В Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ се готвят промени* и ключовите въпроси в тях са: какви са сериозните проблеми в средното образование; предложените в проекта промени ще допринесат ли за решаването им и какви промени са необходими в образованието?
Какви са сериозните проблеми в средното образование?
Източник 1 - доклад на Сметната палата**
През разгледания период не са създадени всички необходими предпоставки за ефективно управление на процеса по осигуряване на качеството на училищното образование.
Националният инспекторат по образование не изпълнява нормативните изисквания за инспектиране на всяко училище поне веднъж на 5 години. 
Поради недостатъчен финансов ресурс и административен капацитет в центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование не изпълнява изисквания по закон анализ на качеството на образованието. В резултат на това не са изготвяни доклади, идентифициращи ключовите проблеми и предлагащи мерки за тяхното преодоляване и не са подготвяни тематични изследвания за качеството на училищното образование.
Поради слабости и пропуски в механизма за наблюдение и анализ на ефекта, не са създадени необходимите предпоставки за мултиплициране на резултатите и внедряване на добри практики от иновативните училища в цялата образователна система.
Предвид очертаната тенденция за влошаване на резултатите на учениците по математика за периода 2015-2019 г., е налице сериозен риск за изпълнението на заложените цели за намаляване на дела на учениците от 4-ти клас с оценка на способностите по математика под средното равнище до 15 на сто.
Нивата на дигитални умения в България като цяло са значително по-ниски от средните за ЕС, което е индикатор за неефективността на образователната система да осигури необходимите цифрови умения.
Ниските нива на заетост са и отражение на качеството на знанията, компетентностите и уменията, които младежите получават в училищното образование. Резултатите от последното проучване на потребностите на работодателите от работна сила на Агенцията по заетостта през 2022 г. показват, че делът на работодателите, които срещат трудности при намирането на необходимите им специалисти и работници е нараснал от 72.2% до 74,6% само за една година. 
Това говори за необходимостта от ключови компетентности като инициативност и предприемачество, дигитални способности и умения за учене, но и за необходимост от промени в училищното образование в България, за да може да се повиши неговото качество. 
За да могат да се осъществят всички тези промени е нужно да се обърне специално внимание на възможностите за допълнителната им квалификация и мотивация на педагогическите специалисти и особено по отношение на потребностите им от допълнително обучение по компютърната грамотност, психология и иновативните методи на преподаване.
Източник 2. Програмата за международно оценяване на учениците (PISA)***
утвърдена като едно от най-авторитетните международни сравнителни оценявания.
Таблица 1 показва средния резултат по четене, математика и науки в България, който намалява от 2012 г. насам.
Основното и средното образование в държавните и общинските училища в България е безплатно. 
Всъщност, държавата първо взема част от парите на хората, под формата на данъци, а после финансира образованието. В Таблица 2 е показано как за същия период разходът за ученик се е увеличил. Как държавата ще обясни на данъкоплатците, че след като разходът за ученик е увеличен почти три пъти, резултатите от образованието постоянно се влошават? Очевидно МОН има доста сериозен проблем.
Ще допринесат ли предложените в проекта промени на ЗПУО за решаване на сериозните проблеми в средното образование?
Краткият отговор на въпроса е - не!
Сериозните проблеми в образованието изискват дълбоки промени. Множеството текстове, които ще бъдат променени, или с които ще бъде допълнен ЗПУО имат за цел да покажат, че МОН полага усилия, а в действителност имитира дейност.
 Трябва да си твърде набожен или наивен, за да вярваш, че въвеждането на вероучение в учебната програма ще подобри резултатите от PISA или ще реши проблемите, посочени от Сметната палата.
През 2014 г. е разработена и приета Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г., без да се въведе система за нейното оценяване. 
Веднага след изтичане срока на стратегията (на 03.02.2020) МОН разработва нов проект Подкрепа за дуалната система на обучение на обща стойност 24 425 618 лева, като продължителността на проекта е 3 години.  
На 16.02.2023 г. на сайта на МОН се обявява нов пилотен проект, който ще изясни какви кадри е необходимо да се подготвят за бизнеса. В публикацията се посочва, че „Към момента няма достатъчно данни за това какви кадри са нужни и какви ще са бъдещите тенденции в различните сектори. Събраната информация от пазара на труда ще се използва за адаптиране на учебните програми в професионалното образование“.
В своя Годишен доклад за образованието и обучението за 2024 г.**** ЕС заключава, че „въпреки текущата реформа на професионалното образование и обучение (ПОО), има възможност за подобряване на неговата привлекателност и адекватност за пазара на труда“.
След толкова години, с толкова много усилия и похарчени средства, МОН признава, че не разполага с достатъчно информация и едва сега ще започне да адаптира учебната програма!
Формата, в която е публикуван проектът
Проектът е готов за парламентарно гласуване, но е труден за четене от обикновения гражданин. Промените са обозначени само с номера на раздела в оригиналния Закон за образованието. Така че, за да разберете значението на която и да е промяна, трябва да отворите Закона за образованието, да намерите съответния член и раздел и да вмъкнете новия текст на правилното място. Това се случва 152 пъти (!), колкото раздела има в проекта. Не е за вярване, че намерението на МОН винаги е възможно най-малко хора да прочетат предложените изменения в закона.
Промени, които няма да доведат до промяна
1. В параграф 47., в който се коментира оценяването в училище, са направени следните промени:
 „Оценяването в системата на предучилищното и училищното образование се извършва при спазване на следните принципи:
обективност и справедливост;
съгласуваност и координация;
прозрачност и проследимост;
насоченост към мотивация и стимулиране“.
