Две пълни шестици по български език и литература и английски език в дипломата за средно образование и второ място на областния кръг на Олимпиадата по български език и литература през 2023, 2024 и 2025 година донесоха на зрелостничката от Английската гимназия в Русе Деница Йорданова най-високата награда, връчвана от Министерството на образованието и науката на ученици - Национална диплома.
Благодарна съм на учителите, които ми помогнаха да кандидатствам за това отличие и съм горда със своите постижения, каза за „Утро“ след церемонията Деница, която след няколко дни започва висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където ще изучава специалността „Приложна лингвистика с английски език и втори чужд език, преводачески профил“. И по покана на ректора проф. Димитър Димитров ще открие заедно с него новата академична година в университета.

- Как се заслужава Национална диплома?
- Честно казано, положих доста труд и старание през целия период на обучение в средното си образование. Пет години усилено се трудих за това, което постигнах накрая. Всъщност дълго време моите усилия не даваха резултат. И в един момент - в 12 клас, всичко се струпа наведнъж: бях наградена от кмета на Русе Пенчо Милков като отличник на града, станах отличник на гимназията си, получих и Национална диплома. Случиха се и още много вълнуващи неща, за които съм много благодарна и да - смея да твърдя, че по някакъв начин съм ги заслужила с усилено учене. 
- Казваш, че нещата до един момент не са се получавали, това не обезсърчава ли?
- Винаги съм била нахъсена, когато имам около себе си силна конкуренция, а такава имах през тези пет години. Продължавах да се трудя през цялото време, защото знаех, че рано или късно трудът ми ще се възнагради. 
- Аз мисля, че всъщност мотивацията за учене не са признанието и наградите, а усвояване на много нови неща и създаване на една добра основа за бъдещето.
- Когато проявяваш интерес към дадена дисциплина, ти със сигурност сам ще се мотивираш да я изучиш по-добре, за да можеш сам за себе си да знаеш, че си добър в това, което обичаш.
- Това обаче важи за дисциплината, която ти харесва. А как се получават нещата с онези дисциплини, към които си безразлична или пък не ти харесват? 
- Винаги съм искала да съм сигурна в това, което ще пожелая да следвам. Затова се стараех да бъда отличник във всяка област - може наученото все някога да ми потрябва. Колебаех се до последно каква точно университетска специалност да запиша. Можеше да е „Медицина“ например и съответните оценки щяха да ми бъдат важни. А и смея да твърдя, че винаги съм проявявала любознателност - обичам да уча, особено когато нямам толкова много приятели и няма какво да правя навън или когато времето е лошо.
Оставам си вкъщи и предпочитам да уча, вместо да си губя времето на дивана
- С други думи при теб ученето е не толкова задължение или някаква тегоба. Как да го наречем? Едва ли е любимо занимание, но все пак?
- С него аз понякога разпускам.
- Наистина ли?
- Ами да, особено с езиците - това е нещото, което много обичам да уча. Признавам си, че някои от другите предмети понякога са ми натежавали и ми е ставало много досадно да ги уча. Но просто знам, че това ще е за добро и бих постъпила правилно, ако седна да науча този урок по биология например. 
- Това е много интересно и много показателно - че успяваш сама да се мотивираш и сама да правиш тези неща, които би трябвало да ти кажат родителите или учителите например.
- Интересното при мен е, че никога не се е налагало родителите ми да ме подтикват да уча: „Хайде, Дени, сядай да учиш!“. 
- С тази нагласа те по-скоро можеха да те подтикват да си почиваш?
- Да, особено баща ми, който постоянно ми повтаряше: „Стига си учила, ще ти стане нещо!“ (усмихва се). 
- През последните години много важна тема е функционалната грамотност - успешно прилагане на придобитите знания.
- Според мен, за да можем да приложим на практика всичките си знания, трябва преди това да сме се задълбочили в материала и да сме го научили качествено.
Не само да седнем ей така за 5 минути и урокът просто да ни мине пред погледа
а всъщност нищо от него да не влезе в главата ни - трябва да го асимилираме. Аз съм намерила различни методи през годините, с които да постигам това - правила съм си т.нар. флаш карти. Те много ми помагаха например да уча темите по история, тъй като в 11 клас бях с профил „Български език и история“. Този начин наистина ми помагаше много, особено за тъй наречените разказвателни предмети. Полезно е и за учене на термини например или за учене на английски език - от едната страна пишеш на английски, а от другата превода на български език. Аз до някаква степен имам фотографска памет - като ми мине текстът пред очите и с подчертаване с маркери ми е много по-лесно и наистина много лесно запомням. Просто съм си намерила методите. 
- Отношението ти към образованието, към ученето и към прилагането на знанията характерна черта ли е на твоето поколение?
- Не бих казала. Много зависи и от човека, разбира се, не мога да слагам всички под общ знаменател. Интересите на повечето хора, които познавам, се въртят около други неща - например излизане с приятели или ходене до мола. Рядко си дават сметка, че просто е важно да не приемаме ученето като досадно задължение, а като нещо, което може да ни обогати. Да ни помогне да се развиваме в бъдеще и изобщо да ни помогне да изградим бъдеще. 
