Отборът на „Дунав“ върви устремно в първенството на Втора лига, всички футболисти имат заслуга за лидерската позиция, но един човек се откроява. Той се казва Камен Хаджиев и е централен защитник. Освен това съвсем заслужено носи и капитанската лента. Тя му прилича - не защото лежи върху ръката на опитен 34-годишен играч, а защото принадлежи на истински лидер. Камен е футболист-отбор - премерен в действията си като компютър в отбрана, с великолепно чувство за пласиране, винаги готов да поправи грешките на хората до себе си или да даде дълъг пак по конец. Освен това бележи и голове - само през сезона дотук са 3, доста приличен принос за защитник. Ето го днес в главната роля в интервю за читателите на „Утро“.

- Камене, звучи банално, но как започна всичко?
- Роден съм в Гоце Делчев, но всъщност съм израснал със семейството си в село Жижево, община Сатовча. Баща ми беше футболист и още играе за местния отбор.
- Момент! На колко години е баща ти?
- На 59!
- И още играе футбол?
- Да, той е действащ централен защитник в селския отбор. Два-три пъти през седмицата дори се пуска и на футбол на малки врати. И до днес му викат Гунди.
- Защо Гунди?
- По сравнения на младини с Георги Аспарухов, когато е бил и централен нападател. Бях още съвсем малък, а той ме водеше по мачове. Нямаше как да не взема нещо от неговата страст по футбола и започнах да тренирам. Първо бях при юношите на Кочан. Нататък преминах в „Родопа“ /Смолян/. Треньор ми беше Звезделин Чаушев. От този човек научих много. Винаги ще съм му благодарен.
„Родопа“ беше и първият ми професионален отбор. Дебютирах в „А“ група на 15 години и няколко месеца
- Бил си почти дете. Трябва да проверим. Може би това е рекорд за млад футболист с дебют в елита. 
- Така се случи. После заминах за Германия - в Бохум. Играх за квартален отбор с футболисти до 19 години. Една година бях при юношите старша възраст на „Шалке 04“. Върнах се в „Пирин“ /Гоце Делчев/. В клуба обаче имаше неразбории от финансов характер. Наложи се да поддържам форма в „Чепинец“ /Велинград/, отбор от Трета лига. Там бях половин година. Поканиха ме на проби в „Миньор“ /Перник/ и ме харесаха. Записах десетина мача, но и там възникнаха проблеми с финансите. По тази причина отборът се разпадна впоследствие. 
- Все някакви подводни камъни...
- Точно така стана и при следващата ми стъпка. Когато Христо Стоичков заяви, че ще поеме ЦСКА /Сф/, лично ме покани в отбора. Включих се в тренировките, но Стоичков се оттегли по едно време и беше заменен със Стойчо Младенов. Младенов ме освободи, без да изтъква някакви причини. Последва обаждане от „Любимец“, треньор където беше бате Веси /Веселин Великов/. Аз обаче му отказах, защото счетох, че моментът не е подходящ да играя за този отбор. Съдбата ме отведе в гръцката трета лига, а после ме поискаха в „Локомотив“ /София/. В този отбор работих със Стефан Генов-Бате Чечо и Димитър Васев. С „Локомотив“ завършихме на трето място в елита. Беше хубав период.
И пак тръгнах за Германия, а нататък и за  Нидерландия
където играх за „Фортуна“ /Ситард/, много добър отбор от втора дивизия. И така се стигна до ангажимента ми в „Берое“?
- В Стара Загора стигна да националния отбор. 
- Да, имам два периода в този отбор. При втория си престой имах късмета да работя с Петър Хубчев, чудесен треньор и много добър човек. Той ме ценеше, а отношенията ни бяха отлични, на професионална основа. Г-н Хубчев ме покани и в националния отбор. Мога да кажа само хубави думи по негов адрес и от сърце му пожелавам да се справи със здравословните проблеми. Доколкото разбирам, вече е по-добре. Благодаря му, че беше коректен с мене.
- Следват две години и половина в унгарския „Академия Пушкаш“.