Въобще не се говори за „надеждност“ и „валидност“ на оценяването, а липсата им в момента създава сериозни проблеми с инфлацията на оценките в българската образователна система.
В отворено писмо***** учени от БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, УАСГ, Университета на Манчестър и Гражданска група „Математика за всички деца“ алармират, че:
1. С поправките в ЗПУО ще се продължи практиката за производство на образователен продукт, без базови умения по ключови дисциплини (математика, физика, химия), при това с темпове, равносилни на национална катастрофа.
2. Всяка година между 25 и 30 хиляди (50-60% от випуска) млади хора в България излизат без математическа подготовка от образователната система и се вливат в пазара на труда.
3. Висшите училища нямат надежден механизъм, с който да компенсират годините пропуски от средния курс, и в резултат създават продукт с много спорно качество.
4. Мотивацията на преподавателите е компрометирана, стойността на дипломите също.
Какви промени са необходими в образованието?
„Постигането на целите за качествено училищно образование, не зависи само от публичните власти, но и от нагласите и осъзнатостта на всички заинтересовани страни, вкл. родителите и самите ученици, че образованието е висша ценност и ключов инструмент за постигане на личния и обществен просперитет.“******
Въпросът е на какъв принцип да бъде организирано средното образование: на принципа на субсидиарност или на йерархичен, командно-административен принцип?
Приложена към системата на средното образование, субсидиарността означава, че решенията, свързани с образованието на учениците, трябва да се вземат възможно най-близо до нивото, където ще бъдат прилагани - общината или училището. Държавата, чрез Министерство на образованието, определя бюджета, одобрява учебните програми, организира издаването на учебници и учебни помагала, разработва стандарти и измерва резултатите. Всички останали решения трябва да се вземат на местно ниво.
Формално погледнато, принципите на организация на образованието, заложени в Закона за образованието, включват:
* автономия в образователните политики;
* самоуправление;
* децентрализация;
* участие на:
- общините;
- неправителствени организации;
- работодатели;
- родители;
- други заинтересовани страни; и
* диалог между тях по образователни въпроси.
Едноличната власт на министъра ярко проличава при съставянето и утвърждаването на държавния план-прием (ДПП) и по-точно - броят на паралелките в училище; броят на местата в паралелките и профилите и специалностите по паралелки.
Не се споменават допълнителни правила за подготовката на ДПП или задачи за министерството.
Въпреки това, през последните години министърът издава писмени указания, несвързани с публикувани принципи и права. За всеки регион министърът определя три цели:
* максимален брой паралелки в осми клас;
* процент места за професионално обучение; 
* процент места за STEM.
На практика общините са изключени от тази дейност, а училищната автономия напълно се игнорира.
Общините са ограничени главно до организиране на строителството и ремонта на училищата. Подобряването на качеството на образованието на общинско ниво обаче изисква създаването и развитието на добре функционираща общинска образователна общност, където условията да са подходящи за:
* споделяне на опит;
* подкрепа;
* организиране на инициативи.
Ето част от промените, които трябва да се осъществят:
1. Прилагане на принципа на субсидиарност - ограничаване ролята на МОН, закриване на РУО, разширяване на ролята на местната общност.
2. Премахване на държавния план-прием. Училищата трябва да бъдат поставени в условия на реална конкуренция. Ограничаване на приема следва да има само за училища, които учат на две смени.
3. Премахване на статута „иновативно училище“. Всяко училище трябва да има свобода за избор на организация на учебния процес и да носи отговорност за резултатите на базата на ключови показатели за ефективност. Приоритетна  дейност е споделянето на добър опит, който е доказал, че повишава резултатите от обучението.
4. Трябва да се осигури качествено инспектиране на всички училища в най - кратки срокове.
5. Сериозна промяна на квалификационната дейност. Образованието е такова, каквато е квалификацията на учителите. Основният принцип трябва да бъде, че всеки ВУЗ, който подготвя учители, трябва да отговаря за квалификацията им, докато са в системата. Това не означава, че не трябва и други организации да се занимават с квалификация на учители.
6. Реформа на мрежата от училища: обучението се организира в общински основни училища и гимназии. Обединени и средни училища трябва да се разкриват само при крайна необходимост (например, ако е единственото училище в населеното място). 
7. Съществуващото профилиране трябва да отпадне. След десети клас всеки ученик трябва да може да си избира профилиращи предмети, които да изучава. 
8. Всеки, който иска да продължи образованието си във ВУЗ, трябва да положи освен зрелостен изпит по български език и литература и още два изпита по избрани от него предмети. Кандидатстването във ВУЗ по специалности като финанси, архитектура, инженерни, право, медицина, природни науки и други подобни, трябва да е възможно само ако си положил изпит по математика. 
* https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=9133
** „Осигуряване на качеството на училищното образование“, доклад след Решение 169 от 12.06.2024 г. на Сметната палата на Р България
*** https://www.oecd.org/en/publications/pisa-2022-results-volume-i-and-ii-country-notes_ed6fbcc5-en/bulgaria_29d65f4b-en.html
**** https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor/en/country-reports/bulgaria.html
***** https://www.mediapool.bg/ucheni-bulgaria-e-napat-da-obreche-98-ot-uchenitsite-na-posredstvenost-news372801.html
****** „Осигуряване на качеството на училищното образование“, доклад след Решение 169 от 12.06.2024 г. на Сметната палата на Р България

Митко КУНЧЕВ