Русе, мой крайдунавски Холивуд! Вече трети ден градът е домакин и декор на бъдещия филм на режисьора Станимир Трифонов по книгата „Вечерна сватба“ на Иван Станков, в който е замесено още едно голямо име - на писателя, в случая сценарист, Емил Андреев. И за това няма по подходящо място. Разказите от други времена, каквото е подзаглавието на книгата, шепнат истории за красота, за любов, за чест, за вярност, за мечти и за човещина. А те се разиграват в Малката Виена през 30-те години на ХХ век - един от най-успешните периоди на преживялата две национални катастрофи и за пореден път възкръснала от пепелта и полетяла нагоре България.
Камера?
Работи.
Снимаме!
Десетина дни преди да прозвучат тези познати от всяка снимачна площадка реплики в Русе имаше нещо рядко и любопитно - кастинг за статисти в продукцията.
Над 140 души търпеливо изчакваха реда си пред Центъра за изкуство и култура „Блок 14“
- хора на различна възраст, разнолики и с широк спектър професии, но с една обща черта: русенци.
В продължение на 3 часа помощник-режисьорът Боримир Илков-Боно и екипът на „Блок 14“ подбираха бъдещите участници във филма. А те бяха повече от пъстри - и хора с опит пред камера, и самодейни актьори, и влюбени в книгата „Вечерна сватба“ или в киното въобще, и хора, желаещи да предизвикат себе.
„За пръв път идвам на подобен кастинг. Идеята ми е да усетя емоцията от това да се заснеме филм, особено в епоха, различна от нашата. Чела съм книгата на Иван Станков. Впечатли ме с начина, по който показва невъзможната любов и с това, че държи хората през цялото време в напрежение дали ще се случи тя между героите. Любим момент са ми балните вечери, които са описани. Минути преди да започне кастингът съм леко притеснена, защото не знам какво да очаквам“, споделя пред нас Елвира Димитрова.
А секунди след кастинга Елвира казва: 
„Емоцията е страхотна. Хората са много мили, предразполагат те. Карат те да се почувстваш специален“
Сред явилите се на прослушването беше и Венелина Симеонова. Тя споделя своите впечатления преди и след кастинга. „За първи път се явявам на кастинг. Интересно ми е, защото знам, че сюжетът се развива през 30-те години на миналия век. Представяла съм си как ще пресъздадат прическите, костюмите. Вълнувам се. Синът ми се занимава с подобни неща, участва в снимки и той е причината да се явя и да пробвам да бъда статист във филм. Кастингът мина много добре. Емоцията е позитивна. Попитаха ме и какво работя и се оказа, че мога да им съдействам. Тъй като имам фризьорски салон, а епохата на филма изисква определн тип прически“.
А в опашката пред „Блок 14“ се натъкваме и на хора на изкуството - художници, музиканти, поетеси, които искат да експериментират в ново амплоа на статист. 
„Не се явявам за пръв път на кастинг. Занимавам се с музика. Представям си атмосферата от книгата да бъде пресъздадена с подходящо облекло. Нямам очаквания към кастинга, но ми е интересно да видя какво представлява“, казва Марио Николов. 
„За пръв път се явявам на кастинг. Мотивира ме идеята, че мога да се изявя по някакъв начин. Занимавам се с изкуство - художник съм в Училището по изкуствата“, разказва Симона Недялкова. И добавя, че си представя атмосферата на филма като много уютна. 
„Дори сцените в глава ми оживяват в черно-бяло
За мен възможността за участие ще бъде приключение“, вълнува се Симона.
Лилия Георгиева е играла в русенския „ИмПро театър“, но за пръв път се явява на кастинг за филм. Дошла е, за да предизвика себе си и оценява участието си като успешно, но още по-важно за нея е, че Русе е точното място за снимането на филма.
А Теодора Даскалова решава да участва в пресявката, след като първо вижда обявата във фейсбук, а след това получава съвет да се яви и от учителката си по актьорско майсторство. Но има и трето - тя вече има опит с един американски филм, който се снима в Русе. Всъщност сцената и прожекторите са й познати, защото се занимава непрофесионално с актьорско майсторство вече 5 години.
Сред кандидатите да станат част от „Вечерна сватба“ има и хора с опит.
„Като дете се явих на кастинг за пръв път, за филма „Васко да Гама от село Рупча“
Не съм чела книгата на Иван Станков, но познавам добре работата на режисьора Станимир Трифонов. Любим негов филм ми е „Изпепеляване“. Българските филми са ми фаворит в киното. Аз съм човек на изкуството, пиша книги“, казва Стефка Стефанова-Маргало. 
