма е показана в Таблица 1, като в червено са обозначени броят ученици, а в синьо – борят часове на седмица. Задължителните основни предмети са Български език и литература (БЕЛ-4), Английски език (АЕ-4), Математика (Мат-4), Химия и опазване на околната среда (Хим-4), Физика и астрономия (Физ-4), Информационни технологии (ИТ-2), Спорт (Сп-2) и Физическо възпитание (ФВ-1).    
Учениците ще могат да изберат два предмета от по-широк набор от предмети, предлагани от Академията. Това ще зависи от типа Академия и опита и обучението на учителите. В този случай, за Природо-математическа академия „Баба Тонка“, това ще включва Биология и здравно образование (Биол-4), Информатика (Инф-4), Немски език (НЕ-4), Руски език (РЕ-4), История и цивилизация (ИЦ-4), География и икономика (ГИ-4), Философия (Фил-4), Изобразително изкуство (ИзИ-4), Музика (Му-4).  Учениците, които искат да изучават Висша математика във Втори гимназиален етап могат да изберат Допълнителна математика (ДоМа-4) като един от предметите по избор в 9. и 10. клас. 
В Академията няма предварително да се създават блокове за избирателните предмети, на базата на които да се казва на учениците да избират от определените блокове!! За да може да се подсигурят на учениците предметите, които те са избрали, избираемите блокове ще се съставят като част от процеса по създаване на учебната програма след като учениците вече са избрали своите предпочитани предмети.  
Както беше посочено по-горе, в края на 10. клас учениците ще полагат общообразователни зрелостни изпити по всички предмети, които са изучавали в 9. и 10. клас. 
Втори гимназиален етап
В 11. и 12.Клас, профилите се премахват и няма задължителни предмети, по които да има изпити; рамката на учебната програма е показана в Таблица 2. Въвеждат се, обаче, междупредметни теми като например:  Езикова грамотност (Грам-3) и математическа грамотност или интелигентност  (Мат/инт-3), които стават задължителни.  Езиковата грамотност може да се определи като способността, увереността и желанието за взаимодействие с езика, за да се създава, изгражда и съобщава смисъл във всички аспекти на ежедневието. Езикът трябва да се обясни като социално и културно изградена система за комуникация. Учениците трябва да осъзнаят: 
важността на езиковата грамотност;
своето собствено ниво на грамотност; и
изискванията за грамотност по отношение на предметите, които изучават. 
Учениците трябва да могат:
да използват правилата на езика, за да се сдобият с информация; 
да използват езика ефективно и ефикасно;
да конструират смисъл; и
да комуникират понятия и идеи.
Математическата грамотност или математическа интелигентност може да се определи като способността, увереността и желанието за работа с количествена и пространствена информация за вземане на информирани решения във всички аспекти на ежедневието. Ежедневният живот предоставя количествена или пространствена информация, която трябва да бъде интерпретирана и използвана. Учениците трябва да са наясно с: 
важността на математическата интелигентност;
своето собствено ниво на математическа грамотност;
математическата интелигентност, която се изисква за предметите, които изучават.
Учениците трябва да могат:
да прилагат знанията си за количествена и пространствена информация за вземането на информирани решения;
да интерпретират, представят и общуват в ситуации, в които е необходима математическа интелигентност; 
да използват математическата интелигентност ефикасно и ефективно.
Математическата интелигентност не е същото като „математиката в училище“, където се набляга на изчисленията. Математическата интелигентност трябва да се разбира по съвсем различен начин; тя се занимава с: 
оценката;
представянето;
разсъжденията;
въображението; и
задаването на въпроси.
Математическата интелигентност се занимава с това „сами да мислим математически“ вместо „някой да мисли математически вместо нас“. Това е постоянно упражнение във внимателно дефиниране и изследване на факти и използване на най-висши форми на разсъждение, за да се изследват аргументи. 
Извън основните програми по Езикова грамотност (Грам-3) и Математическа интелигентност (Мат/инт-3), учениците от Втори гимназиален етап имат свободата да избират между три или четири предмета, които да изучават. В добавка към тези предмети, определени за Първи гимназиален етап, учениците могат да изберат да изучават:  
Математика (Мат-8) или  Висша математика (ВиМа-8) като два отделни предмета или Чиста математика (ЧМат-8) и Приложна математика (ПМат-8) в различни комбинации;
Български език и литература (БЕЛ-8) като един предмет или Български език (БЕ-8) и Българска литература (БЛ-8) като два предмета.
В предмета „Български език“, например, би могло да се включи история на българския език и как децата се научават да говорят на български език, 
По „Българска литература“ биха могли да се включат разнообразни книги и повече възможност за интерпретация на текстовете; 
Предмети като Психология (Пси-8) или Социология (Соц-8), когато в Академията има налични подходящи учители, квалифицирани да преподават тези предмети.
Както в 9. и 10. клас, в Академията няма да се създават предварително блокове за избирателните предмети, на базата на които да се казва на учениците да избират от определените блокове!! За да може да се подсигурят на учениците предметите, които те са избрали, избираемите блокове ще се съставят като част от процеса по създаване на учебната програма, след като учениците вече са избрали своите предпочитани предмети.  
Както беше посочено по-горе, в края на 12. клас учениците ще полагат зрелостни изпити за завършване на втори гимназиален етап  по всички предмети, които са изучавали в 11. и 12. Клас. 

Д-р Фил БЪДЖЕЛ