Вили Икономов завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“ - София в класа на проф. Добри Палиев. През 1970 година става водач на групата на ударните инструменти в Русенска филхармония. От 1984 е преподавател по ударни в НУИ „Проф. Веселин Стоянов“, където от 2008 преподава и поп и джаз пеене.
Основател и директор на международния конкурс за изпълнители на българска и популярна песен „Северно сияние“. От 2010 е поканен за член на WAFA (Световна асоциация на фестивалите и артистите). Представител е на международната асоциация за Северна България.
За високи професионализъм и педагогическо майсторство получава редица авторитетни национални и международни награди, а Вокално студио за поп и джаз „Икономов“ е добре познато в цялата страна като синоним на висока класа.
Днес в Доходното здание започва 29-ото издание на „Северно сияние“, в което ще се състезават близо 60 участници от различни краища на страната, ще гостуват и изпълнители от Румъния. Първите конкурсни изпълнения ще започнат в 13 часа. В събота програмата започва от 11 часа, а в неделя от 17.30 часа председателят на журито Тони Димитрова ще изнесе традиционния си рецитал и ще се състои гала концертът на лауриатите. Входът е свободен.

- Каква беше идеята при създаване на певчески конкурс през 1968 година?
- От такъв конкурс имаше нужда - певците трябваше да получат възможност за по-голяма изява. От самото начало голямата цел е да се популяризира българската песен. Затова програмата в първия конкурсен ден задължително включва изпълнение на песни от наши композитори. През втория ден от конкурса може да се изпълняват и песни на чужди композитори, за да видим каква е палитрата и на световното поп изкуство.
- Имаше ли други подобни конкурси в страната?
- Нашият конкурс е вторият. Първият е „Тракийска лира“ в град Стара Загора. 
- Предполагам, че нашият конкурс много бързо е придобил популярност в страната?
- Да - и не само в страната, но и в Румъния, Германия, Италия, Русия... 
- Какви промени настъпиха през годините?
- Промените са неизбежни. Дълги години конкурсът се наричаше „Млади таланти“ и се провеждаше всяко лято. В началото започна под егидата на тогавашното предприятие „Културен отдих и художествена украса“. След това, през 80-те години, нарекохме конкурса „Рок и нова вълна“. Така се наричаше две години, а после отново стана „Млади таланти“. В средата на 90-те години реших да се нарича „Северно сияние“ - на името на моя първи състав, който се създаде в града през 1966-67 година. Извикаха ме тогава да го оглавя, скоро се бях уволнил от казармата. С него печелехме златни медали на всички републикански фестивали. Направих го представителен състав, след което се прехвърлихме като състав към Младежкия дом. „Северно сияние“ тогава - оркестър инструменталисти и вокалисти, с който акомпанирахме на конкурса „Млади таланти“. Би било добре и сега да се отпуснат 10 бройки и да направя един състав към Общината, но не виждам такава възможност. А 
такава формация може да акомпанира на „Северно сияние“ и той да придобие форма и състав като националния конкурс за песен „Бургас и морето“
примерно. Да бъде под съпровод на оркестър, а не с тези синбеци, както е сега. 
- Явно това е идея за в бъдеще?
- Дано някой някога да я осъществи - това е идея в полза на изкуството и Русе.  
- Как се развиват през годините участниците в конкурса?
- Това е един много щекотлив за ръководителите въпрос! Като взема едно дете, от първостепенна важност е да работя с него до пълното му изграждане като изпълнител, защото в това има етапи. Случва се обаче децата да започнат да пеят при мен, семействата им да се преместят в друг град и обучението им да прекъсне. Да, те може да отидат при други преподаватели, но често това означава да не разкрият докрай потенциала си. През времето съм имал много добри изпълнители. Една от тях е Росица Бороджиева, тя започна с нас в „Северно сияние“. Деян Неделчев също е пял с нас. Заедно с оркестър „Компас“ акомпанирахме всички изяви в Младежкия дом - абитуриентски балове и концерти на всички наши именити солисти. Най-чест гост ни беше Христо Кидиков, а също Кичка Будурова, Ани Върбанова и Боян Иванов. Ние акомпанирахме на тези прекрасни български изпълнители и те оставаха много доволни.
- „Компас“ идва след „Северно сияние“?
- Да, създадох оркестър „Компас“ през 70-те години и това беше много хубав състав. 
- Истина ли е че имаме страшно много талантливи малки певци или само си повдигаме националното самочувствие с такива твърдения? 
