Вълнуваща човешка история, която с музиката си  докосва хората право в сърцето, разказва Джакомо Пучини в операта си "Джани Скики". Контрасти и обрати, които ще приковат интереса на публиката в неделната вечер на 5 октомври от 19 часа в залата на Русенския оперен театър. Представлението ще бъде и своеобразен зов за помощ за възстановяването на тежко пострадалата при опустошителния пожар през юли 2020 година.
След пет години отново в афиша на Държавна опера – Русе, е една рядко изпълнявана оперна  творба, поставена от румънската режисьорка Михаела Панайнте с много страст и дълбоки послания за ценностите в живота.
Диригент на спектакъла е Димитър Косев, а режисьор Михаела Панайнте от Румъния. Сценографията и костюмите са на Михай Панаитеску, а художник е Радослав Радославов. Художествено осветление - Боян Георгиев.
В ролята на Джани Скики публиката ще се наслади на госта Добромир Момеков, в Лаурета ще се превъплъти Даниела Караиванова, а в ролята на Дзита ще се представи Андреана Николова. Като Ринучо ще дебютира румънският тенор Богдан Лупеа, а като Герардо публиката ще види и чуе Иван Пенчев.
Дни преди спектакъла Диана Димитрова, пиар на Русенската опера, предостави интервю с Михаела Панайнте.

- Радвам се да ви видя отново в Русенската опера. Когато поставихте "Джани Скики" през 2020 г. в условията на пандемия, премиерата на операта беше символ на надеждата и оцеляването чрез изкуството. А  какво ще бъде посланието на това представление?
- Наистина съм поласкана да се върна в Русенската опера, тук се чувствам като у дома си. Смятам всички колеги от русенския оперен театър за част от моето семейство. Благодаря на директора г-н Пламен Бейков за поканата да пресъздам тази толкова скъпа за мен опера. Вярвам, че посланието остава същото: в един корумпиран, гротестен свят, в един съвременен дантеевски ад, в който живеем, може би само любовта, приятелството и добротата все още могат да ни дадат смисъл.
- Премиерата на "Джани Скики" се състоя на сцената на Доходно здание. Този път обаче тя ще бъде изпълнена на нефунциониращата пълноценно сцена на операта. Защо направихте този избор?
- Русенската опера е наистина специално пространство, изпълнено с история и културно значение. Само тук успях да изведа Джани Скики на сцената в цялата му изразителна сила и емоционално напрежение. За съжаление, 

тази сграда - историческо наследство, е в сериозно състояние на разруха, руина, която по обезпокоителен и ироничен начин отразява моралния и човешки упадък

на семейството от операта на Пучини, което в много по-широк смисъл представлява света, в който живеем.
- Как се справяте с трудностите, които възникват поради неблагоприятните условия на неремонтираната сцена?
- С много въображение, креативност и особено с изключителен екип от хора (технически персонал, осветление, техници, които са невероятни, солисти, целия екип на Русенската опера). Само хората могат да променят света! В нашия случай този великолепен  Оперен театър съществува само, защото шепа отдадени на изкуството професионалисти, инвестират живота си в него.
- Вие сте доста ангажирани със ситуацията, в която се намира Русенската опера. Как виждате нейното бъдещето?
- Вярвам, че е от съществено значение да се спаси Русенската опера. Градът се нуждае от това културно пространство и наследството не трябва да се пренебрегва. Време е местните власти и Министерството на културата да предприемат действия, за да започнат сериозен процес на реставрация. Забелязвам, че ръководството на операта желае да създаде по-професионална и високопроизводителна среда, но със сигурност се нуждае от финансова подкрепа. Реновирането на операта не може да се осъществи без бюджет, артистичното изпълнение е възможно с бюджети.