- Толкова. Унгарският футбол се развива бързо, беше полезен период. След Унгария се върнах в „Берое“, но клубът вече беше доста разклатен финансово, защото държавата покрай ТЕЦ-а излезе от финансирането му. Искаха да намалим заплатите си. Повечето момчета не се съгласиха. Отидох в Узбекистан. Оттам се върнах в „Локомотив“ /Сф/. Старши треньор беше Станислав Генчев. Тогава се случи най-неприятното в цялата ми кариера - почти ме нарочиха, че съм сред участниците в съмнителен мач срещу „Лудогорец“. Аз нямах никаква представа за такъв сценарий. Други хора може и да се били въвлечени в подобна глупост, но не и аз. 
Бях много обиден. Тази история хвърли сянка и във времето, когато подписах с „Хебър“
Старши треньор беше Владо Манчев, но го смениха с Любослав Пенев. Пенев беше подочул нещо за случилото се в „Локо“ /Сф/. Не ми каза директно, но усещах, че нещо не е наред. Аз обаче съм така устроен, че съм благодарен на всеки треньор, с когото съм работил. Така съм възпитан от баща си - да съм почтен, открит и честен човек. 
- Къде те прати после футболът след тези митарства?
- Пак в Германия и в „Черноморец“ със старши треньор Ангел Стойков. Бургаският отбор не беше лош, но отпадна от Втора лига. Още бях в Бургас, когато получих обаждане от Мартин Ковачев /тогава старши треньор, а сега помощник треньор в „Дунав“ - б.а./. Предложи ми да се преместя в Русе, но нямаше как да стане веднага. Получи се след края на първенството, когато Ковачев и Диян Димов /председател на УС на русенския клуб - б.а./ ми звъннаха отново. Бяха доста настоятелни. И така - вече втора година съм футболист на „Дунав“.
- Как се чувстваш в Русе?
- Всички ме приеха много добре.
Усещам, че хората ме уважават и се опитвам да оправдая доверието им. Пак ще кажа, че така съм възпитан от баща си - да давам всичко от себе си
От него съм научил, че най-важното е да си отборен играч. В „Дунав“ срещнах добри момчета. През първия ми сезон тук имахме колебания и направихме много ремита, но тогава старши треньорът Георги Чиликов нямаше широк избор от играчи и трудно можеше да направи балансиран отбор. През това лято бяха привлечени добри футболисти. В първите два-три кръга тази есен отново имахме леки колебания, но г-н Чиликов бе наясно, че новите хора имат нужда време за адаптация. Мисля, че после нещата започнаха да се получават и старши треньорът изгражда наистина балансиран отбор. Все пак нека да погледнем и резултатите - дотук сме само с победи и едно равенство. Не е малко в тази, твърдя съвсем сериозно, доста добра и много конкурентна през този сезон Втора лига. В играта са сериозни клубове с големи традиции. При това в елита ще влезе директно само един отбор, а вторият ще играе бараж. Ще е голяма битка. 
- Ти си централен защитник, а бележиш доста голове. 
- Обичам да се включвам в атака, а при статичните положения даже е задължително.
Когато следиш играта и си на точното място като пласиране, нещата се получават
Разбира се, тези включвания не бива да са хазартни, а добре премерени. 
- Какво ще кажеш за другите момчета, които играят в защита?
- Разбирателството ни като хора и съотборници е налице. За мене няма значение с кои футболисти ще си партнирам - дали с Митко /Тодоров/, Акила /Монтейро/, Марио /Дилчовски/ или Стоян /Предев/. Важното е да сме стена пред вратата на Георги Китанов. Засега отборът се представя добре в дефанзивен план и доказателството е, че допуснахме само 3 гола. 
- Какви са шансовете на „Дунав“ да измине пътя до Първа лига?
- Банално е да се каже, но всичко зависи от нас. Ако се придържаме към този график след тези 10 мача, ще успеем. 
Специално обаче искам да поздравя нашите фенове. Виждам един нов живот на трибуните, което може само да ме радва
Тези хора ни помагат много. Рано или късно може да загубим някой мач, но ми се иска да останат да отбора и да не повтарят фенове на други тимове, които са първи при победите, а после ги няма никакви при загубите. Още веднъж - сърдечно благодаря на феновете!
- Кажи ни няколко думи за семейството.
- С жена ми Севда имаме две деца - момче на 4,5 години и дъщеричка на 2,5. Засега живеят в Пловдив и то не защото не искат да се преместят в Русе, а защото е сложно с отписване и записване от ясли, детски градини и т.н. 
- Успех, капитане! И дано в края на първенството „Дунав“ е да част от елита!
- Дано! Благодаря!