- Не, не е никакъв мит! Например нашият град се слави с хоровете си и с оперните си изпълнители, които постоянно излизат от Русе. Много е важно да имаш педагог, а ние имахме един прекрасен педагог - Георги Делиганев, който ни напусна, за съжаление. Аз лично много съжалявам за този човек, защото той можеше още много да даде на нашия град! 
През годините през моите студиа са преминали около 190 изпълнители
Всички те са на възлови постове у нас или в чужбина и се развиват в изкуството. Ето сега една от тях - София Петрова, пее в триото на Лили Иванова, както и много, много други.
- Значи конкурсът „Сверно сияние“ е добър трамплин за бъдеща кариера?
- Да, това мога смело да го кажа! Защо? Първо - всяко дете се оценява от компетентно жури, в чиято компетентност никой не може да се съмнява. Второ - аз не сменям често журито, а с това жури работя от вече близо 10 години и неговите членове познават децата по име и по физиономия и следят развитието им. /В журито освен председателя Тони Димитрова влизат Хайгашод Агасян, Светослав Лобошки, един от символите на „Тоника“ Ева Найденова и бившият директор на Театрално-музикалния и филхармоничен център в Разград Тодор Мадолев - б.а./
- А как убедихте тези хора да станат жури? Те всички са доказали се имена?
- Нескромно е да кажа, че умея да убеждавам.
- Тогава нека аз кажа нещо. През 2023 година говорих с Ева, с Хайгашот и Тони Димитрова. Независимо един от друг те всички се изказаха с много суперлативи за вас. Тони беше особено много благоразположена, Ева също. 
- Тони Димитрова имаше концерт на 28 август в Летния театър. Бяхме заедно с моята заместничка Жулиета Иванова, която е ангажирана с цялата организация на конкурса, помага ми изключително много и е дясната ми ръка в работата. Тони излезе пред всички и каза: 
„Толкова обичам Русе! Но най-много ви обичам заради Вили Икономов, който ме убеди да дойда тук
От този момент аз заобичах този град и не мога да се откъсна, ще бъдат тук и през октомври! Вили, много те обичам! А сега ще ви изпея новата си песен „Октомври“.
Причините тези хора да идват са, че сме внимателни с тях, уважаваме ги, работим професионално и ние също ги обичаме! Тони години наред идва тук заради самия конкурс.
- Как развитието на технологиите влияе на участниците в конкурса?
- Според мен, не се отразява много положително. Изведнъж връчиха на децата тези телефони и те започнаха сами да си търсят репертоар. Това е грешка, когато се прави без надзора на преподавател, става по-различно.
- И в желанието си да се развият по-бързо и по-добре, може да постигнат обратния ефект?
- Някой път се получава и това.
- От друга страна обаче социалните мрежи, където изпълнителите са много активни, помагат за бърза популярност.
- Да, това е така. В социалните мрежи техните изпълнения стават достъпни много бързо и вече ги търсят от много места, но и там има особености, за да те забележат и оценят. Едно е да се снимаш вкъщи пред огледалото, съвсем друго - на голяма сцена, на официална изява.
Така че конкурсът „Северно сияние“ е много хубава витрина за тях
- Какво мислите за тв форматите за търсене на таланти, където пеенето е доминиращата част от шоуто?
- Тези риалити предавания вземат материала от нас, защото няма откъде другаде да отидат изпълнители там. Използват талантите, накрая един от тях взема някаква награда и дотам - загубва се. Рядко се случва талантите да бъдат забелязани и да им се помогне в развитието, да започнат истинска кариера. Има и такива примери, но се броят на пръсти. Затова тв програмите добре се възползват от изпълнителите, но те самите нямат особена полза от това.
- Един въпрос, който обикновено не се коментира - може би защото се смята, че изкуството няма цена. Какво означава финансово за едно семейство да отглежда малък певец и да се посвети на това?
- Всеки случай е различен. Често семействата разбират какъв талант имат вкъщи, когато детето започне да се изявява на по-високо ниво, да печели награди и да получава покани за участия. В практиката си имам доста такива случаи. Тогава изведнъж в семейството проблясва желание да се ангажира малко по-сериозно с тези неща. За да се яви едно дете на нашите конкурси, за да го изпратим на други конкурси, за да го изпратим на концертния подиум - всичко това струва доста средства на семействата. Плащат си сами пътните, плащат си сами пребиваването и таксите по конкурси, много често и облеклата, които родителите им шият. А ако хората нямат такива възможности? Затова за подкрепата на изявените таланти трябва да се мисли на институционално ниво.