Поетесата споделя още, че участва, за да внесе нова тръпка в живота си, а за кастинга дори умишлено се жертва и не боядисва косата си. Смята, че по времето между двете войни, когато се развива сюжетът, жените не са боядисвали често косите си. И твърди, че го прави, защото в киното има нужда от всякакви образи, особено от естествени. Запалена от киното и неговата магия, тя казва: „Дори накарах майка ми и баща ми да дойдат на кастинга. Те са възрастна двойка на по 80 години, но ми се искаше да им създам тръпка в живота, а и за един филм трябват хора на всякаква възраст“.
Атмосферата е позната и на Анабел Кръстева, която е участвала първо в кастинга за снимания също в Русе филм на Владислав Карамфилов-Влади Въргала „Операция „Шменти капели“, а след това е и сред статистите в лентата.
Домакините от „Блок 14“ бяха се погрижили да осигурят спокойна и приятелска атмосфера. Ученичката в училището по изкуства Ивет Пенчева, която съвсем скоро влезе в ролята на Йовка от „Гераците“ на русенския театър, споделя: „Каним явяващите се, настаняваме ги, разясняваме условията. Аз самата ще участвам във филма и много се вълнувам. Чела съм книгата и съм гледала спектакъла „Разкази от други времена“ с режисьор Евгения Явашва тук в „Блок 14“. Много ми харесва историята, любимият ми разказ е „Ина от „Здравец“.
„Любовта е без време. Много е интересно. Аз много харесах книгата „Вечерна сватба“. Иван Станков е толкова голям... Той кара хората да говорят за това, което е написал, и да го дискутират и днес, и утре, и в бъдеще“, казва актрисата, режисьор и съосновател на важното културно пространство „Блок 14“ Евгения Явашева.
„Самият факт, че някой се е явил на кастинг за статист, говори, че най-малкото обича филми. А това значи, че вече има отношение и в изкуството.
Да си статист в толкова голяма продукция, с такъв режисьор и такъв текст - това е огромен шанс да се докоснеш до голямото кино
Аз съм била статист като студент, това беше времето, в което попиваш и гледаш какво правят големите професионалисти. Беше много интересно и незабравимо. Помня първата масовка, в която участвах, помня деня, сутринта валеше, след това пекна слънце, помня и миризмата на вагоните, защото снимахме в едни вагони. Мисля си, че за русенци, които ще бъдат част от филма, това ще бъде един незабравим спомен. Те ще влязат в киното буквално и ще бъдат киноартисти. Градската среда ще е реален и естествен декор на разказите. Русе е естествен декор на разказите на Иван Станков. За пореден път Дунав присъства в неговите думи като локация. Какво по-хубаво от това, че ни се случва тази продукция тук“, казва актрисата. И отново се връща към киното: „То е магия. На фона на нашите сгради да се върнеш почти 100 години назада става толкова лесно. Обличаш човека в характерен костюм, пускаш го по улицата и сме се върнали в онези времена. Възрастта на актьорите по никакъв начин не се отразява на пресъздаването на епоха, защото хората сме едни и същи във всички епохи. Героите реагират по начин, по който реагираме и днес. Може би комуникацията днес ще е по-лесна, защото ще е по телефон, вместо да ходим да се търсим по адресите. Като цяло ние хората през вековете сме едни и същи, само изразните средства малко се променят. Напоследък много често имам допир до млади актьори. Сред тях има много качествени кадри. Страхотни са!“. 
Малко повече разкрива помощник-режисьорът на продукцията Боримир Илков-Боно.
„Търсим хора, с които да възпроизведем живота в Русе през 30-те години на миналия век. Тоест микс от хора, различни по възраст, по професия и по визия. Приоритет са естествените коси, защото има много модерни прически в момента. Статистите ще бъдат превърнати в образи, близки до епохата на 30-те години - като костюм, като прически. След това
с тях ще създаваме ежедневни ситуации: пазар, улица, площад, градинка
Градската среда е най-трудна за снимане. Скриването на модерните елементи, трябва да спираме и модерните хора, колите...“, обяснява Боно. А след това съвсем леко повдига завесата пред бъдещшия филм: „Когато има книга и един киносценарий е базиран върху произведение, той се видоизменя, за да отговори на нуждите на киноразказа. Доста от нещата в книгата са променени. В случая имаме 4 новели, преплетени в една история, доста по-различно от тези в книгата, които са си една по една разделени. Това води до взаимовръзки между различите герои от новелите, което създава нови впечатления и емоции“.
И така, камерата работи, заснетият материал се трупа и всеки ден е стъпка към това, което очакваме с нетърпение - премиерата на новия филм „Вечерна сватба“.