Проф. Бойко Георгиев, доктор на физическите науки, е световно признат български учен с принос в биомеханичното изследване на костни фрактури, лечението им и прилагането на съвременни импланти и материали в медицината. От 2003 г. работи в Изследователския институт на Фондация АО в Давос, Швейцария, където към момента е почетен съветник по научноизследователска и развойна дейност.
Проф. Георгиев е автор на над 300 научни статии, на една книга, съавтор в друга и редактор на престижни научни списания у нас и в чужбина. Президент е на Европейското ортопедично изследователско общество (European Orthopaedic Research Society) (EORS), почетен член на Българската ортопедична и травматологична асоциация (БОТА) и на Сръбската травматологична асоциация. Почетен член е на Института по металознание, съоръжения и технологии с център по хидро- и аеродинамика „Акад. А. Балевски“ към БАН. Член е на Академичния съвет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и почетен професор на Техническия университет във Варна. Ученият е сертифициран лектор на Фондация АО и в средата на септември 2025 г. по покана на ръководството на  Университетска болница за активно лечение „Медика“  проведе на място обучение по глобалната програма на Фондация AO In Hospital на оперативни медицински сестри от Русе, Търговище и Разград.

- Професор Георгиев, работите в Изследователския институт на Фондация АО в Давос, Швейцария. Моля, обяснете с какво се занимава той?  
- AO Research Institute Davos е научното ядро на AO Foundation. Той е водещ международен център за научни изследвания в областта на травматологията, ортопедията и регенеративната медицина. Разработва нови материали, технологии и биологични решения за по-ефикасно лечение на фрактури и заболявания на костите и ставите. AO Research Institute Davos се фокусира върху предклинични изследвания на биоматериали и импланти за приложението им в травматологията и ортопедията, проучва процесите на зарастване на костите, възпаленията и инфекциите, за да се подобрят методите на лечение. Във вниманието на учените са и дигиталните технологии, в т.ч. използване на компютърни модели, 3D принтиране и роботика, в търсене на по-прецизни хирургични решения. Институтът работи в тясно сътрудничество с университети, болници и индустрията по целия свят. Резултатите от изследванията му често водят до
нови хирургични техники, по-надеждни импланти и иновации, които се прилагат в травматологията
ортопедията и реконструктивната хирургия. Участва в обучения и семинари за хирурзи и учени, с цел бърз трансфер на научните открития към практиката.
- Лично Вие в коя област работите? 
- Аз съм професор по биомедицинско инженерство в Изследователския институт, където работя от 21 години. Основната ми експертиза е в областта на биомеханиката - предклинично изследваме стабилността на конструкции между кости и импланти, за да може да се провери дали тази стабилност е достатъчна за лечение в клинични условия. 
- Как е структурирана Фондация АО?
- Фондацията обединява два института. Изследователски институт - където работя аз. Образователен институт (Education Institute) - развива програми за следдипломно обучение на ортопеди и травматолози чрез международно признатите AO курсове. Настоящият курс за медицински сестри в болница „Медика“ е част от тази програма. 
- Като стана дума за сестринските курсове, споделете каква бе целта на обучението в „Медика“, в което участваха оперативни сестри от Русе, Разград и Търговище? 
- Да предоставим стандартизирани знания за
асистиране при ортопедични и травматологични операции - основни принципи, техники и инструменти
за фиксиране на фрактури. Курсът е полезен и за сестрите, които не работят в тази област, защото, ако един ден това познание им потрябва, те ще могат да реагират адекватно. Обучението е част от глобална програма на AO  In Hospital, има различни модули и се провежда по един и същ алгоритъм в различните страни. Така навсякъде по света медицинските сестри получават базови знания, които могат да бъдат ценни във всяка бъдеща практика. При това на място, в съответната клиника, ефективно и без допълнителни разходи. 
- С какви впечатления останахте от курсистите и от двамата млади ортопеди и травматолози д-р Момчил Фиданов и д-р Александър Игнатов, които изнесоха част от лекциите? 
- Наистина съм впечатлен - всички участници бяха много съсредоточени и заинтересовани по време на лекциите. Активно се включиха в дискусиите, в практическите демонстрации и упражнения. Мога да кажа, че сестрите показаха високо ниво на познания, но имаше и какво ново да научат. За д-р Фиданов и д-р Игнатов също мога да дам висока оценка. Те бяха добре  запознати със системата на АО - вече са били на някои от курсовете за ортопеди и травматолози на АО - и се справиха отлично с лекциите. 
От обратната връзка, която получихме от направените анкети, стана ясно, че курсистите също са доволни от организацията и съдържанието на обучението. Важно е, че почти всички отбелязват, че наученото в курса ще е полезно в работата им.  
- Какви са възможностите български ортопеди и травматолози да се включат в изследователските програми на АО?
- AO Research Institute има няколко международни програми - т.нар. Research fellowships - за участие в научни проекти с продължителност от 3 до 12 месеца. Кандидатстването е официално, с ежегоден подбор. През последните десет години
15 млади български ортопеди и травматолози са работили по такива програми при нас в Давос
Те показаха много високи професионални качества, почти всички впоследствие защитиха докторантури, съчетаващи клинична и изследователска работа. Някои вече ръководят клиники в България.
В момента при мен има един колега от Стара Загора, а от 1 октомври ще дойдат още двама - единият от УМБАЛСМ „Пирогов“, другият от Медицински университет - Варна. В рамките на 3 месеца те ще извършват изследователска дейност, свързана с техните специализации и докторантури в сферата на биомеханиката. 