Надявам се, че ръководството на операта ще намери подкрепа както от властите

така и от министерството, те не трябва да бъдат оставени сами, като лодка насред морето...
- Джани Скики е единствената комична опера на Пучини. Нека се смеем на демоните в нас. Това ли е пътят към пречистващата прошка?
- Сега се сещам за текста, написан на входа на "Ад" на Данте, в "Божествена комедия", който е един от най-известните и смущаващи надписи в универсалната литература. Това са стиховете за "Портата на Ада", в Песен III, които също ще бъдат включени в моята продукция:
"През мен в града печални се отива,
де в мъки вечни стене и скърби
на грешните тълпата нечестива.
Бог мъдри, мощни мене сътвори
ведно със вековечните предмети,
Бог праведни лиши ме от зари.
Ще трая, дорде траят вековете.
О вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете".
Персонажът Джани Скики не е измислица на Пучини, а реална фигура, която Данте споменава в "Ад", в Песен XXX на "Божествена комедия". Там Скики е осъден на вечни мъки за това, че се е представил за наскоро починалия благородник Буозо Донати и е продиктувал фалшиво завещание, за да заграби част от наследството.

Данте го вижда като измамник, но Пучини го превръща в симпатичен антигерой

В комичната опера "Джани Скики" същата история е третирана с хумор и ирония: хитър мъж мами алчно семейство, за да може да осигури на дъщеря си зестрата, която тя заслужава за брак. Така това, което е било грях в "Божествена комедия", се превръща в пикантен фарс - игрива критика на лицемерието и човешката алчност. Вместо проклятие, Скики е посрещнат с аплодисменти.
- Какво мислите, че може да се случи с общество, което си затваря очите за собствените си рани?
- И Данте, и Пучини по много различни начини ни предупреждават, че общество, което отказва да види греховете, раните и лицемерието си, рискува да се самоунищожи, било то в огъня на божествената справедливост, както вижда Данте, било то в нелепостта на собствената си поквара, както ни показва Пучини.
В "Божествена комедия" Данте изгражда ясен морален свят, в който всеки неизказан или неразрешен грях води до вечно проклятие.

Адът е пълен с души, които са отказали да забележат грешките си

които са лъгали, крали, предавали и които сега плащат. Няма място за извинения. Пренебрегването на злото не го кара да изчезне, а го фиксира завинаги.
Междувременно Джани Скики внася друг вид критика. Зад хумора и фарса се крие свят, който жадува за наследство, който лъже и мами. Общество, в което никой не е невинен, а всички се преструват на такива. Скики просто им държи огледалото.
- Казват, че за да се прероди нещо, първо трябва да бъде напълно разрушено. Вие какво мислите?
- В "Божествена комедия" Данте преминава през Ада не за да бъде изгубен, а за да бъде пречистен. Само като се изправи срещу най-тъмните грехове на човечеството и на себе си, той може в крайна сметка да постигне спасение. Според него разрушението не е край, а болезнен и необходим етап на трансформация.
В "Джани Скики" Пучини ни показва

корумпирано, лицемерно общество, готово да фалшифицира морала за пари

Всичко се разпада в лъжи и манипулации, но сред хаоса се ражда нещо искрено: любовта между Ринучо и Лаурета. Истинското прераждане не идва от "правилността", а от проста, човешка истина, която оцелява в свят, пълен с фарс.
- Алчността и парите могат да затрият една любов. А всъщност никой от нас не взема нищо със себе си, когато напуска този свят. Тогава каква е причината да сме толкова вкопчени в материалните неща за сметка на истинските ценности в живота?
- Алчността и парите могат да унищожат любовта. В операта на Пучини виждаме как цяло семейство потъпква сърцето и достойнството си за наследство. Лъжите, лицемерието, измамата са предпочитани пред истината. И все пак, единствената автентична връзка в цялата история - любовта между Ринучо и Лаурета - е застрашена именно от това преследване на богатството. Където щедростта трябва да царува, виждаме пресметливост. Където любовта трябва да е свободна, се появява условие: "само ако тя получи зестрата".
В "Божествена комедия" Данте поставя алчността в сърцето на Ада, сред тежките грехове, които не само унижават човек, но и го отчуждават от това, което е наистина ценно.

Обсебените от богатството вече не са способни да обичат, да прощават или да живеят пълноценно

И все пак, всички знаем, че не взимаме нищо със себе си. Защо се вкопчваме толкова силно в материалните неща? Може би защото се страхуваме. Защото истинските ценности: любов, доверие, истина, изискват смелост, уязвимост, отговорност. Междувременно парите и притежанията дават илюзия за контрол. Но това е само илюзия. А творците, от Данте до Пучини, ни казват ясно, че всичко, изградено върху алчността, е обречено на провал. Само това, което е изградено върху истина и любов, устоява.