- Това не е критика към твоите приятели и съученици, а обяснение на твоята гледна точка, нали така?
- Да. Аз смея да твърдя, че в Английската гимназия съм имала около себе си много мотивирани хора и това може би също е допринесло за моята мотивация.
- Да поговорим за предстоящото ти следване във Великотърновския университет - какво точно ще учиш там?
- Приложна лингвистика с английски език и втори чужд език, който се надявам да бъде немски, защото съм кандидатствала за него, но ще разбера на 1 октомври. Профилът ми е преводачески и се надявам да работя в тази насока някой ден. 
- С какво те привлича приложната лингвистика? И това ли е целта ти - да станеш преводач?
- Да. Още в 8 клас бях решила, че това ще бъде моята професия и
през всички тези години съм знаела, че точно това е, което искам да следвам
И много ме впечатли, че тази специалност във Великотърновския университет се води точно преводачески профил. Докато в други университети - колкото и да чета - никъде не беше толкова конкретно формулирано всичко. Въпреки че е конкретно, след завършване аз мога да стана и учител освен преводач, дори екскурзовод - все неща, които бих казала, че ще харесвам да правя. 
- Как се стигна до поканата да откриеш учебната година заедно с ректора на университета проф. Димитров?
- Един ден бях в баба и дядо и получих позвъняване от непознат номер. Рядко вдигам на непознати номера, но просто нещо ме накара да го направя тогава. Обади ми се Васил Цонков, който е председател на Студентския съвет във Великотърновския университет. Той ми каза, че понеже съм с максимален бал са решили, че бих проявила интерес да открия заедно с ректора на университета академичната учебна година. Много се зарадвах - може би не ми пролича, докато говорихме - но 
бях наистина много развълнувана и с удоволствие приех
И много мои учители, и много мои познати са ми казвали, че когато ми предложат някаква възможност, винаги трябва да я приемам, защото така ще разбера какво е за мен - какво всъщност е моето нещо. Затова винаги съм отворена за нови предложения, за каквото и да става въпрос. 
- И ти ще имаш слово, ще изнесеш реч на това откриване?
- Да, господин Цонков се свърза затова с мен, като ме помоли да кажа няколко думи от сърце и душа. Всъщност той ми предложи да ми изпрати изнесени слова от минали години, но аз предпочетох да пробвам и да се предизвикам сама.
- Това би могло да ти помогне, но от друга страна е голям капан - отиваш в чуждите мисли?
- Така е, затова предпочетох аз да си го напиша сама, защото за мен този университет означава много.  Макар да не съм била там за дълго, аз го усещам много близък. Речта ми вече е готова. 
Исках да кажа това, което наистина мисля, и според мен се получи добре
- Как като млад човек преценяваш Русе и възнамеряваш ли да се върнеш тук след университета? 
- Като човек, който лесно се привързва към абсолютно всичко, аз много обичам родния си град. И да - имам планове да се върна тук. Не знам дали ще е завинаги, защото по принцип съм обмисляла варианти да уча и в чужбина, след като завърша университета, но още е много рано да го кажа. Обстановката е много динамична, а и не знам дали тук ние - младите хора, ще получаваме това, което заслужаваме. В тази посока има какво да се желае, но не само в родния град, а и като цяло в България. 
- Къде и как се виждаш след 10 години?
- Много съм обмисляла да работя в Германия, защото все пак вторият ми език ще бъде немски. Смятам, че тази страна ще ми даде добри възможности за реализация, главно защото къде по-добре може да се практикува немският език, отколкото в Германия, Австрия или някоя немскоговоряща страна? 
- Какво би казала на учениците, които сега тръгват по пътя на гимназиалното образование?
- Бих им казала, че ще попаднат в една доста по-различна среда от тази, в която са били до момента. Гимназиите със сигурност възпитават в дисциплина и там е много по-строго откъм правила и всякакви мерки. Но бих ги посъветвала
да се възползват от тази среда, защото тя ще ги изгради като личности
Ще им е много по-лесно на работното място след това да се съобразяват и с някой друг, а не само със себе си. Навиците, които ще си изградят, ще бъдат много по-стабилни, ако решат като мен да седнат и да учат още през първите години в гимназията. Това ще им бъде от голяма полза. Защото ако се сетиш чак в 11 клас, че имаш да учиш за матурите, просто няма как да наваксаш всичко. Особено както беше при мен - с втори език немски и в гимназията, защото аз и тогава бях направила този избор, а не само в университета. Започнахме да изучаваме немски език в 9 клас и госпожа Ралица Луканова още тогава ни казваше: „Седнете сега и поставете основите, а след това който от вас иска - да продължи да го учи и да надгражда“. И действително е така - хората, които още в началото не бяха седнали да учат, в 12-и клас едва се справяха с материала.