- Ще продължите ли сътрудничеството си с „Медика“, като предложите нови обучения за оперативния персонал и участие на нейни ортопеди и травматолози в изследователските програми на АО? 
- Разбира се, подписахме Рамков договор с „Медика Русе“ за сътрудничество - следдипломно обучение на ортопеди и травматолози и изобщо на оперативен персонал, обмен на информация и на специалисти. Курсът по програмата на AO In Hospital за медицински сестри има 7 модула, първите два се състояха сега, третият и четвъртият се уточнихме да го проведем през март 2026 г. Убеден съм, че колаборацията ни с болница „Медика“ тепърва ще се задълбочава. 
- Целта на Вашите научни изследвания в областта на биомеханиката свързана ли е с търсене на нови методики за лечение на фрактури?  
- Изследваме методите за интраоперативно фиксиране на фрактури за получаване на адекватна стабилност, като работим със съществуващи импланти, множеството от които са иновативни. В някои от проектите имаме разработка на прототипи, които тестваме. 
- Върху какъв изследователски проект работите в момента? 
- В нашия институт понастоящем се изпълняват около 60 проекта. Част от тях са и проектите, по които в момента работим с моя екип. В сътрудничество с университет в Белгия изследваме
стабилността около коляното при увреждане на кръстни връзки и поставяне на импланти
Другият проект е насочен към така наречените ацетабуларни фрактури на тазобедрената става.
- Какво представляват ацебуларните фрактури?  
- Ацетабуларната фрактура е счупване на тазовата чашка (ацетабулума) - част от самия пелвис /тазовата кост/, където е гнездото на тазобедрената става. Този вид счупвания са сериозни, защото ацетабулумът е дълбоко разположени и има сложна анатомия и ако повърхността на „чашката“ не зарасне точно, може да се развие преждевременна артроза. Затова често се налага специализирана хирургична намеса, за да се запази доброто движение на тазобедрената става. 
- Технологиите в медицината се развиват много бързо. Преди години Ваш екип разработваше „умни“ импланти. Докъде стигнахте? 
- Днес наричаме „умните“ импланти фрактурни монитори - миниатюрни електронни устройства, които се поставят върху импланта и измерват механичното му натоварване в реално време, като по този начин дават възможност да се проследява процесът на заздравяване на костта. Това е възможно, защото когато костта заздравява, тя постепенно поема част от натоварването и имплантът се „разтоварва“. Така получената информация за процеса на зарастване е непрекъсната - за разлика от стандартното проследяване с рентген или компютърна томография, което се прави периодично. Рентген и компютърна томография може да се прави само при посещение на пациента, а във времето между двете визити нямаме никаква информация за процеса на костно лечение. В нашия случай фрактурният монитор непрекъснато снема сигнал с честота 10 херца, т.е. имаме пълна информация, а това е особено важно,
когато става въпрос за комплексни фрактури, които не сме сигурни кога и как ще зараснат
- Предполагам целта на фрактурния монитор е също и да предостави база данни, които вие да използвате за разработването на импланти, а лекарите - за да усъвършенстват хирургичните методи на лечение? 
- Да, това е точно така. При прилагане в клинични условия фрактурният монитор ще ни предоставя голяма база данни, които могат да се използват за изследователска цел. Имаме ситуация, при която колкото повече данни събираме, толкова по-оптимално ще можем да лекуваме фрактурите на костите. Разработваме тази концепция и вече сме в процес на така нареченото европейско маркиране, т.е. получаване на сертификат за допускане до пазара. В момента тече клинично изпитване - има определени изисквания за надеждност и сигурност, които задължително трябва да са гарантирани. Имаме вече двуцифрено число от клинични случаи, клиничното изследване трябва да завърши, така че сме почти на финала. Но нашите финали не са като при бягането, защото при медицинските продукти процесите са много дълги, но такъв е пътят. 
- Всъщност Вие сте физик. Как стигнахте до медицината? 
- Механиката е част от физиката, а биомеханиката е част от механиката, така че по този начин стигнах до медицината и по-точно до ортопедията и травматологията. Работата с ортопеди и травматолози ми доставя огромно удоволствие, защото тя винаги е много ефективна. Сътрудничеството с тях е изключително вдъхновяващо - дискутираме идеи и често бързо ги конвертираме в проекти.
Много от тези идеи са инициирани от самите ортопеди и травматолози, които идват при нас
Разбира се, всички проекти, по които работим, са предварително одобрени от различни комисии на Фондацията, в т.ч. и от  Техническата комисия. 
- Каква е ролята на Техническата комисия към Фондация АО?
- Това е ключова структура още от създаването на Фондацията през 1958 г. Комисията отговаря за разработването, оценката и одобрението на хирургически инструменти, импланти и техники в травматологията и ортопедията. Тя работи в тясно партньорство с индустрията и нашите изследователски екипи. Аз отговарям за връзката между нашия институт и тази комисия.
- Имате ли вече впечатления от „Медика“ и според вас какво е нивото на ортопедията и травматологията тук? 
- Моите наблюдения са съвсем пресни, защото аз бях тук за пръв път в края на юни. Тогава установихме контакт с д-р Панайотов и съм впечатлен от статута на болницата, от това, че с бързи темпове се изграждат нови отделения. Смятам, че много експедитивно се решават текущи проблеми, свързани с работата на болницата. Тя е важен фактор в целия регион, това са моите много добри впечатления. 
Медика има широк спектър от активности, включително Русенските интервенционални дни, на които присъствах. Разбрах, че през март ще се проведе 4-то издание на симпозиума „Пролетни хирургични дни“, на което с удоволствие бих присъствал.

Мартин ГЕОРГИЕВ