Дом Канети ще посрещне днес от 18 часа почитателите на европейската литература и на съвременната хуманитаристика. Проф. д.ф.н. Маргрета Григорова и д-р Венеса Начева ще представят книгата „Лудият диктатор“ - издание, което събира две ярки и тревожно актуални произведения от полската литература на ХХ век: антиутопията „Двата края на света“ на Антони Слонимски и пиесата „Жена Чудо“ на Мария Павликовска-Ясножевска.
Двете произведения, писани в края на 30-те години, излъчват онзи особено напрегнат интелектуален климат на предвоенна Европа - време, когато диктатурите вече не са абстракция, а осезаема реалност, и когато големите писатели усещат, че цивилизацията стои на ръба на катастрофата.
Антони Слонимски (1895-1976) е сред най-влиятелните представители на полската литературна сцена между двете войни - поет, публицист, блестящ сатирик и моралист, член на легендарната група „Скамандър“. Неговата повест „Двата края на света“ (1937) е сред малкото истински антиутопии в полската литература, при това написана преди Втората световна война. В нея авторът създава образа на Ханс Ретлих - име, в което при прочит отзад напред и малко разместване на буквите е кодирано „Хитлер“. Този „Нов Ной“ решава да унищожи света със смъртоносно синьо лъчение и да го пресъздаде по свой образ. Ретлих мечтае за ново човечество, пречистено от „дефекти“ и „слабости“ - кошмарен отзвук на расовите теории, които вече набират сила в Германия.
Сред няколкото оцелели след апокалипсиса Слонимски събира хора от различни краища на Европа - от Варшава, Единбург, италианско градче - и чрез тяхната съдба рисува гротескно-поетичен образ на човешкия дух, който оцелява дори сред руините.
Книгата, преоткрита едва след 1989 г., звучи и днес като предупреждение срещу всяка форма на идеологическа хипноза и култ към силната ръка. Историците Норман Дейвис и Адам Замойски я определят като прогностична и изпреварила времето си творба - един вид литературно предчувствие за ужасите, които предстоят.
Вторият текст в изданието - пиесата „Жена Чудо“ (1938) на Мария Павликовска-Ясножевска, представя съвсем различна, но не по-малко остра визия. Поетеса от знаменития род Косак, Мария е фигура, която съчетава артистичен блясък и женска независимост, рядко срещана в онова време.
В измислената държава Правия всичко се управлява от „перфектната“ жена-диктатор Валида Врана, която контролира живота до последния детайл - включително раждаемостта, правата на жените и дори мислите на гражданите. Светът на пиесата е сатиричен, пълен с абсурди, но едновременно с това болезнено разпознаваем.
При премиерата й в Краков пиесата предизвиква сензация, а варшавското й представление на 2 септември 1939 г. - буквално ден след германското нападение над Полша - се превръща в политически скандал. Германското посолство реагира остро, защото публиката вижда в „Жена Чудо“ директна алегория на Хитлеровия режим. Малко след това авторката напуска страната.
Днес пиесата се радва на нов живот в Полша - поставя се на големи сцени, а критиката я определя като „женската антиутопия преди Оруел“.
Проф. Маргрета Григорова е едно от най-значимите имена в съвременното полско-българско културно посредничество. Преподавател по славянски литератури във Великотърновския университет, автор на изследвания за писатели като Витолд Гомбрович, Чеслав Милош, Станислав Лем и други, тя е превела и популяризирала десетки полски автори у нас.
Носител е на „Златен кръст за заслуги към полската култура“, присъден от правителството на Полша, както и на наградата „Полоникум“ на Варшавския университет - престижно отличие, което се връчва на учени, допринесли за разпространението на полската култура в чужбина.
Д-р Венеса Начева е преподавател в Софийския университет и изследовател в областта на славянските литератури, позната с публикации за литературните връзки между България и Полша и с интересите си към темите за идентичността и паметта в литературата.
Двете изследователки вече имат съвместни издания, посветени на превода и културния диалог между Централна и Югоизточна Европа. „Лудият диктатор“ е поредният им принос в популяризирането на полската литература у нас - но този път с особена актуалност, защото книгата не просто събира два редки текста, а изважда на преден план големите въпроси за властта, страха и свободата.
Днес, в свят, в който се говори за „постистини“, за кризи на демокрацията и за нови форми на авторитаризъм, думите на Слонимски и Павликовска звучат с неочаквана сила. Те предупреждават, че диктатурите не идват изведнъж - те започват с идеи, които изглеждат разумни, с обещания за ред и сигурност.
„Лудият диктатор“ ни кара да се вгледаме не само в миналото, но и в себе си - в онова човешко желание за контрол, в страха, който ражда послушание, и в хумора, който може да бъде последното убежище на свободния дух.
Срещата в Дом Канети обещава да бъде не просто литературно представяне, разговор за литературата като морална съвест на обществата.